Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 540 София, 19.10.2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание  на дванадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                       ЧЛЕНОВЕ:            СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                               ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА                                                                                                                                              при секретаря Теодора Иванова   и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 3161/2008 г.                                     Производството е по чл.307,ал.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. Образувано е по молба на Г. И. С. за отмяна на решение №456/23.05.2008г. по гр. д. №1482/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. Ответниците по молбата А. А. Г., П. В. Г. и А. В. Т. оспорват молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят иска отмяна на решението на ВКС, І г.о. като сочи основанието по чл.303,ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че са налице нови писмени доказателства, които разкриват друга фактическа обстановка, която е от съществено значение за правилното решаване на правния спор и които не е могъл да представи поради това, че не е бил страна по производството пред ПК-Банкя. Като нови писмени доказателства са приложени удостоверение от 27.11.2007г. на ОД”Земеделие и гори”-София, писмо изх. №174/27.02.1978г. на РНС Банкя, писмо № ПР -94-Г-10/01.03.2004г. на СО, удостоверение за идентичност на имота. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваното решение на ВКС е оставено в сила въззивно решение на Софийския градски съд от 13.12.2006г. по гр.д. № 3643/2005г., с което е отменено решение на СРС по гр.д. № 10393/2004г. и е постановено друго, с което уважен иск по чл.108 ЗС, предявен срещу Г. И. С. от А. А. Г. , П. В. Г. и А. В. Т. за общо 1/6 ид.ч. от недвижим имот – дворно място от 600 кв.м., съставляващо пл. № 12, к.л. А-1-9-В по плана на гр. Б., кв. Градоман, м.”П” и иск по чл.108 ЗС, предявен срещу Й. Д. и В. Д. от същите ищци за 1/6 ид.ч. от дворно място от 400 кв.м., съставляващо имот пл. № 13, к.л. А-1-9-В по плана на гр. Б., м. Припор”. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Те не установяват нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл да ги представи пред инстанциите по същество. Освен това те не могат да променят и изводите за наличие на реституция на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК в качеството му на стабилен административен акт.достоверяването от ОСЗГ за процесния имот с начин на трайно ползване-друг жилищен терен, който не отговаря на чл.2 ЗСПЗЗ не може да промени крайния извод в атакуваното решение за наличие на реституция по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот като част от имот пл. №9 от 5119 кв.м. и да установи твърденията на молителя, че тази част има селищен, а не земеделски характер. Последният въпрос е правен и поддържаните пред инстанциите възражения в тази връзка са обсъждани по същество като са отхвърлени. Освен това производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Това се отнася и за удостоверение от 01.10.2009г., както и за писмо изх. №174/27.02.1978г. на РНС Банкя, което е изпратено във връзка с незаконен строеж до самия молител още през 1978г. и от което той извежда довод за това, че имотът попада в строителните граници на населеното място и е застроен. Тези доказателства молителят е могъл да представи пред инстанциите по същество. Няма никакви данни той да не е могъл да се снабди с тези доказателства при проявена от него грижа за защита на интересите си в процеса. Обстоятелството, че не е бил страна в административното производство пред ПК не може да наложи извод за обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1. Доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора от Върховния касационен съд, са доводи по правилността на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. С. за отмяна на решение №456/23.05.2008г. по гр. д. №1482/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.