1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 23 СОФИЯ, 08.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 995/2017 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 8683 от 30.11.2016 г. по в.гр.д. № 8765/2016 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 1014 от 22.01.2016 г. по гр.д. № 46954/2013 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Сдружение на собствениците - Етажна собственост ”П.” със седалище и адрес на управление в [населено място] против Л. В. Е. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 41, ал.3 ЗС за сумата 2 877.12 лв., дължима съгласно решение на общото събрание на сдружението от 18.07.2012 г., и за сумата 23 774.88 лв., представляваща част от сумата 44 420 лв., дължима съгласно решение на общото събрание на сдружението от 13.01.2013 г., прието с решение на Общото събрание на етажната собственост от 30.01.2013 г. С определение № 513 от 02.11.2017 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по подадената против него касационна жалба от „Сдружение на собствениците - Етажна собственост „П.” , с адрес [населено място], [улица], по следния въпрос: в хипотезата на чл. 33, ал.4 ЗУЕС кой е кредитор на вземането за парични вноски срещу етажен на етажен собственик, който не е член на сдружението на етажните собственици- етажните собственици или сдружението на собствениците, чието решение е било внесено и прието на общо събрание на етажните собственици. В касационната жалба касаторът е изложил доводи за неправилност на въззивното решение, като поддържа тезата, че титуляр на вземането е сдружението на собствениците, което е юридическо лице, и може да бъде самостоятелен субект на права и задължения. В отговора на касационната жалба ответникът по касация Л. В. Е. изразява становище, че въззивното решение е правилно. Счита за обосновано и съобразено с материалния закон становището на въззивния съд, че в случаите, когато решението на сдружението на собствениците във връзка с разходите за управление и поддържане на общите части в сградата за е било внесено за приемане и прието от общото събрание на собствениците, кредитор на вземането са етажните собственици, а не сдружението. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Законът за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ в редакцията му до изменението в ДВ бр. 57/ 2011 г. предвиждаше общото събрание на етажната собственост и сдружението на собствениците като алтернативни форми на управление на етажната собственост. Действащата към този момент разпоредба на чл. 27, ал.4 ЗУЕС изискваше решението за учредяване на сдружението да бъде взето единодушно от всички собственици. При тази правна уредба сдружението на собствениците „поглъщаше” общото събрание на етажната собственост, тъй като всички етажни собственици са същевременно и членове на сдружението. Поради това и ЗУЕС не съдържаше разпоредба, аналогична на сега действащата на чл. 33, ал.4, за внасяне на решението на сдружението за приемане от общото събрание на собствениците, тъй като поради сливане на двете качествата взетото решение обвързва всички собственици. След изменението на ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. законът предвижда двете форми на управление на етажната собственост- общото събрание на етажните собственици и сдружението на собствениците, да съществуват не само алтернативно, но и паралелно. Изискването решението за учредяване на сдружение на собствениците да бъде взето единодушно от всички собственици отпадна и бе заменено с възможността сдружението да се състои от собственици, представляващи не по- малко от 67% от идеалните части от общите части на сградата /чл. 25, ал.3 ЗУЕС/. В тази хипотеза - когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, двете форми на управление съществуват успоредно, като при разрешаване на въпроси, които по принцип са от компетентността на общото събрание на етажната собственост, законът дава приоритет на този орган, тъй като само неговите решения могат да имат обвързващо действие по отношение на всички собственици. Това следва от разпоредбата на чл. 33, ал.4 ЗУЕС, според която решенията на сдружението се внасят за приемане от общото събрание на собствениците, когато се отнасят до въпроси от неговата компетентност, и в сдружението не участват всички собственици. Само в хипотезата, когато сдружението е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, неговото общо събрание има правомощията на общо събрание на собствениците- чл. 33, ал.5 ЗУЕС. С приемане на решението на сдружението на собствениците от общото събрание на собствениците на самостоятелните обекти в сграда, то става решение на общото събрание на собствениците и е задължително за всички етажни собственици, включително новите собственици, позватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост- чл. 11, ал.4 ЗУЕС. Предвид изложението следва да се приеме, че когато сдружението на собствениците, в което не участват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, е взело решение за извършване на разходи във връзка с управлението и поддържането на общи части на сградата, от което възникват определени финансови задължения за собствениците, и това решение е прието от общото събрание на етажните собственици при условията на чл. 33, ал.4 ЗУЕС, легитимирани да предявят иск за събиране на вземането срещу неизпълнилия задължението си собственик са останалите етажните собственици чрез управителния съвет/ управителя/ на етажната собственост. При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. По делото е установено, че на 28.06.2012 г. е проведено общо събрание на Сдружение на собствениците „П.” в сграда ”У.” в [населено място], на което е прието решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 74 805 лв. за разходи за поддържане и управление на общи части, като всеки от собствениците следва да внесе по 2 877.12 лв. На 13.01.2013 г. е проведено друго общо събрание на сдружението, на което е взето единодушно решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лв./кв.м застроена площ за всеки самостоятелен обект, без общите части, които средства са необходими за ремонт и присъединяване към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа. Съгласно това решение ответникът Л. В. Е. е следвало да внесе сума в размер общо на 44 420 лв. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Ответникът Л. Е. също не е негов член. Поради това посочените по- горе решения на общото събрание на сдружението са внесени за приемане от общото събрание на етажната собственост, съгласно изискванията на чл. 33, ал.4 ЗУЕС, и са приети от него съответно с протокол от 18.07.2012 г. и от 30.01.2013 г. При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че ищецът Сдружение на собствениците - Етажна собственост „П.” не е материалноправно легитимиран да предявява иск против ответника за заплащане на процесните суми, тъй като последният не е негов член и не е обвързан от взетите от общото събрание на сдружението решения. Вземането принадлежи на общото събрание на собствениците в етажната собственост, поради което легитимиран да предяви иска е управителният съвет / управителят/ на етажната собственост, който съгласно чл. 23, ал.4 ЗУЕС представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8683 от 30.11.2016 г. по в.гр.д. № 8765/2016 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: