5 Р Е Ш Е Н И Е № 450/2012 г. СОФИЯ, 03.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 678/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 264 от 11.03.2011 година по в.гр.д. № 2196/2010 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2334 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 9707/07 г. на Варненския районен съд и в тази част е постановено друго, с което, с което ответницата Д. К. С. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на Д. С. М. и В. С. С. владението върху реална част с площ 270 кв.м от поземлен имот с идентификатор № 10135.2512.1109 по ПНИ на СО ”П.” в землището на кв. В., [населено място], която част е графично индивидуализирана с червен контур на приподписаната от съда скица на л. 299 от делото, съставляваща неразделна част от решението. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. К. К. в качеството му на пълномощник на Д. К. М.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд е уважил предявения иск, като е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на незаявено от тях придобивно основание, като по този начин се е отклонил от принципа на диспозитивното начало. Необосновано е приел, че притежаваният от наследодателя на ищците земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС е идентичен с възстановения им по реда на ЗСПЗЗ, като се е позовал на плана на старите имотни граници, изготвен за нуждите на реституционното производство, а не на стари планове, отразяващи границите на имотите към момента на кооперирането им. На следващо място, в нарушение на материалния закон е приел, че давностният срок за придобиване на собственост върху земеделски имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, е винаги 10- годишен. Ответницата по касация Д. С. М. чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със Заповед № 1652 от 20.06.2003 г., издадена по реда на § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ на ищеца В. И. Д., заместен на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от своите наследници Д. М. и В. С., е възстановено правото на собственост върху ПИ № 1109 по плана на новообразуваните имоти на м. ”П.” в землището на [населено място], кв. В., с площ 1 214 кв.м. В нея като основание за издаването й е посочено решение по чл. 14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, приложено към преписката на ОСЗГ- В. по заявлението за възстановяване на собственост върху земеделски земи, подадена от В. Д., с което е признато правото му на собственост върху нива от 4.499 дка в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кв.В., м. “П.”, съставляваща имот пл.№ 1056 по КП на местността. Въззивният съд е намерил, че този имот е идентичен с имота, възложен на В. Д. по представения по делото делбен протокол от 1955 г., като е основал изводите си на заключенията на изслушаните по делото еднолична и тричленна съдебно - технически експертизи. По делото е било установено и не е било спорно между страните, че в границите на възстановения имот № 1109 попадат 270 кв.м от имот пл.№ 392 по кадастралния план на ползвателите, придобит от ответницата Диана К. през 1997 г. по договор за дарение от Д. Г. М. и С. С. М.. Въззивният съд е приел, че този договор не е произвел вещнопрехвърлително действие, тъй като праводателите не са били собственици на имота. По отношение на Д. М. не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост - не било установено имот пл.№ 392 да е идентичен с имота от 600 кв.м в м.” П.”, който й е бил предоставен за ползване с протокол № 23 от 25.07.1989 г. на ИК на ОбНС- В. и построеното в него не е имало характер на “сграда” по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като е посочил, че съгласно чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ изтеклата до влизане на този закон в сила придобивна давност не се зачита. Владелецът може да се позове на придобивна давност след 22.11.1997 г., като необходимият давностен срок за придобиване на право на собственост е винаги 10 годишен. Тъй като в случая ревандикационният иск е бил предявен на 21.11.2007 г., т.е. един ден преди изтичане на давностния срок, съдът е приел, че фактическият състав на придобивната давност не е завършен и ответницата не е придобила имота на оригинерно основание. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно възможността подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти да се придобиват след изтичане на кратката 5- годишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС, тъй като е констатирано противоречивото му разрешаване от съдилищата. Това противоречие е преодоляно с приемането на ТР № 10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание петгодишен давностен срок по чл. 79, ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е допустимо, когато и заличеният давностен срок е бил петгодишен. Даденото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Независимо от това обаче въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно по резултат по други съображения. Възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в съществуващи / възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със заповед по § 4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината- когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти, индивидуализирани в тях по площ, местонахождение, граници. Едва след приключване на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти с постановяване на такъв акт, правоимащите могат да предявят иск срещу трети лица за защита на правото си на собственост. Разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ заличава правните последици на изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, като по този начин брани правата на бившите собственици, които до приключване на реституционното производство не разполагат с друг правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявения за възстановяване имот. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи посочва крайния срок, в който правоимащите лица могат да заявят пред административния орган, респ. да установяват по исков ред, правото си на възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, но не определя краен срок за приключване на реституцията. Поради това началният момент на придобивната давност, която ще тече след влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, може да бъде да бъде и след 22.11.1997 г. в зависимост от това дали административната процедура по възстановяване на собствеността е завършена или все още е висяща. Като изхожда от това разбиране, Върховният касационен съд в своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, последователно приема, че придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, започва да тече не от 22.11.1997 г., а от датата на постановяване на административния акт за възстановяване на правото на собственост, тъй като с факта на постановяване на позитивен за бившите собственици административен акт, с който се възстановяват правата им върху конкретен недвижим имот, отпада фактическата и правна невъзможност за предявяване на иск за защита на правото им на собственост. В случая по делото е безспорно установено, че процесният имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината, с който имотът е възстановен на наследодателя на ищците, е постановена на 20.06.2003 г. Това е началният момент, от който след влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, е започнала да тече нова придобивна давност в полза на жалбоподателката. Искът за собственост против нея е предявен на 21.11.2007 г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал.2 ЗС петгодишен давностен срок. Поради това тя не е придобила правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание и предявеният против нея иск за ревандикация правилно е уважен. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Д. С. М. сторените от нея разноски пред касационната инстанция в размер на 800 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 11.03.2011 година по в.гр.д. № 2196/2010 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Д. К. М. да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Д. С. М. направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред ВКС в размер на 800 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: