4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3148/2008 год. Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр.София, 24.06.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Виолета Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 3148/2008 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В състав, постановено под № 127 на 14.04.2008 год. по в.гр.дело № 235/2008 год., с което е оставено в сила решението от 10.08.2007 год. по гр.дело № 11499/2006 год. по описа на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне иск с правно основание чл.59 ЗЗД предявения от Ж.”Български художник” рег. по ф.дело № 982/1989 год. на ФО при СГС, с адрес [населено място], [улица] срещу В. Б. Б. ЕГН [ЕГН], И. Б. Б. ЕГН [ЕГН] и С. К. Б. ЕГН [ЕГН], всички с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”Е”, ет.2, ап.69 иск с правно основание чл.59 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 6 000 лева, представляваща част от общодължимото обезщетение в размер на 13 580 лева за ползване без основание на ап.№ 69, находящ се в [населено място], бл.259/стар 6/, вход „Е”, ет.2, с площ 129.25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, застроен в западната част на стар парцел 70, сега парцел І, кв.133 по плана на [населено място], местност „К. село-Плавателен канал” през периода 19.05.2002 год. – 23.05.2006 год., заедно със законната лихва. Недоволен от въззивното решение е касаторът Ж.”Български художник”, [населено място], представляван от адвокат С. Р. М. от АК-София, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. От ответниците по касация Г. В. В. и А. А. Малинова, двамата от [населено място], представлявани от адвокат Е. В. Д. от АК-София е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалните представители представят и писмени защити. С определение № 582 от 02.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовата Ж. е съсобственик на терена – 8500/20595 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел V от кв.133-д от м.”К. село-Плавателен канал”, върху който е изграден блок 259 в груб строеж и е съсобственик на сградата по силата на приращението. Безспорно е, че ответниците владеят спорния апартамент през целия исков период и че за този период за сградата не е имало акт образец 16 и разрешение за ползване. Отчетено е, че с оглед основанието на предявения иск Ж. твърди обедняване под формата на пропуснато увеличение на имуществото си, докато ответниците са се обогатили чрез спестяване на разходи, но това не е доказано. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон – основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. По делото е безспорно, че ответниците ползват апартамента за исковия период само въз основа на предварителен договор, сключен на 20.08.1992 год. между наследодателя им Б. Й. Б., починал на 22.03.1996 год. и изпълнителя на СМР на сградата [фирма], което не ги легитимира като носители на вещни права или противопоставими на Ж. основания за упражняване на вещни права тъй като самият им прехвърлител няма данни да разполага с такива. Строителството на обектите е завършено и макари да не е съставен акт образец 16 отношенията между Ж. и ползувателите на апартамента се уреждат съобразно правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. При тези факти въззивното решение се явява неправилно и постановено в противоречие с решения на Върховния касационен съд № 2636 от 22.02.2005 год. по гр.дело № 1206/2005 год. на ІV гражданско отделение и решение № 1343 от 28.12.2007 год. по гр.дело № 1363/2006 год. на ІІІ гражданско отделение. Решавайки спора по същество настоящата инстанция приема, че искът е основателен и доказан в претендирания частичен размер от сумата 6 000 лева за периода от 19.05.2002 год. до 23.05.2006 год. със законната лихва от подаване на исковата молба на 23.05.2006 год. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 2 590 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение № 127 от 14.04.2008 год., постановено по в.гр.дело № 235/2008 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-В състав. ОСЪЖДА С. К. Б. ЕГН [ЕГН], И. Б. Б. ЕГН [ЕГН] и В. Б. Б. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място],[жк][жилищен адрес] ат.ІІ, ап.69 да заплатят на Ж.”Български художник”, [населено място] на основание чл.59 ЗЗД сумата 6 000/шест хиляди/лева със законната лихва от 23.05.2006 год. до окончателното й плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото пред всички инстанции в размер на сумата 2 590/две хиляди петстотин и деветдесет/лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: