5 Р Е Ш Е Н И Е №298 С., 19.12.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 720 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Л. С. Б. и М. С. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 817 от 3.11.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. С. Б., М. С. Б. и П. С. Б. против Ю. А. К. и Х. И. К. ревандикационни искове по отношение * ид.ч. от УПИ * от кв.*, кв.*. заедно с находящите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма, огради и двоен гараж и магазин от * кв.м. в сградата на [улица], партерен етаж заедно с клозет и мазе. В молбата са изложени твърдения, свързани с хипотезите на чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Ю. А. К. и Х. И. К. са подали писмен отговор, в който оспорват основателността й. Претендират възстановяване на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Първоинстанционният Софийски градски съд е уважил предявените от П. С. Бункин, лично и като майка и законен представител на малолетните Л. С. Б. и М. С. Б. против Ю. А. К. и Х. И. К. ревандикационни искове по отношение на * ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място] – Б., [улица], съставляващо парцел *, кв.* по плана на [населено място], м.”Г. г.”, целият с площ * кв.м., заедно с подобренията в имота и по отношение на магазин в [населено място], в сградата на [улица], на партерния етаж, заедно с клозетно и избено помещение, като e прието, че ответниците не се легитимират като собственици въз основа на договорите за покупко-продажба от 8.12.1997 г. и 3.12.1997 г., поради нищожност на последните поради липса на съгласие, нито въз основа на саморъчно завещание от 28.01.1998 г., тъй като същото не е написано и подписано от завещателя. С определение от 4.02.2010 г. въззивният Софийски апелативен съд, разглеждащ жалбата на Ю. А. К. и Х. И. К., е оставил исковата молба без движение като е указал на ищците в едноседмичен срок на индивидуализират процесните имоти по последен регулационен статут, да уточнят кои подобрения в дворното място претендират на основание чл.108 ЗС и да ги индивидуализират по местонахождение и граници; да уточнят върху кои имоти и „подобрения” ответниците упражняват фактическа власт и да уточнят придобивното основание на наследодателя си върху процесните недвижими имоти и „подобрения”. Препис от определението е връчен на молителите на 4.05.2010 г., като е получено от тяхната майка П. Б.. В изпълнение на указанията е подадена молба от П. С. Б. от 2.03.2010 г., а по повод становището на Ю. и Х. К. по тази молба е подаден в открито съдебно заседание на 27.04.2010 г. и отговор от адвокат И. А., пълномощник на П. Б., Л. Б. и М. Б.. След изслушване на нови заключения на разширени експертизи, Софийски апелативен съд е постановил решението, чиято отмяна се претендира, като е отхвърлил исковете за предаване владението на ½ ид.ч. от дворно място с площ * кв.м., находящо се в Б., м.”Г. глава”, [улица], съставляващо от УПИ * от кв.*, заедно с находящите се в него кладенец, декоративен басейн, септична яма, огради и двоен гараж и магазин от * кв.м. в сградата на [улица], партерен етаж заедно с клозет и мазе, като е приел, че договорите за покупко-продажба от 8.12.1997 г. и 3.12.1997 г. са нищожни, поради симулация, но Ю. К. е придобила собствеността въз основа на саморъчното завещание от 28.01.1998 г., което е действително. Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е обосновано с твърдения, че влязлото в сила решение № 817 от 3.11.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд противоречи на решение от 12.02.2003 г. по гр.д. № 2539/2001 г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 5.10.2005 г., когато е потвърдено от ВКС с решение по гр.д. № 1041/2004 г., ІV г.о. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при наличие по споровете на тъждество на страни, искания и основания. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. В случая това основание не е налице, тъй като с решението по гр.д. № 2539/2001 г. на Софийски апелативен съд е отхвърлен предявения от Ю. А. К. и Х. И. К. против П. С. Б., Л. С. Б. и М. С. Б. иск, че ищците са собственици по приращение на * ид.ч. от масивната двуетажна сграда в процесния парцел *, а с решение № 817 от 3.11.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд липсва произнасяне по собствеността на тази сграда, като е прието, че собствеността върху * ид.ч. от дворното място е придобита въз основа на завещание. След като предмета на двата спора е различен, то между постановените по тях решения липсва противоречие по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителите поддържат и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като твърдят, че нарушения на съответните правила са довели до лишаването им от възможност да участват в делото, както и до ненадлежното им представляване от страна на адвокат А. – първоначалната искова молба е предявена от тях като малолетни, чрез майка им П. Б. за ревандикиране на дворното място, двуетажната къща, гаража, кладенец, декоративен басейн, септична яма и ограда в [населено място] и на магазина на [улица], като са навършили пълнолетие съответно на 30.08.2007 г. и на 14.08.2008 г., от който момент упражняват процесуалните си права лично, но въззивният съд обаче е приел уточнение на иска по молбата от 2.03.2010 г., подадена от името само на едната ищца /П. Б./, съдържаща разпореждане с предмета на делото, доколкото от спора е изключена двуетажната жилищна сграда, без да ги уведоми и без да е налице изричен акт за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото. Същевременно апелативният съд не им дал възможност да посочат вещо лице в състава на тройната графологична експертиза в нарушение на чл.157, ал.2 ГПК /отм./, предвиждащ как се формира персоналният състав на тричленната експертиза, с което ги лишил от процесуалната възможност да участват равнопоставено в процеса. Влязло в сила решение може да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК при допуснати процесуални нарушения, но само ако същите са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото, до липса на надлежно представляване или ако е била налице невъзможност страната да се яви в съдебно заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. В случая твърдението за ненадлежно представляване не съответства на данните по делото, тъй като молителите лично са упълномощили адвокат И. А. да ги представлява по спора още в първоинстанционното производство – на 23.04.2009 г., а впоследствие са я упълномощили и във въззивното производство – на 31.01.2010 г., от което следва, че са били представлявани от упълномощен от тях адвокат по делото. Извън основанието за отмяна по посочената хипотеза са допуснатите от въззивният съд процесуални нарушения – приемане уточнение, направено не с молбата за отстраняване нередовностите на исковата молба от 2.03.2010 г. и без преценяване доколко същите съответстват на изложеното в първоначалната искова молба, дадените указания и предмета на произнасяне в първоинстанционното решение, а с изявление в отговора на ищците от 27.04.2010 г. по повод становището на ответниците по делото по молбата от 2.03.2010 г. Правото на страната на участие по делото съставлява гарантирана от закона възможност да въздейства върху развитието на производството и съдържанието на акта, с който приключва чрез своите процесуални действия – навеждане на фактически твърдения и правни доводи, сочене на доказателства, обжалване и т.н. Когато страната, поради допуснато процесуално нарушение е лишена от правото на участие в процеса на събиране на доказателство, единствено въз основа на което е обоснован крайния извод за основателност или неоснователност на иска, то е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В случая в нарушение на процесуалните правила по формиране състава на разширена съдебна експертиза /чл.157, ал.2, изр.второ ГПК-отм./, молителите са били лишени от възможността на посочат вещо лице, като не са били уведомени, че съдът намира пречки за включване в състава на експертизата на посочения от тях с молбата от 12.04.2010 г. експерт. Единствено въз основа на заключението, дадено от експертизата, чийто персонален състав е формиран в нарушение на процесуалните правила и без да се произнесе по искането за назначаване на нова екпертиза, съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ответниците се легитимират като собственици на спорните имоти въз основа на завещание. След като в резултат на нарушение на процесуалните правила от съда молителите са били лишени от участие в процеса на събиране на единственото доказателство, обусловило извода за неоснователност на предявения от тях иск, то е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и следва да бъде отменено влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд и делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция от фазата по събиране на доказателства и по-специално назначаване на разширена съдебно-почеркова експертиза. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, по молбата на Л. С. Б. и М. С. Б., [населено място], *, [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], оф.*, адвокат В. Г., влязлото в сила решение № 817 от 3.11.2010 г. по гр.д. № 65/2010 г. на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за нова разглеждане от Софийски апелативен съд от фазата на събиране на доказателства и по-специално назначаване на разширена съдебно-почеркова експертиза. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: