Р Е Ш Е Н И Е № 488 С., 19.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1403 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Г. срещу решение №1143 от 12.07.2010г. по гр.д.№1106/10г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че изключването на част от дворно място от регулационния план при действието на З. /отм./ не води до възникване на държавна собственост върху тази част и съответно – за нея не действа забраната на чл.86 от ЗС за придобиването и по давност. Като приел обратното, въззивният съд постановил неправилно решение. Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Позовава се на чл.19 от ЗСПЗЗ, по силата на който счита, че има право да стопанисва и управлява частта от спорния имот, представляваща земеделска земя. С определение №687 от 11.07.11г. по настоящото дело е допуснато касационно ожалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали може да се придобие по давност собствеността върху реална част от имот, попадаща извън регулация и действа ли по отношение на такива части забраната на чл.86 от ЗС. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение №156/16.03.10г. по гр.д.№792/09г. на Карловския районен съд, с което е бил отхвърлен иск на Х. Г. Г. срещу [община] за установяване правото на собственост на ищеца върху място с площ от 138 кв.м., попадащо извън регулационния план на [населено място], част от което /89кв.м./ е заснето като полски път №000742, а другата част от 49кв.м. попада в поземлен имот №006065, временно стопанисван от [община] по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на дворно място с площ от 1970 кв.м., което неговите непреки праводатели са притежавали с нотариален акт за собственост по давност, издаден през 1999г. Спорната част от 138 кв.м. попада извън регулацията на населеното място още с плана от 1974г. и затова праводателите на ищеца не са могли да я придобият по давност, тъй като тя е била земеделска земя – държавна собственост. От своя страна ищецът също не е могъл да придобие чрез сделка собственост върху земя, която праводателите му не са притежавали. Без значение е обстоятелството, че той ползва съществуващия в спорното място кладенец, който е възстановил. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, е свързан с по-общия въпрос дали задължително подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ онези земи, които при влизане в сила на този закон попадат извън регулационните планове, макар никога да не са били отнемани юридически или фактически от частните лица, както и дали за тези земи се отнася забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност. Междувременно по тези въпроси има постановена задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която следва да бъде съобразена - решение №930 от 25.10.10г. по гр.д.№430/10г. на І ГО; решение №883/14.12.2010г. по гр.д.№1432/09г. на І ГО; решение №798 от 16.11.10г. по гр.д.№3303/08г. на І ГО; решение №100 от 23.07.2010г. по гр.д.№3426/08г. на ІV ГО; решение №21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО; решение №249 от 04.07.11г. по гр.д.№621/10г. на І ГО и др. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ /отм./, е съществувала само при действието на З./отм./ - чл.29, ал.1, т.1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на З.. След отмяната на З. обаче, няма пречка за придобивната давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения. Както е посочено в решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. По съществото на касационната жалба: По делото е установено, че с нот.акт №161, т.V, рег.№10982, дело №916/2006г. ищецът Х. Г. Г. е придобил чрез дарение собствеността върху дворно място с площ от 1970 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-268 от кв.35 по плана на [населено място], [община]. Неговите праводатели пък са закупили имота с нот.акт №111/99г. от лица, чието право на собственост е било удостоверено от нотариуса с нот.акт №59/1999г. по обстоятелствена проверка. Имотът по кадастрална основа е по-голям от урегулираната му част. Спорните 138кв.м. са част от тази кадастрална основа още по кадастралния и регулационен план от 1935г. При изработването на регулационния план от 1974г. спорните 138 кв.м. попадат както следва: 89 кв.м. са част от проектиран, но несъществуващ на място в тази част полски път, а останалите 49 кв.м. понастоящем са включени в имот №006065 по КВС, временно стопанисван от [община] на основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Установено е също, че първоначалните собственици никога не са губили владението си върху спорните 138 кв.м., предали са това владение при продажбата от 1999г. и ищецът понастоящем също е във владение на тази част от дворното място, която формално попада извън регулация. При тези данни следва да се приеме, че ищецът е собственик на спорните 138 кв.м. по силата на изтекла още преди З. /отм./ придобивна давност в полза на неговите праводатели, както и въз основа на транслативните сделки. Реално те образуват един общ имот заедно с останалите 1970кв.м., които са урегулирани. Проектираният върху част от тези 138 кв.м. полски път не е прокаран, а и не би могъл да бъде прокаран поради силната денивелация на терена, както е изяснено чрез експертизата по делото. Останалите 49 кв.м. имат селищен характер и не представляват земеделска земя, тъй като са част от дворното място на ищеца, още повече, че и денивелацията на терена ги приобщава към това дворно място, а не към земеделската земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ето защо предявеният установителен иск за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен, след отмяна на обжалваното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1143 от 12.07.2010г. по гр.д.№1106/10г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на [община], че Х. Г. Г. от [населено място], [улица], като собственик на УПИ ІІ-286 от кв.35 по плана на [населено място], [община], е собственик и на съседната площ от 138 кв.м., заключена между точките 1,2,3,19,20,21,24,22,23,1 по скицата на вещото лице Й. Б. Й., намираща се на стр.67 по гр.д.№792/09г. на Карловския районен съд, която е приподписана от настоящия състав и представлява неразделна част от решението, като 89кв.м. от спорните 138 кв.м. са включени в имот №000742 – нереализиран полски път на [община], а останалите 49 кв.м. са включени в имот №006065-временно стопанисван от [община]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: