Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр.София 27.06.2012 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1218/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „М.”, София, приподписана от главен юрисконсулт Д. Й. срещу въззивно решение от 18.04.2011 г. на Софийски градски съд, ІVв състав, постановено по гр.д. № 13585/2010 г. в частта, с която са уважени исковете на К. Х. А. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, присъдена е лихва за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на законния лихвен процент от 20.01.2010 г. до окончателното изплащане на главницата и работодателят е осъден да заплати дължимите държавни такси по тези искове. Касационното обжалване е допуснато по въпроса кога трябва да бъде извършен подбора по чл. 329, ал. 1 КТ, когато той е задъжлителен. С Р-63-2012-ІV ГО по гр.д. № 1298/2011 г., състав на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК е изяснил, че работодателят може да извърши подбор за квалификацията и нивото на справяне с работата на оценяваните служители в хипотезата на чл. 329 КТ непосредствено, а също и известно време преди уволнението. Важното е срока е разумен, преценен конкретно за всеки случай с неговата специфика и да няма промяна в правно значими факти в периода между подбора и уволнението. Съдебният състав по настоящото дело споделя този извод, защото целта от извършването на подбора е при наложителни за работодателя уволнения, на работа да останат по-добре образованите по-добре обучените, по-знаещите и по-добре работещите работници и служители с оглед интереса на предприятието. Същественото е преценката да е извършена измежду всички служители или работници, обхванати от приложното поле на чл. 329, ал. 1 КТ и при актуални към уволнението данни за тяхната квалификация и качество за работа. По касационните оплаквания: Касаторът А. «М.», София твърди неправилност на атакувания съдебен акт и по същество излага съображения за противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация К. Х. А. не е изразил становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания, данните по делото и съобрази приложимия закон, намира, че касационната жалба е основателна. Въззивният съд, като отменил първостепенния съдебен акт, е уважил исковете на К. Х. А. срещу А. „М.” по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 – изцяло и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ до размера на 3078 лв., ведно с лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, съдът установил, че при работодателят има извършени масови съкращения, като бройките за длъжността „митнически служител” при А. София са намалели от 55 на 25 съгласно щатни разписания от 17.11.2009 и 15.12.2009 г. Подбор е извършен на 01.12.2009 г., но въззивната инстанция приела, че преценката на работодателя следва да се извърши към момента на утвърждаване на новото щатно разписание. Направен е извод, че подборът измежду митническите служители не е бил във връзка със щата от 15.12.2009 г., поради което и заповедта за уволнение е незаконна. Решението на въззивния съд противоречи на дадения от състава на Върховния касационен съд отговор по чл. 290 ГПК и е неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая, няма данни обстоятелствата в периода 01.12.209 г. – 15.12.2009 г. да са се изменили, а и по първото утвърдено щатно разписание от 17.11.2009 г. няма извършени уволнения. Трудовите правоотношения поради съкращаване в щата на А. София са прекратени въз основа на утвърденото щатно разписание от 15.12.2009 г. Независимо, че подборът, извършен две седмици по-рано е бил с оглед утвърдения от 17.11.2009 г. щат, при така установените обстоятелства и по съображенията, изложени в отговора по чл. 290 ГПК, няма допуснати нарушения на чл. 329, ал. 1 КТ. Договорът е прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без спазване срок на предизвестие, с връчване на заповедта от 16.12.2009 г., което е станало на 18.12.2009 г. По изложените съображения, решението следва да се касира и спора да се разреши по същество от състава на Върховния касационен съд. Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че страните са били в трудовоправна връзка, която е едностранно прекратена от работодателя поради съкращаване на щата. К. Х. А. е заемал длъжността „младши митнически специалист” с място на работа А. София. Съкращаването е реално – броят на митническите служители е намалял, считано от 15.12.2009 г. Извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ се удостоверява с протокол № 4416-0959/01.12.2009 г. на комисия, назначена от директора на А. „М.”. Доводът на К. А. за незаконност на подбора поради извършването му във връзка с очакваното, но неосъществено съкращение по щатно разписание от 17.11.2009 г., по изложените по-горе съображения, е неоснователен. Твърденията в исковата молба за формални нарушения на вътрешна процедура за съкращаване на персонала – не изготвен проект на заповед за започване на процедура по съкращаване в щата и нейното съдържание, касаят организацията при работодателя, но нямат отношение нито към основанието за уволнение – реално съкращаване в щата, нито към законосъобразността на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ. Липсата на предизвестие, съответно неспазването на срока по чл. 328, ал. 1, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, е без значение за законосъобразността на самото уволнение, а само за евентуалната отговорност на работодателя за обезщетения по чл. 220 КТ. Без значение е съдържанието на писмо от 16.12.2009 г., след като уволнението е извършено с връчване на заповедта за уволнение на 18.12.2009 г. В заключение, иска за отмяна на уволнението, на предявените в исковата молба основания, се явява неоснователен. Обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ също трябва да бъдат отхвърлени. К. А. следва да залпати на А. «М.» сторените съдебно деловодни разноски, които са за юрисконсултско възнаграждение, определено за всички инстанции в размер на 780 лв. В необжалваната част решението е влязло в сила, включително и относно задължението на А. «М.» да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса от 127,96 лв., дължима по уважения срещу нея иск по чл. 224, ал. 1 КТ МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.04.2011 г. на Софийски градски съд, ІVв състав, постановено по гр.д. № 13585/2010 г. в частта, с която са уважени исковете на К. Х. А. против А. „М.”, по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, присъдена е лихва за забава върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на законния лихвен процент, считано от 20.01.2010 г. до окончателното изплащане на главницата и работодателят е осъден да заплати дължимите по тези искове държавни такси и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени К. Х. А. против А. „М.” за отмяна на уволнението по заповед № /16.12.2009 г. на директора на А. „М.”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „младши митнически специалист” при А. София, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3078 лв. за периода 18.12.2009 – 18.06.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 20.01.2010 г. . ОСЪЖДА К. Х. А. да заплати на А. „М.”, София, [улица] сумата в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК – присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за всички инстанции. В необжалваната част решението е влязло в сила РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: