Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр.София, 02 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 253/2013 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Бургаската апелативна прокуратура против решение № 97 от 3.І.2013 год. по внохд № 249/2012 год. на Бургаския апелативен съд.С твърдение,че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,и с доводи,подкрепящи касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК,прокурорът иска отмяна на решението и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и направено искане. Подсъдимият и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила.Съображенията във въззивния протест се считат за такива,подкрепящи твърдение за необоснованост,което не съставлявало касационно основание за проверка. ВКС установи: С присъда № 231 от 4.ІХ.2012 год. по нохд № 523/2012 год. на Бургаския окръжен съд подсъдимият С. Д. Х. е признат за невиновен в това,на 7.ІІІ.2011 год. в Бургас,действайки в длъжностното си качество на полицай и при изпълнение на служебните си задължения,да е поискал от И. Д. Х. и получил от последния неследващи му се 15 лв.,за да не санкционира Х.,нарушил като водач на МПС поставен на ул.”Стара планина” знак № В22,при което е оправдан по обвинението в подкуп по чл. 302,т.1 НК. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е основателен. В нарушение на задължението си по чл. 339,ал.2 НПК,въззивният съд не е отговорил на нито един от доводите във въззивния протест,свързани с достоверността на казаното от подсъдимия,от една страна,и от свидетеля И. Д.Х.,от друга.И тъй като основно от това,на кого от двамата ще бъде оказано доверие,зависи дали обвинението против С. Д.Х. ще се счете за доказано или не,отговорът на възраженията срещу обосноваността на първоинстанционната присъда е бил повече от наложителен. За да твърди,че подсъдимият заявява невярни обстоятелства,във въззивния протест прокурорът се е спрял на няколко безспорно установени факта: -от 19 ч на 7.ІІІ до 7 ч на 8.ІІІ.2011 год. подсъдимият и свидетелят В. Г.К. са патрулирали със служебен автомобил Л.АДА НИВА с рег. № А 9604 КР в район „Братя Миладинови”; -на 7.ІІІ.2011 год.,в часовете между 22.30 и 22.58,е имало установен полицейски патрул на ул.”Стара планина” в район „Братя Миладинови”,който патрул в състав от двама полицаи е извършил проверка за редовността като водачи на МПС на Ив.Х.,М.В. и Г.Д.; -Ив.Х. е разпознал по предоставен му снимков материал подсъдимия и колегата му В.К. като полицаите,спрели го за проверка; -пребиваването на подсъдимия и В.К. на ул.”Стара планина” и извършените от тях 3 проверки не са били документирани,вместо което в нарочен наряден дневник са били посочени други маршрути и дейности. Стремежът на подсъдимия да укрие неговият и този на В.К. продължителен престой и извършените проверки на ул.”Стара планина”,не е позволявал,според протестиралия първоинстанционната присъда прокурор, доверие в обясненията на Ст.Х.,което пък веднага е налагало обратното отношение към показанията на Х. и приемане за обективна изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Вместо да отговори на тези именно доводи-още повече,че същите подробно са коментирани в особеното мнение на председателя на първоинстанционния съдебен състав-въззивният съд е копирал значителна част от мотивите към първоинстанционната присъда,а „по оплакването за „необоснованост” изложил съображенията на мнозинството от първоинстанционния съдебен състав.Така композирано,за въззивното решение може да се каже,че страда и от липса на мотиви. Последното,наред с липсата на изложени съображения по доводите във въззивния протест,с което винаги се ограничават правата на прокурора, съставляват съществени процесуални нарушения,налагат отмяна на постановения при наличието им съдебен акт и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 97 от 3.І.2013 год. по внохд № 249/2012 год. на Бургаския апелативен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/