О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 567 гр. София, 21.12. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 2675/2020 г. Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба с вх. № 3807/15.06.2020 г. подадена от Г. Х. С. от с.Г.П. чрез адв.Г. П. АК - В. против Решение № 122/11.05.2020 год. по В. гр. дело № 610/2019 г. на ОС– Враца , постановено в производство по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 677/27.07.2019 год. по гр.дело № 914/2019 год. на РС-Враца , постановено в първа фаза на производство по съдебна делба, в частта , с което е допусната съдебна делба между страните по делото на земеделски земи , възстановени на общ наследодател по реда на ЗСПЗЗ след като е прието за безспорно наличие на съсобственост, подлежаща на делба, при посочените права на страните. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, твърди се че обжалваното въззивно решение е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК с доводи, че по процесуално – правните въпроси : какви са дължимите действия на съда при уточняване на актуалното състояние на имотите, предмет на делбеното производство респективно предмета на спора и представлява ли процесуално нарушение неуказването от страна на съда на ответника, че следва да поиска назначаване на експертиза или служебно назначаване на такава при неизяснен предмет на спора? въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС обективирана по Решение № 195/29.01.2018 г. по гр.д. № 5301/2016 г. на I – г.о. и Решение № 311/04.01.2012 г. по гр.д. № 503/2011 г. на II – г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК с доводи, че по въпроса : допустимо ли е ПК/ОбСЗ сама да изменя или отменя своите решения и представляват ли те стабилни административни актове? Длъжен ли е съда при наведени доводи за материална незаконосъобразност на решенията на ПК да упражни съдебен контрол върху тях? Твърди се, че въззъвното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 15/25.01.2011 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на II – г.о. Поставен е и въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за приложимостта на чл. 34в от ЗСПЗЗ, когато не се засягат права на съсобственици ? без да е посочена практика на ВКС, на която постановеното въззивно решение противоречи. Формулиран е и пети въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК „При преработка на план за земеразделяне новите решения за конкретното отреждане на възстановения имот по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик ли се издават или в полза на последния собственик – приобретател? В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК касатора излага съображения, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно основания за допускане до касационно обжалване по см. на чл. 280, ал.2, прил.3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. И. и П. И., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобразо ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, и с оглед характера на заявения иск- за съдебна делба на земеделски земи , същата се явява процесуално допустима. За да постанови решението си в обжалваната част , въззивният съд е приел, че заявеният иск за делба по отношение на допуснатите до съдебна делба имоти : 1./ НИВА с идентификатор *** в м.“С. “ с площ 24 .999 дка ( по предходен план № 010031); 2./ НИВА с идентификатор *** в м.“К. “ с площ 5 .048 дка ( по предходен план № 028034) ; 3./ НИВА с идентификатор *** в м.“Ш.“ с площ 22 . 991 дка ( по предходен план № 127003) ; 4./ НИВА с идентификатор *** в м.“ Г.“ с площ 8.000 дка ( по предходен план № 026001); 5./ ЛИВАДА с идентификатор № *** в м.“ Г. “ с площ 5 000 дка ( по предходен план № 027015) и 6./ НИВА с идентификатор *** в м.“Р.“ с площ 20.000 дка ( по предходен план № 076064) е основателен , базирайки изводите си реституционните Решения № 367/ 15.10.1999 год. по преписка №2887/23.12.1991 год. и по преписка № 13868/ 29.06.1992 год., издадени на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на преработения през 1999 год. план за земеразделяне на с Г. П.. Решаващия съд приема, че съобразно законодателна уредба Решения № 256 /07.02.1995 год. по преписки № 2887/23.12.1991 год. и № 13868/ 29.06.1992 год., с които въз основа на първоначалния план за земеразделяне на [населено място] от 1994 год. ПК-Враца е възстановила правото на собственост на Х. В. върху имоти с обща площ 93.082 дка /без лозето с площ 1.427 дка/ , както и издадените въз основа на тези решения нот.акт №179, том VII, нот. дело №3074/1995 год. и нот. акт № 180, том VII, нот.дело д. № 3075/1995 год., с които Х. В. е признат за собственик на тези имоти, предвид цялостната преработка на плана за земеразделяне на [населено място], са обезсилени по силата на закона, считано от обнародването на Заповед №РД - 46-1751/20.09.1998 год. на министъра на земеделието горите и аграрната реформа и не предполагат конверсия на собствеността по отношение на новите обекти на правото на собственост , възстановени с новия , преработен план за земеразделяне. Прието е , че именно с решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ приключва реституционната процедура при възстановяване право на собственост върху земеделски земи в нови реални граници. Това решение има конститувен ефект и след влизането му в сила неговият адресат придобива правото на собственост върху описаните в него земеделски земи. Съответно, обезсилването на това решение води до отпадане правото на собственост върху тези земи, тъй като придобивното основание - реституция по ЗСПЗЗ, вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона- чл. 34 в от ЗСПЗЗ. Според въззивния съд с нот.акт №71, том V, нот. дело №2165/1997 год. на нотариус към РС – Враца, на който ответниците се позовават, е такъв за покупко-продажба,а не констативен, и не е обезсилен, но според възивния съд при отпадане правото на собственост на продавача следва да се приеме, че обективираният в нотариалния акт договор за продажба няма вещно-прехвърлителен ефект, доколкото негов предмет са права, които продавачът вече не притежава. След преценка на наведените доводи на касатора , настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да се допусне по поставените въпроси , касаещи приложимостта на чл. 34в от ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евенстуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона ?следва да намерят отговор от касационния съд за еднаквото и точно прилагане на закона при наличната спорадична съдебна практика т.е. в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса в размер на платената такава пред въззивната инстанция , а именно за сумата 40 лв.( четирдесет лева ), вносима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС.в случай на неизпълнение на задължението , касационното производство подлежи на прекратяване. Поставените въпроси , касаещи допуснатите нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване , но при допуснатото такова ще получат отговор при разглеждането на касационната жалба по същество. По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 3807/15.06.2020 г. подадена от Г. Х. С. от [населено място], област В., заявена чрез адв.Г. П. АК - В. против Решение № 122/11.05.2020 год. по В. гр. дело № 610/2019 г. на ОС– Враца , постановено в производство по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. УКАЗВА на касатора Г. Х. С. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 40 лв. / четиридесет лв./ вносими по сметката на ВКС в седмичен срок от съобщението до касатора. При неизпълнение на това задължение в указания срок, касационното производство ще бъде прекратено. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………… , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК. Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез процесуалния му представител адв. – Г. П. АК-В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :