Р Е Ш Е Н И Е № 399 София, 30.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Тонева Красимира Медарова при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1261/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения И. С. К. за възобновяване на нохд № 180 /2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна. В искането се сочи, че делото е разгледано задочно, без участието на подсъдимия, който бил лишен от процесуалните си права, а наложеното наказание е явно несправедливо. Пред касационната инстанция осъденият и неговият адвокат поддържат становище за процесуална необходимост от възобновяване на делото. Прокурорът пледира за запазване стабилитета на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Окръжният съд в гр. Варна, с присъда № 35 от 29.03.2012 г. по нохд № 180/2012 г., в производство, протекло в отсъствие на подсъдимия съгласно чл.269, ал.3, т.1 от НПК, признал И. С. К. за виновен в това, че на 03.02.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да принуди Н. К. да поеме имуществено задължение, го заплашил с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал.3, т.7, вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания девет години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева. Присъдата не била обжалвана и влязла в законна сила на 18.04.2012 г. По делото няма данни осъденият да е узнал за нейното постановяване преди посочената в искането дата - месец юли 2015 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, изготвено е от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и поради това е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане на задочно осъдено лице . Искателят И. С. К. бил установен в хода на досъдебното производство и привлечен като обвиняем с връчване на постановление на разследващия орган на 27.07.2011 г. Спрямо него била приложена мярка за неотклонение подписка, по силата на която той се задължил да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган за новия си адрес. Обвиняемият бил разпитан непосредствено след привличането и заявил, че желае да му се предявят материалите от разследването. В досието на делото, на стр.61, е приложено адвокатско пълномощно на името на адвокат Д. С. Д. от Адвокатски съвет - Варна, подписано от И. К.. На 26.08.2011 г., в присъствието на същия защитник, обвиняемият се запознал с всички събрани в досъдебната фаза материали и изразил становище по тях. На 09.09.2011 г. районният прокурор внесъл в Районен съд - Девня обвинителен акт срещу И. С. К. с обвинение по чл. 213а, ал.3, т.7 вр. с ал.1 от НК. В продължение на три месеца съдът неуспешно търсел подсъдимия, който бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 36897 от 27.10.2011 г. на ГД „КП” – София. На 25.01.2012 г. делото било прекратено по правилата на родовата подсъдност и изпратено на прокуратурата съгласно чл. 288, ал.1, т.2 от НПК. На 15.02.2012 г. окръжният прокурор внесъл обвинителен акт със същото обвинение, но вече в компетентния Окръжен съд - Варна. Образувано било нохд № 180/2012 г. с първо заседание на 29.03.2012 г. Съдията – докладчик разпоредил да се връчи препис от обвинителния акт и разпореждането на подсъдимия с указания за възможността при неявяване делото да се разгледа в негово отсъствие. По повод данните от наказателното производство пред Районния съд в гр.Девня докладчикът предприел мерки за установяване и призоваване на подсъдимия, като наредил : 1. да се изпратят призовки на всички известни адреси на И. К.; 2.да се осъществи контакт чрез полицията със семейството на подсъдимия с цел установяване на местоживеенето му; 3. да се потърси телефонна връзка с К. на посочен по делото мобилен номер; 4.да се провери дали подсъдимият не е задържан в арест или затвор и 5.да се събере информация дали той не е напуснал границите на страната. Всички тези указания били изпълнени, но не довели до откриване на подсъдимия . Съдебните книжа не били връчени, тъй като роднините му отказали да ги получат с възражения за липса на контакт. Със същите аргументи на 14.03.2012 г. упълномощеният от подсъдимия защитник адвокат Д. Д. депозирал молба до съда за отказ от защита. На 23.03.2012 г. Областната дирекция на МВР в гр.Варна уведомила съда, че проведените издирвателни мероприятия не дават резултат, но има непотвърдена информация за укриване на И. К. в Гърция. На 29.03.2012 г. съдебният състав назначил служебен защитник на подсъдимия, разгледал делото с негово участие и постановил атакуваната в настоящия процес осъдителна присъда. Осъденият бил задържан три години по-късно. Така проследена процесуалната история на делото обосновава неоснователност на претенцията за неговото възобновяване поради задочно осъждане на искателя. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие в процедура на наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се отрече диспозитивния характер това право, даващ възможност на обвиненото лице да прецени и избере начина, по който да го упражни И. К. бил запознат лично с характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, както и със задълженията, произтичащи от приложената мярка за неотклонение подписка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Той е разполагал с обективна възможност да присъства в съдебните заседания и да влияе върху развитието на съдебната фаза на производството. В искането, с което се претендира възобновяване, не се изтъква нито една уважителна причина, елиминираща реализация на правото на подсъдимия да участва при разглеждане на обвинението. След предявяване на разследването той възприел поведение, изключващо желание за лично присъствие - напуснал адресите за призоваване, прекратил контакти с адвоката си, не отговарял на телефонни повиквания и така осуетил предприетите действия да бъде уведомен за хода на производството, което се развивало в разумни срокове. Не е вярно твърдението на защитника пред настоящата инстанция, че подсъдимият не бил призоваван на всички възможни адреси. Точно обратното личи от обилната кореспонденция между съда, полицията и местната администрация, приложена на стр.10 - стр.55 от досието по делото.Тя доказва активност на съдебния състав и реално усърдие в издирването на подсъдимия , напълно съответстващи на процесуалните стандарти на НПК. Обобщено,осъденият имал достатъчно информация и неограничена възможност за да упражни ефективно и по своя преценка правата си на страна в процеса. Вместо това той предпочел да укрие местоживеенето си и да приеме задочно производство. Поведението му манифестира съзнателен и недвусмислен отказ да присъства при разглеждане на делото, поради което претенцията за неговото възобновяване е лишена от правно основание. За пълнота на изложението и в отговор на оплакването за несправедливост на наказанието следва да се отбележи, че то не подлежи на разглеждане по искане на осъдения в настоящата процедура /арг. от чл. 423, ал.1 вр. с чл.421, ал.3 от НПК/, която проверява единствено законосъобразността на задочното производство. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. К. за възобновяване на нохд № 180 /2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.