2 Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 29.01. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1297 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 75/02.04.2009 г. по гр. дело № 53/2008 г. на Старозагорския районен съд (СзРС), – оставено в сила с решение № 353/10.11.2009 г. по гр. дело № 389/2009 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС), оставено в сила с решение № 769/17.01.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ-то гр. отд. В молбата за отмяна се поддържа наличие на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – сочи се, че атакуваното решение е такова за тълкуване на влязлото в сила решение № 68/08.08.2008 г. по същото първоинстанционно гр. дело № 53/2008 г. на СзРС и му противоречи. В тази насока от страна на молителя се излагат подробни съображения, най-вече – такива, че атакуваното решение по недопустим начин изменя първоначалното, влязло в сила решение № 68/08.08.2008 г. по същото гражданско дело. Ответникът по молбата Л. П. Т. излага становище и доводи за неоснователност на същата; претендира присъждане на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по делото. Третото лице – помагач [фирма] не е заявило становище по молбата за отмяна. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 68/08.08.2008 г. по гр. дело № 53/2008 г. на СзРС, ответникът Л. П. Т. е осъден да заплати на молителя [фирма], на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 2 626.88 лв., представляваща действителни щети от причинено на 23.10.2006 г. ПТП с МПС У. с рег. [рег.номер на МПС] . Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Атакуваното решение № 75/02.04.2009 г. е постановено по същото гр. дело № 53/2008 г. на СзРС – по реда на чл. 194 от ГПК (отм.). С него е извършено тълкуване на решение № 68/08.08.2008 г., както следва: присъдената сума 2 626.88 лв. да се счита, че покрива всички щети, претърпени от ищеца (молителя) от процесното произшествие, причинено на 23.10.2006 г. от ответника при управлението от него на МПС У. с рег. [рег.номер на МПС] , включително и овъзмездените със заплащане на определеното застрахователно обезщетение от 1 983.64 лв. Както беше посочено, атакуваното решение № 75/02.04.2009 г. е оставено в сила от окръжния съд, а решението на последния е оставено в сила от ВКС. Отмяната по реда чл. 303 – чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини, представляващи основания за отмяна. В случая твърденията на молителя се квалифицират в хипотезиса на сочената и от него норма на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Решението, постановено по реда на чл. 194 от ГПК (отм.), респ. по реда на чл. 251 от ГПК, с което се тълкува първоначално постановеното по делото решение, изяснява неясно изразената в последното (в диспозитива му) воля на съда по разрешаването на правния спор по делото, която е формирана в мотивите. Поради това, решението по тълкуването, макар и да подлежи на обжалване отделно от тълкуваното решение (но само доколкото последното подлежи на обжалване – чл. 194, ал. 3 от ГПК (отм.), респ. чл. 251, ал. 5 от ГПК), не е самостоятелно съдебно решение. След влизането си в сила то става неразделна част, инкорпорира се в тълкуваното решение. От изложеното следва, че двете решения – тълкуваното и това по тълкуването на първото по същото дело, макар и да са между същите страни, не са две различни влезли в сила съдебни решения „за същото искане и на същото основание” и не могат да си противоречат по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Наведените в случая с молбата за отмяна, доводи и съображения, че решението по тълкуването по недопустим начин изменя тълкуваното решение, са такива именно за недопустимост на атакуваното решение. Те обаче могат да бъдат релевирани и разглеждани от съда единствено по реда на инстанционното обжалване на решението (чл. 270, ал. 3, чл. 281, т. 2 и чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 251, ал. 5 от ГПК, респ. във вр. с чл. 194, ал. 3 от ГПК отм.), но не и в рамките на настоящото извънинстанционно производство по чл. 303 – чл. 309 от ГПК. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно - сумата 300 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на решение № 75/02.04.2009 г. по гр. дело № 53/2008 г. на Старозагорския районен съд, оставено в сила с решение № 353/10.11.2009 г. по гр. дело № 389/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, оставено в сила с решение № 769/17.01.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Л. П. Т. сумата 300 лв. (триста лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.