О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50232 гр. София, 24.10.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 3444/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6070 от 14.07.2022 г. на Г. Д. Н. от [населено място] срещу определение № 110 от 28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2199/2022 г., на Върховния касационен съд, І г. о., с което не е допусната до разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна. Излага твърдения, че подадената молба за отмяна съдържа всички необходими реквизити, включително конкретни твърдения за основанията за отмяна. Ответникът по жалбата Община Бургас не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по гр. д. № 2199/2022 г. по описа на ВКС, І г. о., е образувано по молба на Г. Д. Н. с вх. № 260316 от 20.01.2022 г., уточнена с молба вх. № 260746 от 15. 02. 2022 г., с молба вх. № 261051 от 04.03.2022 г. и с молба вх. № 262655 от 27.05.2022 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК на влязло в сила решение № 233 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 597/2017 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 116 от 10. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 361/2019 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 20 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 1810/2020 г. на ВКС, І г. о., с което е уважен предявеният от Община Бургас против молителя и други лица иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот с идентификатор *** по одобрената КК на [населено място], с площ от 6218 кв. м, ведно с изградените в него постройки: едноетажна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 442 кв. м, и едноетажна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 250 кв. м, сграда с идентификатор ****, с площ от 172 кв. м, сграда с идентификатор ****, с площ от 57 кв. м, сграда с идентификатор ****, с площ от 43 кв. м, и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариални актове № 77/17.04.2019 г. и № 107/31.05.2016 г. В молбата за отмяна, наред с изложените оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното съдебно решение, е поддържано, че е налице ново обстоятелство от значение за изхода на спора, а именно постановяването на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). С обжалваното в настоящото производство определение молбата за отмяна не е допусната до разглеждане, като е прието, че същата не съдържа надлежно твърдение за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Съставът се е позовал на дадените в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според които молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно, извънредно, и е допустимо само при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Затова молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както изисква разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК. В случая в подадената молба не са посочени конкретни основания за отмяна, а са изложени основно оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, каквито твърдения не могат да послужат като основание за отмяна. Позоваването на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС на РБ като на ново обстоятелство от значение за изхода на делото също не съставлява годно основание за отмяна. В мотивите към т. 2 на решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, по повод правното действие на обявена противоконституционност на нормативен акт, съгласно чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията, е прието, че смисълът на формулировката „не се прилага“ е по същество прогласяване невалидност на закона, обявен за противоконституционен, а неприлагането му само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, предходно на прогласяване на противоконституционността му, че той е съобразен с Конституцията. Ефектът на решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. По този начин законодателят е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения. В подкрепа на горния извод е и приетото в ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че последващото тълкувателно решение на ВКС, с което се разкрива точното съдържание на приложим по делото закон в смисъл, различен от установения във влязлото в сила съдебно решение, не представлява основание за неговата отмяна. Становището е аргументирано с това, че тълкувателното решение няма правно значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор и не може да има значението на юридически факт по индивидуален правен спор, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото, нито е доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Тези съображения са напълно относими и за хипотезата, при която обявяването на противоконституционността на правна норма е заявена като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на това, доколкото новоприетото решение на КС на РБ не е основание за отмяна, а други конкретни основания от молителя не са посочени, то молбата за отмяна правилно е приета за недопустима, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: П о т в ъ р ж д а в а определение № 110 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 2199/2022 г. на Върховния касационен съд, I г. о. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: