О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 24.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3981 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Х. А. против определение № 255 от 04.02.2013г. по ч.гр.д.№ 75/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 16272/ от 10.10.2012г. по гр.д.№ 2208/2011г. Софийски градски съд, с което е прекратено производството на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като не са налице предпоставките на чл. 126, ал.1 ГПК.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: В кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на нормата на чл. 126 ГПК и има ли значение дали има постановено решение и влязло ли е в сила то за приложението й. Твърди се противоречие по този въпрос с Р № 471/16.01.2012г. по гр.д.№ 1522 ІV гр.о. на ВКС, Опр. № 361/09.03.201г. по гр.д.№ 1522/2010г. на ВКС ІV гр.о., Опр № 114/16.03.2012г. по ч. гр.д.№ 1/2012г., Опр. № 35/13.01.2010г. по ч. гр.д.№ 680/2009г. и Опр.№ 619/30.09.2010г. по гр.д.№ 370/2010г. по гр.д.№ 370/2010г. на ВКС ІV гр.о. и се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
С исковата молба и уточнението й с молба от 07.02.2012г. Г. Х. А. е предявил против Д. С. Т. иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на сумата общо 144 327,87 лв. , представляваща левовата равностойност на 124 368,26 австралийски долара, преведена по сметка на ответницата на 29.01.2006г., дадени в заем по устен договор от 29.12.2006г. за да докаже, че е материално обезпечена пред австралийските власти с оглед предстоящото й посещение в Австралия. Твърди, че срокът на връщане на тази сума е бил 27.04.2007г. Претендира се и сумата 27 835 лв., левова равностойност на 19 000 австралийски долара, дадени на ответницата от ищеца по устен договор между тях от м. април 2007г. със срок на връщане октомври 2007г. Ответницата твърди, че сумите са и дадени с дарствено намерение.
Между страните е сключен брак на 14.06.2007г. и е прекратен с развод от Бракоразводния съд в Австралия, М. с решение от 03.02.2009г. В частта за прекратяване на брака е удостоверено влизане в сила на решението на 04.03.2009г. от Австралийския съд, съобразно процесуалния закон, по който е извършена процедурата по уведомяване. В частта за прекратяване на брака, решението е признато от компетентния орган на район „С.” София на Столична община с решение № СО 94Г-59/01.07.2010г.
С бракоразводното решение на федералния съд в М. т.2 ответницата е осъдена да плати на ищеца сумата 174 199,90 австралийски долара. В тази част решението е обжалвано и няма данни да е влязло в сила. За тази част от решението не е провеждана процедурата по чл. 117-124 КМЧП. От материалите по делото е ясно, че с тази част от решението са уредени имуществени отношения между съпрузите, но не може да се установи, дали процесната сума е част от тази и на какво основание е възникнало вземането.
СГС е приел, че твърденията на ищеца са в смисъл, че претендираната сума е част от присъдената от Федералния съд в М. и тъй като решението не е влязло в сила е приложил чл. 126 ГПК. Въззивната инстанция е възприела тези мотиви.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
С цитираните от частния жалбоподател съдебни актове се приема, че за да се приложи нормата на чл. 126, ал.1 ГПК следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са идни и същи лица – страните в производството, или техните универсални правоприемници, или частни правоприемници, придобили права след предявяване на иска. Обективен идентитет е налице когато искането по дете дела е идентично и е предявено на едно и също основание – посочените факти, от които произтича претенцията са идентични и искането е на същото правно основание.
От данните по делото не може да се направи извод за идентитет между двете дела. Страните са едни и същи. От решението на Федералния съд в М. обаче не може да се установи на какво основание е претендирана пресъдената в т.2 от решението сума – от какво правоотношение е възникнало вземането и на какво основание е претендирана сумата. Няма обективен идентитет, когато една и съща сума се претендира на различни основания – договор за заем, договор за влог, неоснователно обогатяване и т.н. Следва да се отбележи, че и двата устни заема, по които се претендира паричната сума по настоящото дело са с дати от преди сключването на брака.
Целта на забраната да се образува второ дело между същите по същото искане и на същото основание е да не се стигне до две противоречиви решения или до изпълнение на едно и също притезатено право два пъти. Наличието на висящ процес за вземане, което не може да бъде индивидуализирано по основание в друга държава, която не е членка на Европейския съюз не е основание за отвод за висящ процес, защото не може да се установи идентите между двете претенции и защото евентуално постановеното решение от другата държава не членка на ЕС ще подлежи на признаване и допускане на изпълнението по реда на чл. 117-124 КМЧП. Част от преценката в това производство е наличието на влязло в сила решение по същото искане и на същото основание между същите страни, или висящ процес в България между тях за това – чл. 117, т. 3 и 4 КМЧП.
По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводсвените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255 от 04.02.2013г. по ч.гр.д.№ 75/2013г. на Софийски апелативен съд по частна жалба, подадена от Г. Х. А..
ОТМЕНЯ определение № 255 от 04.02.2013г. по ч.гр.д.№ 75/2013г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 16272/ от 10.10.2012г. по гр.д.№ 2208/2011г. Софийски градски съд, с което е прекратено производството на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |