Ключови фрази
предварителен договор * заместване в дълг * погасителна давност * изпълнение на чуждо задължение * изправна страна * *

Р Е Ш Е Н И Е

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                               №  816

 

                   София  03.12.2009 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 3 ноември две хиляди и девета година в състав:

 

                                      Председател: Ценка Георгиева

                                             Членове:  Мария Иванова

                                                              Илияна Папазова

 

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  2981/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 47 от 24.10.2008г., постановено по настоящото дело № 2981/2008г. на ВКС, ІІ г.о., сега ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 672 от 09.05.2008г. по в.гр.д. № 272/2008г. с което е оставено в сила решение № 123 от 08.09.2006г. по гр.д. № 500/2005г. на Козлодуйския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на П. Б. В. срещу Х. Б. В. за обявяване за окончателен на сключения между страните договор от 19.09.2000г. за покупко-продажба на недвижим имот. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, разгледан от съда и решаващ за изхода на настоящия спор, за изправността на купувача по предварителен договор, който твърди, че е изпълнил част от задължението си по договора чрез погасяване на дълг на продавача към трето лице.

Ответникът по касация Х. Б. В. от с. Д. не е изразил становище.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

По материалноправния въпрос може ли купувачът по предварителен договор да изпълни част от задължението си по договора чрез погасяване на дълг на продавача към трето лице, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение счита следното:

Едно от основанията, поради което трето лице поема чужд дълг, е изпълнение на задължение на третото лице към длъжника. Купувачът по предварителен договор може да изпълни задължението си /или част от него/ по предварителен договор чрез поемане на дълг на продавача. Основанието, поради което третото лице поема дълга, спада към вътрешните отношения между длъжника и третото лице. То не интересува кредитора, поради което не е необходимо да фигурира в документа за плащане.

В касационната жалба на П. Б. В. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 09.05.2008г. по в.гр.д. № 272/2008г. се поддържа, че съдът е формирал необоснован и незаконосъобразен извод относно изпълнението на задължението по предварителния договор за плащане на уговорената цена. Изложени са оплаквания за нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ като не са преценени всички доказателства по делото относно изпълнение на част от задължението чрез поемане на дълг на продавача.

Обстоятелствата по делото са следните:

Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на П. В. по съображения, че ищцата не е изправна страна по предварителния договор, което я лишава от правото да иска обявяването му за окончателен. Приел е, че предварителният договор представлява и разписка за платените при подписването му 1 200 лв., и въпреки възражението на ответника, че не е получил сумата, плащането й следва да се приеме за установено. Не е безспорно обаче плащането на остатъка от 800 лв., която сума е следвало да се плати на 27.10.200г. Съдът не е възприел твърдението на ищцата, че е платила валидно погасявайки дълг на продавача към св. Н. С. Изложил е съображения, че в представената по делото разписка за плащане от ищцата на Н. С. на 1000 лв. не е вписана дата, а само 2000г., и освен това разписката не съдържа отбелязване за това, че с плащането се погасява задължението на П. В. по предварителния договор. От показанията на св. С също не може да се приеме за установено погасяването на задължението от ищцата към ответника във връзка с продажба на къщата.

Настоящата инстанция намира този извод на въззивния съд за неправилен. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства навежда на извода, че касаторът /ищец/ П. В. е погасила остатъка от задължението си в размер на 800 лв. към продавача по предварителния договор чрез заместването му по задължението на Х. В. към Н. С. Заместването в дълг е извършено съобразно правилото на чл. 102, ал. 1 ЗЗД с изрично съгласие на кредитора. Както бе посочено по-горе основанието, поради което третото лице поема дълга, спада към вътрешните отношения между длъжника и третото лице. Поради това липсата на отбелязване на това обстоятелство в разписката, с която сумата е платена на св. С, не доказва възражението на ответника, че плащането е извършено на друго основание. Основанието за поемането на дълга от купувача В. се установява от съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св. Н, св. В, обясненията на ответника, приложената по делото разписка. Разпитан в с.з. на 13.12.2005г. пред първоинстанционния съд Н. С. заявява, че ответникът искал да продаде къщата и да си върне дълга, завел С. при сестра си П. В. и й казал да плати от негово име на свидетеля хиляда лева, което и било извършено. Св. В. В. също установява, че когато се пазарили помежду си за продажбата на къщата, страните по делото се уговорили купувача В. да плати заемите на продавача, а остатъка да му плати в брой. От обясненията на ответника, дадени на същата дата по реда на чл. 114 ГПК /отм./, се установява, че плащането по уговорката за заместването в дълг е извършено през месец октомври 2000г.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен. С извършеното плащане на остатъка от 800 лв. през м. октомври 2000г. купувачът П. В. е изпълнила задължението си по предварителния договор съобразно уговорката остатъка от 800 лв. да заплати на 27.10.2000г. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имота, поради което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е основателен.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на иска по давност. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Задължението за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот е възникнало съгласно т. 4 от предварителния договор след получаване на остатъка от 800 лв. от продажната цена, за заплащането на която е определен срок – 27.10.2000г. Следователно задължението за сключване на окончателен договор е възникнало от този момент и от тогава е започнал да тече давностният срок за погасяване на вземането. До предявяването на иска на 17.10.2005г. давностният срок не е бил изтекъл.

На основание чл. 364, ал. 1 ГПК и чл. чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ купувачът П. Б. В. следва да бъде осъдена да заплати следващия се данък по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, който е в размер на 36,26 лв., както и сумата 74,93лв. приход в държавния бюджет на основание чл. 86, т. 3 във вр. чл. 85, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата и разноските по делото в размер на 550 лв.

Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 672 от 09.05.2008г. по в.гр.д. № 272/2008г. и оставеното с него в сила решение № 123 от 08.09.2006г. по гр.д. № 500/2005г. на Козлодуйския районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 19.09.2000г. между Х. Б. В. от с. Г., ЕГН **********, като продавач, и П. Б. В. от с. Г., ЕГН **********, като купувач предварителен договор за продажба на следния недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място от 600 кв. м, съставляващо парцел **** в кв. 89, находящо се в строителните граници на с. Г., при съседи: улица, общински парцели VІІ, V и ІХ, по нот. акт № 6, том ІІІ, рег. № 4* д. № 299/2004г. на нотариус В. М. от района на Районен съд гр. К..

Дава 6-месечен срок на П. Б. В. от с. Г. да извърши отбелязване на настоящото решение в службата по вписванията, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС.

Осъжда П. Б. В. от с. Г. да заплати на Национална агенция за приходите /НАП/ данък в размер на 36,26 лв. и в приход на държавния бюджет сумата 74,93лв.

Осъжда Х. Б. В. с настоящ адрес с. Д., обл. Враца, ЕГН **********, да заплати на П. Б. В. от с. Г., ЕГН **********, сумата 550 лв. разноски по делото.

На основание чл. 364, ал. 1 ГПК нарежда да се впише възбрана върху описания по-горе недвижим имот до заплащане на разноските по прехвърлянето му. Препис от решението да се изпрати служебно на службата по вписванията при Районен съд гр. К. за вписване на възбраната.

Препис от настоящото решение може да се издаде след представяне на доказателства за заплатени разноски по прехвърлянето, данъците и другите публични задължения за имота към държавата и към Община К..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Председател:

 

Членове: