Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 79                                      София, 18 февруари  2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова                                                        ЧЛЕНОВЕ:     Фиданка Пенева                                                                                               Севдалин Мавров                                                                                   при секретар Л.Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 42/2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Б. К. срещу наказателната част на въззивно решение № 179/1.12.2008 година, постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 432/2008 година, с което е потвърдена присъдата по н о х д № 397/2008 година на Добричкия окръжен съд. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието, с доводи, че неправилно наказанието е определено при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за неправилно приложение на чл. 66 НК. Искането е да се отмени въззивното решение и да се върне на същия съд, за ново разглеждане, с указание за увеличаване на наказанието и отмяна приложението на условното осъждане. Пред касационната инстанция жалбоподателят К. се явява лично и поддържа жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. Подсъдимият Ш. Ф. , редовно призован, също се явява лично и с адвокат Е от Добричкия АК. Двамата възразяван срещу исканията в жалбата, като неоснователни и пледират въззивното решение да се остави в сила. Защитата акцентира върху това, че условното осъждане и размерът на наказанието са съобразени с установеното съпричиняване от страна на пострадалата. Гражданският ищец И. К. , редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В производство проведено по реда на глава двадесет и седма НПК относно съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, в хипотезата на чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК – подсъдимият да признае изцяло фактите изложени в обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, първостепенният съд постановил присъда с която признал подсъдимия Ф за виновен в това, че на 30.12.2007 година, в с. К., община Т. при управление на МПС и в нарушение правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 1 ЗДвП и чл. 20 ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смърт на И. И. К. , на 78 години, като след деянието избягал от местопроизшествието. За престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. пето, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” и на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 НК, му е наложено наказание под предвидения минимум от три години лишаване от свобода, а именно две години и шест месеца, условно, с пет години изпитателен срок. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец И. К. сумата, която претендирал като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деянието – 30.12.2007 година. Подсъдимият е осъден да заплати като разноските по делото, така и държавна такса в размер на 400 лева. По жалба на частния обвинител – Б. К. , насочена само в наказателната част на присъдата, въззивният съд се произнесъл с атакуваното решение, като потвърдил присъдата както по размера на наложеното наказание, така и по отношение приложението на чл. 66 НК. Настоящият състав намира, че касационната жалба на К. е неоснователна. Преди всичко, при проверката се установи, че съдържанието на касационната жалба е напълно идентично на въззивната. Варненският апелативен съд, при разглеждането й е изпълнил в пълнота задълженията си, като е проверил правилността на присъдата изцяло, независимо от основанията посочени от частния обвинител. Всъщност, исканията на К. пред въззивния съд са само за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане. Второинстанционният съд, в изпълнение на задължението си по чл. 339 ал. 2 НПК е дал отговор на доводите за явна несправедливост на наказанието. Правилно е прието, че освен задължението на съда по силата на чл. 373 ал. 2 НПК, да определи размера на наказанието под минимума от три години лишаване от свобода, предвиден за престъплението в което подсъдимият е признат за виновен, по делото са установени и други смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността му, както и такива отнесени към престъпния резултат – съпричиняване от страна на пострадалата. Освен изложеното, настоящият състав намира, че за да се породи за касационната инстанция правомощието за изменение на наложеното наказание, следва да се установи наличието на основанието по чл. 348 ал. 5 НПК, явна несправедливост, в двете хипотези по т. 1 и/или т. 2 – наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, а чл. 66 НК е приложен неправилно. В случая, поради изложеното до тук това не е налице и поради липса на касационно основание за изменение на въззивното решение, то следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 179/1.12.2008 година постановено от въззивен състав на Варненския апелативен съд по в н о х д № 432/2008 година по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: