6 РЕШЕНИЕ № 99 София, 07.04.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 633 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството се развива по реда на чл. 48 ЗМТА. „Делколада” ООД е предявило срещу А. Х. П. под евентуалност обективно съединени конститутивни искове за отмяна на арбитражно решение № 08-08-23-009-2023/08.08.2023 г., постановено по арб. д. № 9/2023 г. по описа на арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА (арбитражното споразумение е недействително) и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА (поради необезпечаване на процесуалното право на страната да участва в арбитражното производство). Ищецът твърди, че с оспореното решение са уважени предявените от А. Х. П. срещу „Делколада” ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за връщане на предоставената в заем сума от 270000 швейцарски франка по договор за паричен заем от 29.12.2005 г. и Анекс към него от 19.12.2013 г. и 2) за заплащане на уговорената в договора за паричен заем възнаградителна лихва в размер на 64404 швейцарски франка, изтекла за периода от 19.04.2006 г. до 11.06.2023 г., ведно със законната мораторна лихва върху претендираните главно и акцесорно парични притезания от 13.06.2023 г. до окончателното им заплащане. Поддържа, че арбитражът е разгледал предявените искове без от страните да е била учредена правораздавателна компетентност – чрез сключване на арбитражно споразумение (счита, че този порок на арбитражното решение обуславя неговата нищожност, като прави искане за обявяването ѝ), а от друга страна, не е бил надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство, вследствие на което не му е било обезпечено процесуалното право на участие в него. Първият релевиран довод за оспорване на процесното арбитражно решение (липса на уговорка между страните, съгласно която се учредява правораздавателна компетентност на арбитраж) не обуславя неговата нищожност, а отменяемостта му на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Именно съдът е компетентен да квалифицира юридически вида на търсената съдебна защита, поради което с доклада по делото, обективиран в определение № 1644/18.06.2024 г., ВКС е квалифицирал първия предявен иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, а не по чл. 47, ал. 2 ЗМТА (ищецът не твърди, че процесният правен спор не е арбитрируем по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК). От друга страна, при отпускане на твърдения паричен заем А. Х. П. не е потребител по смисъла на легалната дефиниция, уредена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, във вр. с чл. 19, ал. 1, предл. последно ГПК, тъй ката по негови твърдения той е предоставил на търговец възмезден паричен заем във висок размер (270000 швейцарски франка) при възнаградителна лихва (годишен лихвен процент в размер на 0,5% над текущия основен лихвен процент, определян от БНБ), т.е. със стопанска цел – получаване на граждански плод като насрещна парична престация. Нещо повече, не той е получател (по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП), а е доставчик на услугата. Ответникът оспорва в писмения отговор на исковата молба предявените искове. Твърди, че исковата молба е недопустима поради нейното просрочие. Счита, че арбитражният съд се е произнесъл въз основа на действителна арбитражна клауза, удостоверена в сключения между страните по настоящото исково производство анекс № 1/19.12.2013 г. към договор за паричен заем от 29.12.2005 г., като на търговското дружество – ответник в арбитражното производство, е била обезпечена процесуалната възможност за участие в арбитражното производство. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: ВКС е сезиран с обективно съединени под евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Исковата молба е допустима – тя е подадена в преклузивния 3-месечен срок, уреден в чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок започва да тече от деня, в който молителят е получил решението – именно с връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение (чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА). Не е спорно по делото, че страните в процесното арбитражното производство не са уговорили конкретни процесуални правила, по които то се е развило, поради което е приложима процедурата, уредена в Правилника на арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България – изрично в оспорената клауза, уговорена чл. 6 от анекс № 1/19.12.2013 г. към договор за паричен заем от 29.12.2005 г., и в съответствие с разпоредбата на чл. 24, изр. 1 ЗМТА страните са постигнали съгласие повдигнатия пред арбитражния съд материалноправен спор да се разгледа и разреши според разпоредбите на този правилник. Именно съгласно чл. 12, ал. 5 от него (новелата на този член е назована „Получаване на документите”) търговец, вкл. юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, следва да се призовават на последния посочен в регистъра адрес, като съобразно чл. 11, ал. 1 от Правилника на страните се изпращат всички книжа (материали, съобщения и призовки) на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители. Установява се, че процесното арбитражно дело е образувано въз основа на искова молба, предявена от А. Х. П. срещу търговското дружество – ищец в настоящото исково производство, като посоченият в исковата молба адрес на призоваване на този търговец съвпада с адреса на ищеца – един от органните представители на това търговско дружество (този факт се установява от посочения в договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и неговия процесуален представител в арбитражното производство). Следва да се разграничава юридическото лице от неговия членствен състав (в настоящия случай съдружниците) и неговите органни представители, поради което преди ответното търговско дружество да е получило надлежно препис от исковата молба – на удостоверения в търговския регистър адрес на управление (чл. 12, ал. 5 от Правилника), не може да се приеме, че то е овластило един от органните му представители да получава от негово име книжа по процесното арбитражно дело. От друга страна, както бе изяснено, ищецът, който е посочил адрес за връчване на тези книжа на ответното търговско дружество, е един от управителите му и този адрес съвпада с неговия адреса. Установява се, че всички книжа (препис от исковата молба за писмен отговор, призовките за насрочените открити заседания и релевантното арбитражно решение), адресирани от арбитражния съд до ответното търговско дружество, са връчвани на посочения в исковата молба адрес, който съвпада с този на ищеца (те са получавани именно от него). Както бе изяснено, съобразно процесуалното правило, уредено в чл. 12, ал. 5 от Правилника, преписът от исковата молба за писмен отговор, респ. релевантното арбитражно решение е следвало да бъде адресирано на седалището и адреса на управление на ответното търговско дружество, което съгласно заверения от съдията докладчик по настоящото дело на 05.04.2024 г. препис от електронния образ на електронния документ от електронния търговски регистър се намира в [населено място] (това седалище е вписано в търговския регистър през 2008 г. и не е променяно до момента). Следователно, настоящият съдебен състав счита за основателно фактическото твърдение на ищеца, че е узнал за релевантното арбитражно решение едва на 14.02.2024 г., когато е получил уведомление от ЧСИ за образуване на изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 51, ал. 1 ЗМТА. Но дори и да се приеме, че Поканата за доброволно изпълнение е връчена на „Делколада” ООД на 30.01.2024 г. – чрез посочения в разписката като пълномощник на това търговско дружество адв. В. В., и с нея ищецът в настоящото исково производство да е узнал за процесното арбитражно решение (релевантно за започване на теченето на преклузивния срок за предявяване на исковете по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА обаче е не узнаването за постановяване на арбитражното решение, а неговото получаване от страната), уреденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок не е изтекъл до момента на предявяване на настоящата искова молба – на 20.03.2024 г., поради което неоснователен се явява правният довод на ответника А. Х. П. за недопустимост на исковата молба поради нейното просрочие. Разгледан по същество, предявеният главен конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен, тъй като не бяха установени в процеса на доказване навадените в исковата молба оспорвания на действителността на арбитражната клауза, уговорена в чл. 6 от анекс № 1/19.12.2013 г. към договор за паричен заем от 29.12.2005 г., въз основа на която е учредена правораздавателната власт на арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, [населено място] – да разгледа и разреши правните спорове, възникнали във връзка с твърдения договор за паричен заем (относно неговото тълкуване, недействителност, изпълнение и прекратяване), съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. В производството по чл. 183 ГПК и в изпълнение на дадените от настоящия съд указания в проведеното пред ВКС о. с. з. на 26.11.2024 г. ответникът е представил оспорения анекс в официално (нотариално) заверен препис - с рег. № 8418/27.06.2024 г. на нотариус Ст. Ф., който е приет като годно писмено доказателствено средство. За действителността на релевантната арбитражна клауза е ирелевантно обстоятелството дали посочената в анекс № 1/19.12.2013 г. към договор за паричен заем от 29.12.2005 г. дата е достоверна. Същественото е, че надлежен управител на „Делколада” ООД (А. Х. П.) – при учредено разделно органно представителство (чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ), е формирал и изразил с процесната арбитражна клауза от името на това търговско дружество правновалидна воля за учредяване на правораздавателна компетентност на арбитражния съд, постановил оспореното арбитражно решение. Дори и посочената в този частен диспозитивен документ дата – 19.12.2013 г., да не съответства на действителния момент на съставянето му (ищецът не установи това фактическо твърдение в процеса на доказване, вкл. и с приетата в настоящото исково производство СПЕ), това обстоятелство е ирелевантно за овластяването на процесния арбитражен съд да разгледа повдигнатия пред него материалноправен спор. Липсва спор между страните, а и този факт се установява от представеното в препис пред настоящия съд арбитражно дело, че анексът, в който е материализирана спорната арбитражна клауза, е съставен не по-късно от момента на сезирана на арбитражния съд с исковата молба на А. Х. П., към която е представен именно този анекс. За страните достоверна е тази дата, която е удостоверена в документа, а на основание чл. 181, ал. 1 ГПК за третите лица от момента на предявяване на исковата молба пред арбитражния съд, към която е приложен този документ, т.е. на 13.06.2023 г. Тъй като материалноправните спорове по твърдения договор за заем са арбитрируеми и надлежен арбитражен съд е бил овластен с писмено споразумение между страните по него да ги разгледа, процесната арбитражна клауза не е недействителна, а е уговорена действително между страните по твърдения договор за паричен заем – арг. чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА (от името но търговското дружество правновалидна воля по него е формирана и изразена от един от двамата му управители, при учредено разделно органно представителство), поради което предявеният главен конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА трябва да бъде отхвърлен. Основателен е обаче евентуалният конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, тъй като, като бе изяснено, арбитражният съд – в нарушение на процесуалните правила, установени в своя Правилник (арг. чл. 12, ал. 5 от него), не е обезпечил процесуалното право на ответника да участва в арбитражното производство, както предписва правната норма на чл. 22 ЗМТА, която урежда един от основните процесуални принципи – процесуалното равенство на страните и законността в арбитражните производства („Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права”). Всички книжа до ответното търговско дружество (препис от исковата молба с приложенията, призовките за насрочените о. с. з. пред арбитражния съд и арбитражното решение) са връчвани не на вписаните в търговския регистър негови седалище и адрес на управление, а на посочения от ищеца в арбитражното производство адрес, като всички те са получавани именно от ищеца. Следователно, „Делколада” ООД не е било надлежно уведомено за арбитражното производство, поради което е осъществена тази материалноправна предпоставка за уважаване на конститутивния иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМДА - оспореното арбитражно решение трябва да бъде отменено, а на основание чл. 49, изр. 1, предл. 2 ЗМТА делото да бъде върнато на арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България за ново разглеждане. При този изход на настоящото исково производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди сумата общо от 37766,10 лв., представляваща спора от заплатените държавна такса (28016,10 лв.), възнаграждение за изготвяне и изслушване на СПЕ (300 лв.) и уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат (арг. чл. 78, ал. 1 ГПК – 9450 лв. с ДДС по мандатното правоотношение с адв. М. Я. от САК, по което е заплатено по-високото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство от двамата пълномощници на ищеца). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение, на основание чл. 48 ЗМТА РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЕЛКОЛАДА” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу А. Х. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. В. С. от САК, с адрес [населено място], [улица], партер, офис иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 08-08-23-009-2023/08.08.2023 г., постановено по арб. д. № 9/2023 г. по описа на арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България поради недействителност на арбитражното споразумение, материализирано в чл. 6 от анекс № 1/19.12.2013 г. към договор за паричен заем от 29.12.2005 г. ОТМЕНЯ по предявения от „ДЕЛКОЛАДА” ООД срещу А. Х. П. под евентуалност иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА арбитражно решение № 08-08-23-009-2023/08.08.2023 г., постановено по арб. д. № 9/2023 г. по описа на арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България поради необезпечаване на процесуалното право на участие в арбитражното производство на „Делколада” ООД. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Х. П. да заплати на ДЕЛКОЛАДА” ООД общо сумата от 37766,10 лв. – съдебни разноски в настоящото производство. ВРЪЩА делото на основание чл. 49, изр. 1, предл. 2 ЗМТА за ново разглеждане на арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.