Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №589

София, 27.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4181 по описа за 2021 г., намира следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. Т., чрез пълномощника адв. И. П. от АК-Х., срещу решение № 34 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 287/2021 по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 260140 от 04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 705/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което са отхвърлени предявените от С. О. Т. против Основно училище „Х. Б.“ – [населено място], представлявано от директора Е. Х. К., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № 960-164 от 21.01.2020 г. на директора на училище „Х. Б.“ – [населено място]; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши учител в група ЦОУД в прогимназиален етап“ и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в размер на 6417,60 лева, считано от 22.01.2020 г. до 22.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и поради необоснованост.
За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, като първата група въпроси са свързани с въпроса за проверка за законосъобразността на подбора при уволнение при съкращаване в щата: 1/.Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, както и обективното съответствие на приетите от работодателя оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификации на работниците или служителите с оглед на възложената работа, при въведен довод в исковата молба и заявлението от 10.11.2020 г. за незаконосъобразен подбор, неправилна и субективна преценка на комисията по подбора, оспорване на истиността на отразените обстоятелства в изготвения протокол за подбор, оспорване обективността на оценките по критериите за подбор на участниците в подбора; следва ли при оспорване закоността на подбора при преценка за законност на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ съдът да извърши проверка дали дадените оценки при подбора съответстват на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на справяне с работата; работодателят следва ли да проведе пълно и главно доказване по какви критерии и защо е предпочел друго лице пред уволненото? 2/. Следва ли да се приеме, че работодателят е извършил законосъобразен подбор, когато при оспорване законосъобразността на подбора, както и при въведен довод в исковата молба за незаконосъобразно извършен подбор, оспорване истиността на отразените обстоятелства в протокола за подбор, обективността на оценките по показатели на участниците в подбора, работодателят, в чиято тежест е да докаже подборът, не е ангажирал доказателства за доказване законосъобразността на подбора чрез разпит на свидетели и други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участниците в подбора, обективното съответствие на приетите от работодателя оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификации на работниците или служителите с оглед на възложената работа, както и не е провел пълно и главно доказване на фактите, обусловили преценката му по подбора с всички доказателствени средства? 3/. По приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и, в частност, по въпроса за доказателствените средства за установяване на извършения от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при оспорване от страна на ищеца на обективността на оценките на участниците в подбора, отразени в протокола за извършен подбор, на истиността на отразените обстоятелства в изготвения протокол за подбор, при въведен довод в исковата молба за неправилна и субективна преценка на комисията по подбора за незаконосъобразно извършен подбор, следва ли работодателят да ангажира доказателства за пълно и главно доказване на тези оценки, да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили преценката му, с всички доказателствени средства, включително и разпит на свидетели, или съдът може да приеме за доказани без доказателства посочените обстоятелства в протокола за подбор? 4/. По приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и, по-точно, какъв е обхватът на съдебния контрол при преценката за спазването на чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя? Поставени са и втора група въпроси относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение- съкращаване в щата: 5/ Следва ли да се приеме, че е налице съкращаване на щата, когато съответната трудовата функция реално не се съкращава, не е отпаднала при прекратяване на трудовия договор?, 6/.Налице ли е посоченото в заповедта основание по чл.328 ал.т.2 КТ „съкращаване на щата”, реално съкращаване на щата, премахване на щатната бройка за длъжност „старши учител в група за ЦОУД” за изпълнение на определени трудови функции и премахване на изпълняваните определени трудови функции на длъжността, когато в случая не се установява премахване, разформиране на единствената група за ЦОУД в прогимназиален етап съществуваща с длъжност старши учител в Група за ЦОУД в прогимназиален етап?, 7/.Следва ли да се приеме, че са налице предпоставките по чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване на щата, когато в случая не се установява премахване на изпълняваните трудови функции в единствената група за ЦОУД, съществуваща с длъжност старши учител в Група за ЦОУД в прогимназиален етап, когато след началото на учебната година се допускат при разформиране, отпадане на група, а такива промени не се установяват в случая при уволнението?, 8/.Налице ли е реално съкращаване на щата и премахване на изпълняваните определени трудови функции в единствената група за ЦОУД съществуваща с длъжност старши учител в ГЦОУД в прогимназиален етап, на която е възстановена от съда /съобразено „Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда” и утвърдената за училището една група за ЦОУД в прог.етап със списък образец за учебната 2019/2020г./ за промени в разпределянето на преподавателската работа в списък образец №1 след началото на учебната година се допускат при разформиране/отпадане на група за ЦОУД- прогимназиален етап не се установява в случая при уволнението?, 9/.Следва ли да се приеме,че е налице съкращаване на щата, което да е съотносимо към трудовата дейност и трудова функция, когато в случая не се установява разформиране, премахване на единствената група за ЦОУД съществуваща с длъжност старши учител в Група за ЦОУД в прогимназиален етап?, 10./Налице ли е реално съкращаване на щата към момента на прекратяване на трудовия договор или се касае до „заобикаляне на закона/в случая - разпоредбите на КТ/, при положение, че и до извършване на съкращението на 11.12.2019г. е съществувала само една група за ЦОУД/ПИГ в прогимназиален етап, която група не е премахната, разформирана при уволнението ми?, 11/. Налице ли е посоченото основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване на щата за прекратяване на трудовия договор, когато изпълняваните трудови функции на длъжност старши учител в единствената група за ЦОУД при възстановяването на работа и при уволнението ми не са променени, не са премахнати, както и не е премахната, разформирана единствената група за ЦОУД в прогимназиален етап с щатната бройка за длъжност старши учител в Група за ЦОУД?, 12/.Следвало ли е, в изпълнение на съдебното решение за възстановяването на длъжност-„старши учител група за ЦОУД, съществуваща единствената сформирана група за ЦОУД/ПИГ/още от 2016 год.-при първото уволнение, при предходното уволнение-23.01.2018г./по посочените в исковата молба съдебни решения два пъти възстановявана на предишната работа/ и съществуваща в същия си вид група до възстановяване на предишнатаработа и след уволнението на 21.01.2020г „директорката на училището да прекрати ТПО с учителката, изпълняваща до момента на възстановяването трудови функции в тази група, за да се съобрази с изискванията на „Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда”, вместо заобикаляйки закона да увеличи щата на две бройки, след което отново да „съкрати’ едната щатна бройка?, 13/.Не представлява ли заобикаляне на закона, увеличаването на щата от 1 щатна бройка на две, с цел формално изпълнение на съдебното решение?, 14/.Налице ли е посоченото основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ-съкращаване на щата за прекратяване на трудовия договор и премахване на трудовите функции в единствената група,съществуваща с длъжност старши учител в група за ЦОУД, на която е възложена неправомерно на друг учител?. Поставени са и трета група процесуалноправни въпроси: 15/.Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за не основателни, 16/.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения, доводи на страните и да обсъди всички събрани доказателства?, 17/. Сдедва ли при преценка за законосъобразност на подбора по чл.329,ал.1 КТ да бъдат съобразени всички доказателства по делото?, както и 18/.Недопускането на доказателства от първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила преклудира ли възможността на страната да направи това свое искане отново във въззивна инстанция и какви са основанията за събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Касаторът счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 3/2011 г. на ОСГК, ТР№ 1/04.01.2001год. на ОСГК на ВКС, решение № 273 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1566/2010 г., IV г. о., решение № 237 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1460/2010 г., IV г. о., решение № 819 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 2536/2008 г., I г. о., определение № 424 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 1720/2016 г., IV г. о., решение № 465 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 1187/2009 г., III г. о., решение № 186 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 1209/2011 г., III г. о., решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г., IV г. о., решение № 106 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г., IV г. о., решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г., IV г. о., решение № 222 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 5394/2013 г., IV г. о., решение № 17 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о., решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г., III г. о., решение № 72 от 09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г., II т. о., решение № 174 от 12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г., I т. о., решение № 566 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 1019, II г. о.
Касаторът сочи, че всички поставени от него въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно по смисъл на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касация – училище „Х. Б.“ – [населено място], чрез пълномощника адв. К. Я. от АК – Х., оспорва касационната жалба и моли да не бъде допускано касационното обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел за установено, че страните не спорят, че ищцата е била възстановена на длъжността „старши учител в група ЦОУД“ със заповед от 09.12.2019год. на директора на ОУ, считано от 10.12.2019год., издадена в изпълнение на влязло в сила на 20.11.2019год. решение №448/26.07.2018год., постановено по гр.дело №731/2018год. на Хасковски РС, което е било потвърдено с решение от 30.01.2019год, постановено по гр.дело №702/2018 год. на Хасковски окръжен съд след като е отменено предишното уволнение на ищцата на същата длъжност. Със заповед от същата дата на директора на основното училище на основание чл.259 от ЗПУО /Закон за предучилищното и училищното образование / и чл.31, ал.1, т.12 от Наредба №15/22.07.2019год. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, и във връзка с решенията на съда за възстановяване на ищцата на придишната длъжност е било утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание, считано от 10.12.2019год., с което е бил разкрит още един щат за длъжността „старши учител група ЦОУД/целодневна организация на учебния ден/ в прогимназиален етап и няма спор, че на същата длъжност при съществуващия щат е работила учителката Н. Р. и при наличие на една група за ЦОУ/целодневна организация на учебен ден/ от прогимназиален етап.
Прието е, че с протокол от 09.12.2019г. директорът на ответното училище е взел решение да се извърши съкращение на 1 бр. щат „старши учител в група на ЦОУД в прогимназиален етап“, считано от 11.12.2019 г. с основен мотив недостатъчност на броя учебни часове за сформиране на норматив за двама учители и по което също не е имало спор по делото. Въз основа на това решение директорът на училището е издал заповед № 923/128/09.12.2019 г., с която е утвърдил ново длъжностно разписание, считано от 11.12.2019 г., с което е съкратен един щат от посочената длъжност, поради което и въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността на ищцата. Със заповед № 927/132/17.12.2019 г. на основание чл. 329, ал. 1 КТ директорът на ответното училище определил състав на комисия за подбор на длъжността „учител“ и „старши учител“ в група за ЦОУД в прогимназиален етап по критерии и показатели – професионална квалификация и резултати от работа. Ищцата получила най-малък общ брой точки при сбора им по всички критерии, поради което на директора било предложено да прекрати трудовото й правоотношение. Това станало с писмено предизвестие, което е връчено на ищцата при отказ да го получи. Въззивният съд е приел, че в правомощията на директора е да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях, като се съобразява с утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове в областта на училищното образование. Въззивният съд се е позовал на Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, според която минималната норма преподавателска работа за педагогическите специалности, заемащи длъжността „старши учител в група при ЦОУД в прогимназиален етап“ е 30 часа седмично, като по учебен план тези часове са необходими за една група. Съдът е приел също, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си да извърши подбор на персонала по законовите критерии, определени в чл.329 КТ, а именно-образование и квалификация и резултати от работата при реалното съкращаване на щата. Установено е, че е извършен подбор между всички шест бр. служители, заемащи длъжността „учител“ и „старши учител“ в прогимназиален етап. Въззивният съд е приел, че комисията за подбор се е придържала към критериите, заложени от работодателя, като изводите й, обективирани в протокол за извършване на подбор не са проява на субективно отношение, а намират опора в писмените и гласните доказателства, събрани в хода на делото и обсъдени в съвкупност, включително, писмените доказателства относно образованието и преминали квалификационни курсове, както и представеното като писмено доказателство- информация от 08.01.2020год., изготвена от ищцата, в която е мотивирала пред директора на учебното заведение допуснатото от нея забавяне при изготвяне и представяне на годишното тематично разпределение и поради което е поставена най -ниска оценка по този показател, /“Планиране на дейността си, като изготвя в срок и навреме годишното тематично разпределение, с цел подобряване качеството на образователно-възпитателния процес и повишава степента на знания и умения у учениците“/. Също така при оценяване на ищцата по отношение на критерия- образование и квалификация са дадени максимален брой точки, след като е взета магистърската й степен на завършено висше образование, както и преминалите квалификационни курсове, пряко свързани с работата й. На ищцата са определени по-ниски оценки по показателя “Взаимоотношения с учениците и техните родители“ и по показателя “колегиална етика“, като в тази връзка са и събраните в първоинстанционното производство свидетелки показания на свидетелите П.-учител в ответното училище и А. Ю.-родител на ученик, в групата на ищцата и от показания на които се установява, че срещу ищцата е имало жалби от родители на деца, касаещи взаимоотношенията помежду им, като освен, че показанията не са противоречиви помежду си и се подкрепени от приложени сигнали-заявления от родители и отговорите към тях. Въззъвният съд също така е изложил доводи, че не следва да кредитира показанията на свидетелката М.-сестра на ищцата с оглед на близката й степен на родство. При това положение въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни и е потвърдил изцяло въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Настоящият състав на ВКС счита, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Първият, третият и четвъртият въпрос/ от първата група въпроси, касаещи подбора/ в изложението са обуславящи, но не са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Според това тълкувателно решение преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Това е обсегът, в който съдът има право да се произнесе. В мотивите на тълкувателното решението е прието, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Неоснователно е възражението, че въззивният съд не е извършил преценка и проверка дали възприетите от работодателя оценки при подбора отговарят на действително притежаваните от касатора трудови качества. Такава преценка е обективирана в решението, като тя е в съответствие с горепосоченото тълкувателно решение, а дали е правилна от гледна точка на доказателствата е въпрос по същество, който не може да бъде обсъждан в настоящата фаза от производството. Същото се отнася до извода на касатора, че работодателят не е успял да докаже, че е извършил подбора обективно и законосъобразно. Несъгласието на касатора с изводите на съда, формиран след анализ на всички събрани доказателства не обосновават достъп до касационно обжалване.
Вторият въпрос на касатора касае правилността на решението. Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На така формулираните от касатора въпроси не може да се даде еднозначен отговор, тъй като те са обусловени от преценката на въззивния съд относно доказателствата по делото и от приетата от него фактическа обстановка. В случая въпросът се отнася изцяло до правилността на решението, защото изисква навлизане в спора по същество и преценка на доказателства и конкретни процесуални действия на съда, което е недопустимо във фазата по допускане на касационното обжалване.
По отношение на втората група въпроси относно съкращаването на щата само въпрос №5 има характер на правен въпрос, обуславящ изводите на въззивния съд, но същия не е разешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. Съкращаване в щата представлява намаляване, премахване за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, като следва да се посочат наименованието и броят на съкратените длъжности-кои и колко от съществуващите длъжности-щатни бройки се премахват. Съкращаване в щата има, както при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, така и само при промяна на броя на работниците или служителите. В резултат на съкращаване в щата дейността на предприятието се оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-малък брой на заетите лица по трудово правоотношение. Поради това съкращаване в щата е налице и в случаите, в които макар длъжността да продължава да съществува, като нормативно определена позиция/наименование/, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, е намалена числеността на служителите, заемащи тази длъжност и изпълняващи тези функции и задачи. От значение е съкращаването на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва да е реално. Самото решение на работодателя, с което една щатна длъжност се съкращава не подлежи на съдебен контрол. На контрол за законосъобразност подлежи самото уволнение, което е извършено въз основа на съкращаване в щата. В конкретния случай с възстановяването на ищцата на длъжността, от която е била незаконно уволнена, работодателят е длъжен да я допусне да осъществява трудовите функции, независимо дали е изменено щатното разписание и то на длъжността, която е заемала преди уволнението и която е „старши учител в група ЦОУД в прогимназиален етап“ и което е осъществено от работодателя ответник по делото. Същата длъжност е заемала и учителката Н. Р., но която не е нов учител приета на работа на мястото на уволнената ищца, за да е приложима разпоредбата на чл.328, ал.1,т.8 КТ за прекратяване на трудовия договор когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановен от незаконно уволнение работник или служител, заемал преди това същата длъжност. В случая е проведен подбор, в който са участвали и двете учителки при спазване на критериите на чл.329, ал.1 КТ.
По отношение на въпроси №6 до 14 вкл. същите касаят правилността на решението и са свързани с преценка на доказателствата по делото, като по същество касаторката е недоволна от това, че е била съкратена след възстановяването й на работа. Следва да се отбележи, че в правомощията на директора на училището е да определя самостоятелно числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно обезпечения бюджет на училището, съобразно Закона за държавния бюджет на Република България. Работодателят е длъжен да допусне възстановения работник или служител на работа, но не е длъжен да го запази на работа, щом обективно няма нужда от него. Уволнението на основание „съкращаване на щата” осигурява възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужват неговата дейност. Наличието на такива причини се преценява от работодателя, като става въпрос за преценка за целесъобразност. От юридическа гледна точка е важно само дали е налице реално съкращаване на щата и дали са спазени нормативните изисквания за извършване на съкращаването. Не може да се сподели тезата на касаторката, че е налице заобикаляне на закона, когато възстановен работник или служител след това бива съкратен. Определящо обаче е, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, по така формулираните въпроси, тъй като същите са фактически и касаят правилността на решението. Както вече беше отбелязано, поставените в изложението на касационната жалба въпроси следва да са правни, да изискват разглеждане на принципно положение, а не фактите по конкретния казус.
По въпроси под №15 до 17 вкл. относно задълженията на въззивния съд, при съдържанието на въззивното решение, настоящия касационен състав не намира да са налице сочните от касатора противоречия на въззивното решение с цитираната практика на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички относими доказателства по делото, като изложи своите мотиви за фактическите и правни изводи по съществото на спора. В случая въззивният съд е изложил подробни и ясни мотиви, както защо е приел, че е налице първо реално съкращаване на щата, така и, че е осъществен подбор при спазване на критериите по чл.329, ал.1 КТ при обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Въззивният съд също така е обсъдил и изложил съображенията си във връзка със събраните доказателства, включително и свидетелските показания, които от тях кредитира и по какви съображения, събрал е допуснатите доказателства, които са относими към предмета на делото. По отношение на въпрос №18 в първата си част същия е неотносим след като въззивният съд не е приел, че искането за събиране на доказателства във въззивното производство е недопустимо, като преклудирано, напротив приел е, че искането е допустимо, разгледал го е и се е произнесъл по същество, като го е оставил без уважение, като е приел, че не е необходимо. Във втората си част въпросът за хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК е неотносим, тъй като не е приложена в конкретния случай и поставен общо и теоретично.
Настоящият състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът следва не само да възпроизведе законовия текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения материалноправен и/или процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това в случая не е направено, а са изложени само доводи по същество на делото.
Според настоящия състав решението не е очевидно неправилно, както твърди касаторът. Оплакването на касатора се свежда до неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а основанията за допускане на касационно обжалване са различни. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При очевидната неправилност недостатъците на решението трябва да са от такова естество, че да не е нужно да се извършва проверка на доказателствата по делото. Настоящият случай не е такъв, защото доводите на касатора са свързани с голям брой доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство и които са обсъдени от съда. Несъгласието на касатора с приетото и изводите на въззивния съд от фактическа и правна страна не е основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Поради изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че не е налице нито едно от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Право на разноски има ответника по касация, който е направил такова искане, но не е представил доказателства за направени разноски за касационна инстанция. Поради това в настоящото производство разноски не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 287/2021 по описа на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: