Ключови фрази

5

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 200

гр. София, 17.03.2022г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.дело № 3594/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. А. Л. срещу решение № 231 от 17.06.2021г. по в.гр.дело № 1441/2020г. на Благоевградски окръжен съд /БлОС/, в частта му, с която е потвърдено решение № 504468/06.11.2020г. по гр.д. № 1122/2018г. на Разложки районен съд /РРС/, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ЕТ „Пулче – 1 – Костадин Клечеров“ и срещу „Месокомбинат Разлог“ ЕООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 9 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на професионалното заболяване /ексцес/ на ищеца, след 25.05.2011г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1. Каква е доказателствената сила на решението на ТЕЛК при установяване на по-висок процент на неработоспособност от професионално заболяване при ексцес на професионално заболяване и допустимо ли е доказателствената сила на решението на ТЕЛК да бъде опровергана от представени по делото съдебно-медицински експертизи?, по който навежда противоречие с решение № 185 от 17.07.2012г. по гр.д. № 737/2011г. на ВКС; решение № 553 от 27.06.2013г. по гр.д.№ 196/2012г. на ВКС, и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо дава вяра на едните и защо не кредитира другите доказателства, особено при противоречие за едни и същи факти между писмени доказателства и експертни заключения?, по който сочи противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение № 185 от 17.07.2012г. по гр.д. № 737/2011г. на ВКС; решение № 59 от 24.04.2020г. по гр.д. № 3624/2019г. на ВКС; решение № 77 от 22.06.2020г. по т.д. № 684/2019г. на ВКС и решение № 310 от 31.12.2019г. по гр.д. № 1166/2019г. на ВКС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя въпроса: Допустимо ли е при настъпване на ексцес на професионалното заболяване да има съпричиняване от работника на вредоносния резултат, след като вече е било определено обезщетение при първоначалното констатиране на професионалното заболяване?, който счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос не е налице практика на ВКС. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, изразяваща се в нарушение на чл. 121 Конституцията на РБ, тъй като пороците при възприемане на фактическата обстановка от съда, анализа на доказателствата и извеждане на правните изводи е в толкова тежка степен, че не е осигурило установяване на обективната истина. Освен това извежда очевидна неправилност и поради нарушение на основни принципи на гражданския процес – правото на безпристрастен съд /чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност и за мотивиране на съдебните актове /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Счита, че мотивите на обжалваното решение са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда.
Ответниците по касационната жалба - ЕТ „Пулче – 1 – Костадин Клечеров“ и „Месокомбинат Разлог“ ЕООД подават писмени отговори, в които поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност. Претендират сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Въззивният съд е приел за установено в процеса, че между ищеца и ответните дружества са съществували валидни трудови правоотношения в периода от 01.08.2008г. до 22.11.2011г., като ищецът е изпълнявал длъжността "транжор". Според експертно решение № 0841 от 25.05.2011г. на УБ МБАЛ "Св. И. Рилски" ЕАД и решение № 0658 от 20.07.2011г. на НЕЛК Л. е с признато професонално заболяване "синдром на карпалния канал двустранно" и с 44 % трайно намалена работоспособност. С последващи експертни решения № 1044 от 14.06.2013г., № 0593 от 17.06.2016г. и № 0538 от 06.06.2019г. на УБ МБАЛ "Св. И. Рилски" ЕАД за професионалното заболяване на ищеца е определена 10% трайно намалена работоспособност от общата такава. С влязло в сила решение по гр. д. № 182/2012г. на Разложки районен съд, двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от процесното професионално заболяване "синдром на карпалния канал двустранно", ведно със законната лихва от 25.05.2011г.. БлОС е кредитирал заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, прието в хипотезата на чл. 200, ал. 3 ГПК, според което липсват обективни данни за наличие на влошаване на здравословното състояние на ишеца, както и причинна връзка с професионалното заболяване. Вещите лица са посочили, че продължаващите оплаквания на Л. имат причинно-следствена връзка с непровеждането на комплексно лечение и с продължаващото натоварване на китките при изпълнение на настоящата му работа като "огняр".
При горепосочената фактическа обстановка по делото, БлОС е потвърдил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за влошено здравословно състояние (ексцес) от процесното професионално заболяване, след 25.11.2011г.. Посочил е, че липсата на ексцес в различните му проявления - влошаване на здравословното състояние, нововъзникнало основание или утежняване на старото състояние, както и на новонастъпили увреждания, които да не са били взети предвид от съда по първоначалното дело по иска по чл. 200, ал. 1 КТ, обуславя неоснователност на претенцията. Подчертал е, че за доказване по основание на предявения иск е необходимо да се установи настъпването на нови болки и страдания, които да се намират в причинно-следствена връзка с професионалното заболяване. Заключил е, че в конкретния случай, от съдебно-медицинските експертизи по делото, се установява по безспорен и категоричен начин, че липсва влошаване на състоянието на ищеца във връзка с констатираното като професионално заболяване "синдром на карпалния канал - двустранно с невропатия на медианните нерви", което да е в причинно-следствена връзка с последното.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора първи въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и единственият въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворяват изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, тъй като не са обуславящи спрямо решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение. БлОС не е приел за установен факт на констатиран по-висок процент на трайна неработоспособност от процесното професионално заболяване в последващите първоначалното решения на ТЕЛК. Напротив посочил е, че в по-новите решения на ТЕЛК, на които ищецът се позовава, процентът на трайната неработоспособност от процесното професионално заболяване е намален. Поради това не е направил и извод за опровергана доказателствена сила на решение на ТЕЛК или НЕЛК, касаещо увредения, от експертни заключения или други приети доказателства по делото, за да може да бъде изведена значимост на зададения горепосочен първи въпрос за крайния изход на конкретния спор. Не е приеман за осъществен и факт на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца след първоначалното определяне на обезщетението за вреди от професионалното заболяване, поради това че е намерено за неустановено твърдяното влошаване на здравословното състояние да е в причинно -следствена връзка с професионалното заболяване. Поради това и въпросът, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обсъждан във въззивното решение и отговорът му не би променил крайния изход на спора.
Вторият въпрос, зададен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, осъществява общо основание за допускане на касационния контрол. По него не е налице наведеното допълнително основание, доколкото е формирана безпротиворечива практика на ВКС ( ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и др., вкл. цитираните от касатора), която е съобразена от БлОС. Според последната въззивната инстанция дължи излагането на свои мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Тя следва да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Макар да е препратил към фактическите и правни мотиви на първоинстанционния съд, окръжният съд е изложил подробни собствени фактически и правни мотиви, въз основа на съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства. Обосновал е и решаващия си извод за неустановяване на твърдяния от ищеца ексцес на професионалното му заболяване с удостоверения в приетите по делото решения на НЕЛК и ТЕЛК факт на намален процент на трайната неработоспособност от професионалното заболяване, който е в съответствие с изводите на неоспореното заключение на комплексната медицинска експертиза за липса на влошаване на здравето в причинно – следствена връзка с професионалното заболяване. Поради това няма необсъдени приети по делото доказателства, а освен това при преценката им те са ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Не е налице и релевираната очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива не са осъществени по конкретното дело.
Поради отсъствието на наведените основания за допускане на касационен контрол на атакуваното въззивно решение, такъв не следва да бъде допускан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът - ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника ЕТ „Пулче – 1 – Костадин Клечеров“ сумата 1 000 лв. и на ответника „Месокомбинат Разлог“ ЕООД – сумата 780 лв., съставляващи платени хонорари за един адвокат пред касационната инстанция.
На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 17.06.2021г. по в.гр.дело № 1441/2020г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. А. Л., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ЕТ „Пулче – 1 – Костадин Клечеров“, ЕИК: 101581709, сумата 1 000 лв., както и на „Месокомбинат Разлог“ ЕООД, ЕИК: 200264176 – сумата 780 лв., съставляващи съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: