Р Е Ш Е Н И Е № 284 София, 27.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1015 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Ф. М. М., М. А. М. и И. А. М., чрез повереника им адв. Ч. срещу решение № 109/ 20.07.2016 г. по внохд № 131/16 г. на Бургаския апелативен съд. Изложени са съображения за явна несправедливост на наказанието, като се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания за налагане на по-тежка по вид и размер санкция и отмяна на условното осъждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура, подсъдимият и неговият защитник мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 54/ 16.03.2016 г. по нохд № 1156/ 15 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Д. А. Х. за виновен в това, че на 09.05.2014 г. в [населено място], при управление на л.а. „М.” нарушил правилата за движение по чл. 7 ал.4 от ЗДП и чл. 47 ал.3 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на А. М. М., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1 б. Б, вр. чл. 343 ал.1 В от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от пет години. Оправдал го по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.1 б.В от НК. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. Жалбата е неоснователна. Доводите по релевираното касационно основание са относими преди всичко към начина на изтърпяване на наказанието. Твърди се, че целите на специалната и генералната превенция няма да бъдат постигнати с прилагане на института на условното осъждане. Според жалбоподателите, силно увеличеният брой пътно-транспортни произшествия с тежък резултат налагат наказателното правораздаване да бъде адекватно на реалната пътна обстановка в страната. Наказанието следва да създава чувство за справедливост за подсъдимия, за пострадалите и за другите членове на обществото. Доводите са идентични с развитите пред въззивния съд, обсъдите са във въззивното решение и са отхвърлени като неоснователни с убедителни съображения. Определянето на наказанието е процес, при който се преценяват всички обстоятелства, при които е извършено престъплението и след оценката им като смекчаващи или отегчаващи се определят видът и размерът на наказанието. Въззивният съд е мотивирал решението си да индивидуализира наказанието при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и го е определил в рамките на три години лишаване от свобода, т.е малко под максимума на предвиденото в нормата на чл. 343а ал.1 б. Б от НК. По-тежко по вид наказание не може да бъде определено, защото би се стигнало до противоречия с разпоредбата на чл. 54 от НК, изискваща наказанието да се определя в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление. Не са наведени доводи за явна несправедливост на наказанието с оглед неговия размер, поради което искането на жалбоподателите за връщане на делото с указания за определяне на по-тежко по вид и размер наказание е неоснователно. Върховният касационен съд не споделя и възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на института на условното осъждане. Бургаският апелативен съд законосъобразно е посочил, че при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието следва да се прецени дали биха се постигнали целите на чл. 36 от НК, като водещи са целите на специалната превенция. И това е така, защото в разпоредбата на чл. 66 от НК освен наличие на двете задължителни условия- наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и лицето да не е осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, законодателят е формулирал и изискването съдът да преценява дали за постигане на целите на наказанието и „преди всичко за поправянето на осъдения” е наложително той да изтърпи наказанието ефективно. Въззивният съд е направил дължимата оценка, ръководейки се от данните за личността на подсъдимия Х. и правилно е приел, че при него процесът на поправяне и превъзпитание е започнал по време на наказателното производство и не е необходимо да бъде изолиран от обществото. Касационният състав не може да се съгласи с тезата на частното обвинение, че условната присъда създава в обществото чувство за безнаказаност, за липса на адекватно правораздаване и ненаказуемост към деяние с такъв трагичен резултат. Намаляването на броя на пътните инциденти с тежки последици не може да се постигне чрез отричане на института на условното осъждане. Както правилно е посочил и въззивният съд, отложеното изтърпяване на наказанието не означава липса на наказание. То може да бъде приведено в изпълнение, ако осъденият не промени съзнанието и поведението си в насока към спазване законите в страната и извърши друго престъпление в рамките на изпитателния срок, който в случая е и максимално възможният. Справедливостта за обществото се постига не със задължително въдворяване на извършителите на престъпления в затвора, а с факта на реализиране на наказателната им отговорност и санкционирането им с наказание, определено в рамките на закона, което да съответства на всички факти по конкретния случай и на личността на всеки един от осъдените. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109/ 20.07.2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 131/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: