Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
С о ф и я, 29.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 д е к е м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1581/2014 година.
Касационното производство (второ поред) е инициирано по протест на военно-апелативна прокуратура-С. и жалби от защитниците на подс.А. А. В. от С. адв.Р.Г. и адв.Т.Н. от САК и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци Н. У. М. и Г. Н. М. от [населено място], област П. адв.Д.М. и адв.Ал.К. от САК срещу решение № 17 от 17.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 13/2014 г. по описа на военно-апелативен съд-София, което се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1-3 от НПК и с разнопосочни искания за потвърждаване на решението в наказателната му част и намаляване на размера на присъдените на пострадалите обезщетения за причинените им неимуществени вреди от деянието, за отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение с отхвърляне на предявените срещу него граждански искове или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, без ясно изразено искане от страна на поверениците на частните обвинители относно изхода от претендираната касационна проверка на решението в наказателната му част, но с претенции за завишаване на размера на присъдените на ищците обезщетения до пълния предявен размер на исковете им.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по заявените в него основания и съображения, като дава заключение за основателност на жалбата на поверениците на частното обвинение и във връзка с предявените граждански искове и за неоснователност на жалбите на защитниците на подсъдимия.
В производството пред ВКС частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника си адв.Ал.К. от САК молят протеста, както и жалбата им да бъдат уважени, като конкретизират искането си за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд.
Подсъдимият В., лично и чрез защитниците си адв.Р.Г. и адв.Т.Н. от САК моли протестът и жалбата на частните обвинители и граждански ищци да бъдат оставени без уважение, като поддържа жалбата на защитниците си да бъде уважена, по изложените в нея доводи.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Досъдебното производство под № VІІІ-29/1999 г. по описа на военно-окръжна прокуратура-С. е било образувано и водено във връзка със смъртта на А. Г. М. от [населено място], област П. вследствие прострелването му на 2 срещу 3 декември 1998 г. в С. от служители на ДНП и БОИ - МВР и последвалата му на 07.12.1999 г. смърт, като престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В хода на разследването на 12.05.1999 г. като обвиняем е бил привлечен лейт.А. А. В. от БОИ-МВР, понастоящем девоенизиран, за престъпление по чл.116, ал.1, т.2, пр.3-то и т.6, пр.1 и 2 вр.чл.115 от НК. След приключване на разследването, на 06.07.2000 г. е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 224/1999 г. по описа на Софийския военен съд, производството по което е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик от 07.07.1999 г. и делото е било върнато на прокурора за допълнително разследване. То е протекло с ново предявяване на обвинение на обв.В. на 19.11.1999 г. за престъпление по чл.118 вр.чл.116, ал.1, т.2 и 6 от НК и след еднократно връщане на делото от прокурора и частично прекратяване на наказателното производство спрямо него за престъплението по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.2 и 6 от НК, делото е било внесено отново във военен съд-София с обвинение по чл.118 вр.чл.116, ал.1, т.2 и 6 от НК.
Образуваното НОХД № 273/2000 г. по описа на Софийския военен съд е приключило с присъда № 273 от 14.12.2000 г., с която подс.А. В. е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение при условията на чл.54 от НК с определено му наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е бил частично оправдан по едното от квалифициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6 от НК – деянието да е извършено със средство, опасно за живота на мнозина.
Присъдата е била обжалвана от поверениците на частните обвинители Н.М. и Г.М. адв.Ал.К. и адв.Д.М. с доводи срещу неправилното приложение на закона и с претенцията за връщане на делото на прокурора за повдигане и внасяне в съда на обвинение по чл.116 от НК, алтернативно, присъдата да бъде изменена, като бъде завишен размерът на наложеното му наказание до предвидения в чл.118 от НК максимум, свързано с първоначалното обвинение по чл.116 от НК.
Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.А.К. от САК с допълнение към нейните съображения от адв.К.С. и адв.Ив.И. от САК с възражения против пълнотата на събраните по делото доказателства и необходимостта от нови следствени действия за изясняване на съществени обстоятелства за правилното му решаване, свързано с допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по събиране и анализа на доказателствената съвкупност, дало отражение върху правилното приложение на материалния закон и с искане за отмяната й и връщане на делото на този съд за новото му разглеждане в претендираната посока, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание поради явната му несправедливост.
След проведено въззивно следствие, с решение № 101 от 29.06.2001 г. по ВНОХД № 31/2001 г. Военно-апелативният съд е отменил обжалваната присъда и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане за отстраняване на констатираните отстраними съществени процесуални нарушения.
Оттук нататък са започнали затрудненията в развитието на наказателното производство съобразно различията в становищата на прокуратурата и на военния съд относно пълнотата на събраните по делото доказателства, достигането до обективната истина по делото и преди всичко относно авторството на причиненото на пострадалия М. огнестрелно нараняване, от което е последвала смъртта му, последвано и от спор по приложимото материално право с оглед изводите не само за авторството, но и формата на вината на дееца.
По тези въпроси военно-окръжната прокуратура в С. на 12 пъти се е произнесла с постановления за прекратяване на воденото срещу обв.В. наказателно производство, като това от 29.03.2007 г. е било проверено и отменено с определение № 53 от 04.06.2007 г. по ЧНД № 53/2007 г. на военен съд-София, който съдебен акт е бил проверен по ВЧНД № 31/2007 г. на военно-апелативен съд-София от съдебен състав с участие на съдиите П. П., В.Г. и А. Ш. и с определение № 54 от 04.10.2007 г. (т.ІХ, л.9-11 от ДП) и потвърден, с различни от тези на първоинстанционния съд съображения.
При тази поредица от проверки и връщания на делото на досъдебното производство становищата на прокуратурата са еволюирали от обвинение в престъпление по чл.118 вр.чл.116, ал.1, т.2 и 6 от НК, за каквото обв.В. е бил първоначално осъден, през непредпазливи деяния и обвинения по чл.122, ал.2 и чл.123, ал.1 от НК, с приложение на института на давността по чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.3 или 4 от НК до такова по чл.116, ал.1, т.2 и 6 от НК, за което е било внесено обвинение срещу него през 2012 г.
След като образуваното НОХД № 272/2011 г. на СВС е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик поради неокомплектованост на делото, по внесеното наново обвинение в Софийския военен съд по НОХД № 80/2012 г., с присъда № 80 от 06.12.2012 г. отговорността на подс.А. В. е била ангажирана за осъществено престъпление по чл.118 вр.чл.116, ал.1, т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, като е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 от НК по квалифициращото обстоятелство деянието да е осъществено със средство, опасно за живота на мнозина, но като е постановено наказанието да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Уважени са били гражданските искове на родителите на починалия, като подсъдимият е осъден да им заплати по 40 000 лв на всеки от тях за репариране на причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 02.12.1999 г. (вместо от датата на смъртта му 07.12.1999 г., от когато са настъпили тези им вреди) до окончателното изплащане на сумите, а исковете в останалата част до пълния им размер от по 100 000 лв са отхвърлени като неоснователни.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по делото разноски, дължимата се държавна такса и е разпоредено с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била протестирана от ВОП-С. с оплакване за неправилно приложение на закона с искане за постановяване на нова осъдителна по първоначалното обвинение присъда, което да се отрази и на размера на дължимото се наказание.
Тя е била обжалвана и от поверениците на частните обвинители и граждански ищци с бланкова жалба както в оправдателната й част, така и в гражданско-отхвърлителната с най-общи оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и искане за постановяване на нова присъда по първоначалното по-тежко предявено на подсъдимия обвинение и налагане на по-тежко наказание, както и уважаване на исковете им в предявения им размер.
Недоволни от присъдата са останали и подсъдимият и защитниците му, които са я обжалвали заради необосноваността, незаконосъобразността й, допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложеното му наказание, както и завишеност на присъдените на ищците обезщетения с алтернативни искания за оправдаването му, преквалификация на деянието като непредпазливо престъпление и прилагане на института на давността или смекчаване на наказателната му отговорност с чувствително намаляване на размера на наказанието му, което да не се търпи ефективно, както и намаляване на размера на присъдените на ищците суми.
С решение № 22/05.07.2013 г. по ВНОХД № 11/2013 г. на военно-апелативен съд-София деянието на подс.В. е било преквалифицирано от такова по чл.118 вр.чл.116, ал.1, т.2 от НК в престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК, наказанието му е било намалено на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, намалени са размерите на присъдените на ищците обезщетения от 40 000 лв на по 20 000 лв за всеки от тях, като е намалена дължимата се държавна такса на 1 600 лв и са присъдени в тежест на подсъдимия 3 359,70 лв направени разноски по водене на делото. В останалата част обжалваната присъда е била потвърдена.
По касационен протест от ВАпП-София заради неправилно приложение на материалния закон и искане за връщане на делото за осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл.116, ал.1 от НК, по касационни жалби от поверениците на частните обвинители и граждански ищци заради незаконосъобразността на решението при прилагане на закона и заради намаляването до несправедлив размер на присъдените им обезщетения и от защитниците на подсъдимия поради съществени нарушения на процесуалните правила при изпълнение на указанията на предишен състав на въззивния съд при събирането и анализа на доказателствата и при формиране на фактическите и правни изводи и несправедливото му осъждане с присъждане на несъответно и недължимо обезщетение на ищците, ВКС е проверил въззивния съдебен акт и с решението си № 586 от 18.03.2014 г. по н.д.№ 2029/2013 г. – ІІ н.о. е отменил изцяло въззивното решение и е върнал делото на военно-апелативния съд за ново разглеждане от друг негов състав.
При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 13/2014 г. по описа на ВАпС-София състав от съдиите Ас.Ш., В.В. и Д.Л. с решение № 17 от 17.07.2014 г. е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подс.В. в престъпение по чл.123, ал.1 от НК и на основание чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК не му е наложил наказание поради изтекла абсолютна давност за наказателното му преследване, увеличил е размера на присъдените на ищците суми за обезщетяване на неимуществените им вреди от 40 000 лв на по 50 000 лв за всеки от тях, като отново е постановил лихвата за забава от „02.12.1999 г.”, увеличил е дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете с по 2 000 лв – общо 4 000 лв и е потвърдил присъдата в останалата част.
В настоящето касационно производство военно-апелативната прокуратура упреква съда в неправилно приложение на материалния закон, като претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за новото му разглеждане от друг негов състав.
Касационната жалба на поверениците на частните обвинители и граждански ищци и допълнението към нея визира частта й относно преквалификацията на деянието като непредпазливо престъпление и тази относно частичното уважаване на гражданските искове с касиране на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК без конкретно формулирано искане за бъдещата съдба на делото. В пренията пред касационната инстанция то е конкретизирано за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Защитниците на подс.В. в касационните си жалби недоволстват от изведените фактически изводи за съпричастността на действията му към причинената на М. смърт от огнестрелното му нараняване, като оспорват възприетото авторство в негово лице, но като се солидаризират с изводите на съда това да е станало по непредпазливост при стрелбата на някой друг от полицейските служители и като се оспорва основателността и справедливостта на присъденото в негова тежест обезщетение на всеки един от ищците с искания от единия защитник решението да бъде потвърдено в наказателната му част и изменено в гражданско-осъдителната с намаляване на размера на присъдените суми за удовлетворяване претенциите на ищците, а от другия – за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция и отхвърляне на предявените срещу него искове, като неоснователни.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че протестът и жалбите са подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което са допустими.
Преди да ги разгледа по същество, ВКС констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.3 от НПК - то е постановено от незаконен съдебен състав, поради участието в него на съдията А. Ш., спрямо когото е било налице основание за отвод - по чл.29, ал.1, т.1, б.”а” от НПК или по общото по ал.2 на тази законова разпоредба. Същият е участвал в съдебен състав в производство по реда на чл.243, ал.3-7 от НПК по ВЧНД № 81/2007 г. на военно-апелативния съд, постановил определение № 54 от 04.10.2007 г. В него по категоричен начин е взето отношение по авторството на деянието, по обосноваността и законосъобразността на поредното постановление за прекратяване на наказателното производство, отхвърляйки доказателствения анализ на прокурора за извличане на правно релевантните факти и давайки указания за „юридическата оценка на деянието”. При това положение атакуваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като се оставят без коментар наведените в протеста и жалбите доводи за други пропуски при постановяването му, но които следва да се съобразят от съда при новото му разглеждане, включително и указаното в предишното касационно решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 17 от 17.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 13/2014 г. от военно-апелативния съд - София и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |