Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА * опасен рецидив * цели на наказанието * генерална и индивидуална превенция

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 150

 

София,  08 юни  2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито  съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ

                                                                           ЖАНИНА НАЧЕВА

 

 

при участието на секретаря  Надя Цекова

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова

дело № 125/2009 година

Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия Т. К. В. и частния обвинител и граждански ищец Д. Т. Т. против въззивно решение № 223 от 09.12.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 270/ 2008г. на Великотърновския апелативен съд.

В касационните жалби се правят доводи за явна несправедливост на наказанието и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като подсъдимият прави искане за намаляване на размерите на наказанието и обезщетението, а частната обвинителка и гражданска ищца за увеличаването им.

В съдебното заседание наведените доводи се поддържат по изложените в касационните жалби съображения.

Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка Б. К. изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, а тази на касаторката Д. Т. предлага да бъде уважена изцяло.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на подсъдимия изцяло като неоснователна следва да се остави без уважение, а жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца да се уважи само в частта й относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

 

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:

 

Великотърновският апелативен съд с решение № 223 от 09.12.2008г. по в.н.о.х.д. № 270/2008г. е изменил присъда № 376 от 23.06.2008г. постановена по н.о.х.д. № 270/ 2008г. на Плевенския окръжен съд като увеличил размера на наложеното на подсъдимия Т. К. В. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 НК с пострадал Б. Б. К. от седем години и шест месеца на десет години, както и наложеното на основание чл.23, ал.1 НК общо наказание от седем години и шест месеца на десет години лишаване от свобода.

В останалата част потвърдил присъдата. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че

- на 25.11.2007г. в гр. П., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- мобилен телефон, сим карта и пари на обща стойност 79лв. от владението на Д. Т. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода;

- по същото време и място извършил действия с цел да удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на непълнолетната Д. Т. Т. , като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода;

- на 26.11.2007г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- мобилен телефон, сим карта и пари на обща стойност 398лв. от владението на Б. К. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 НК е осъден на седем години и шест месеца лишаване от свобода;

- на 26.11.2007г. в гр. П. при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с непълнолетната Б. К. , като я принудил за това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. чл.152, ал.2, т.1 ,чл.152, ал.1, т.2, чл.18, ал.1 и чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание в размер на най- тежкото- седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „ строг” режим, като е зачетено предварителното задържане, считано от 28.11.2007г.

Уважени са гражданските искове за неимуществени вреди в полза на Д. Т. Т. в размер на 8 000лв. и на Б. Б. К. в размер на 10 000лв. като исковете в останалата им част са отхвърлени.

Настоящият състав намира, че наведените с касационните жалби доводи позволяват да се даде едновременно отговор и по двете жалби, тъй като основанията касаят размера на наказанието, и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди .

 

ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО- чл.348, ал.1, т.3 НПК

 

Доводът за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в налагане на очевидно завишено по размер такова за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК с пострадала Б. К. , е основателен.

 

За да увеличи размера на наложеното от първия съд наказание за това престъпление въззивният съд е отдал прекомерна тежест на обстоятелството, че деянието е извършено един ден след извършения грабеж с пострадала Д. Т. Това обстоятелство, съчетано с миналото осъждане пак за извършен грабеж и посегателство върху половата неприкосновеност, според въззивния съд налагало изтърпяване на по- голямо по размер наказание, а именно десет години лишаване от свобода. Съображенията на въззивния съд касаещи размера на наказанието за отделните престъпления са свързани единствено с миналите две осъждания на подсъдимия, без да се отдава значение на обстоятелството, че именно поради тях, престъпленията по настоящото дело са квалифицирани като „ опасен рецидив”. Разпоредбата на чл.56 НК забранява смекчаващите или отегчаващи обстоятелства, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление да се преценяват отново при индивидуализацията на наказанието. Недопустимо е минало осъждане на дееца, което е основание за квалифициране на деянието в по- тежко наказуемо, отново при определяне размера на наказанието, което следва да се изтърпи да се отчита като отегчаващо, независимо дали изрично ще е определено като такова в мотивите или ще е косвено изводимо от съдържанието им.

Наказанието, като справедливо възмездие за извършено престъпление, трябва да бъде както съответно на извършеното престъпление, така и чрез него да се постигнат посочените в чл.36 НК цели- индивидуалната и генерална превенция. При преценка на съотношението между тези две цели на наказанието, приоритет винаги има индивидуалната превенция, поради което и по въпроса какъв размер наказание е съответен на извършеното от подсъдимия, настоящият състав намира, че наложения от въззивния съд размер на наказанието за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК извършено на 26.11.2007г. е прекомерно завишен. Поправянето на подсъдимия , каквато е и основната цел на наказанието би могла да се постигне и с по- малко по размер наказание, каквото настоящият състав намира, че е първоначалното наложено от окръжния съд, а именно седем години и шест месеца лишаване от свобода, поради което и в този смисъл въззивното решение следва да бъде изменено.

Възраженията на частната обвинителка, че наказанията за отделните престъпления, съответно наложеното най- тежко такова, е явно несправедливо и следва да бъде увеличено до максимално предвидения за по- тежкото престъпление размер, съставът намира за неоснователни, по съображения, изложени по- горе във връзка с жалбата на подсъдимия.

 

ПО ЖАЛБИТЕ КАСАЕЩИ ГРАЖДАНСКАТА ЧАСТ НА РЕШЕНИЕТО

 

Както жалбата на подсъдимия, така и тази на гражданската ищца за несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, са неоснователни.

При решаването на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди и двете съдебни инстанции са преценили в достатъчна степен претърпените болки и страдания и с оглед изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливото им обезщетяване от подсъдимия, който виновно ги е причинил, са определили същия. Не са налице обстоятелства, които да налагат присъждането на по- голям размер, поради което и двете жалби са неоснователни.

Поради изложените съображения съставът намери, че е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Въззивното решение следва да се измени в частта му относно наложеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК , извършено на 26.11.2007г. в размер на десет години лишаване от свобода, както и в частта му относно определеното на основание чл.23 ал.1 НК общо наказание, като се намали размера на седем години и шест месеца лишаване от свобода. С останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 223 от 09.12.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 270/2008г. на Великотърновския апелативен съд в частта му относно наложеното на подсъдимия Т. К. В. на основание чл.23, ал.1 НК общо наказание и определеното му наказание за извършеното на 26.11.2007г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1 НК, като НАМАЛЯВА размера от десет години лишаване от свобода на седем години и шест месеца лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА посоченото по- горе решение в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: