О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 468 София, 23.07.2013 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 3206 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Н. от [населено място], подадена чрез адвокат М. К. срещу определение № 168 от 25.03.2013 год. по ч. гр. д. № 297/2013 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 271 от 29.01.2013 г. по гр.д. № 4824/2012 г. на Великотърновския районен съд за изпращане на делото на друг районен съд, по възражение на ответната страна за местна подсъдност. Поддържа се, че определение е неправилно. Искането е местната подсъдност на делото да се определи съобразно настоящия адрес на детето. В изложението се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса как следва да бъде определена местната подсъдност по иск за развод, когато с него са съединени иск за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Ответникът по частната жалба – Д. С. Н. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Поставеният в изложението въпрос е от значение за разрешаването на спора за определяне на местната подсъдност на брачния иск и предявените с него искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, поради което и е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника - обща местна подсъдност по чл.105 ГПК. Нормата на чл. 322 от ГПК допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Прекратяването на брака и регулирането на отношенията между родители и деца са уредени в глава V от Семейния кодекс - Прекратяване на брака. Бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, когато тези въпроси не са уредени от съпрузите по общо съгласие със съответно споразумения в производството по развод /арг. от чл.59, ал.2 вр. ал.1 СК/. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод съдът е длъжен да се произнесе тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл.105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. Съобразно изложеното по релевантния за спора за определяне на местната подсъдност на предявените с брачния иск искове по чл.322, ал.2 ГПК правен въпрос, частната касационна жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: М. Г. Н. е подала до Районен съд, [населено място] иск за развод и исковете за упражняването на родителските права, определяне на мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Към момента на предявяването на исковете, постоянният адрес на ответника Д. С. Н. е в [населено място]. В срока по чл.119, ал.3 ГПК същият е направил възражение за неподсъдност на делото на Районен съд, [населено място]. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.105 ГПК исковете са местно подсъдни на съда, в района на който е постоянния адрес на ответника е изпратил делото по подсъдност на Районен съд, [населено място]. С обжалваното определение въззивният съд го е потвърдил. Предвид отговора на поставения правен въпрос, следва да се приеме, че подсъдността по предявения брачен иск и съединените с него по реда на чл.322, ал.2 ГПК искове е определена при точно приложение на закона. По изложените съображения обжалваното определение, като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168 от 25.03.2013 год. по ч. гр. д. № 297/2013 год. на Великотърновския окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 168 от 25.03.2013 год. по ч. гр. д. № 297/2013 год. на Великотърновския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: