Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 08 май 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми февруари ………........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Д. Д.. Атакува се решение № 272 А от 22.07.11 год. по ВНОХД № 485/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 47 от 22.02.11 год. по НОХД № 3237/09 год. на Софийски градски съд. В жалбата се сочат всички касационни основания, но конкретно се визират тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване на наложеното му наказание с приложението на чл. 55 НК.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представя се писмена защита.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид подадената жалба, сочените основания и искания и становището на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 01.08.08 год., около 02.30 часа, в гр.София, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 404.35 лв. от владението на Е. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.б. „а” и „б” и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на Д. и направените по делото разноски.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Съдът е оправдал Д. за документи, платежен инструмент и визитки, които не материализират имуществени права, но са били включени в обвинителния акт. Намалил е наложеното наказание от седем на ПЕТ години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Жалбата, както и допълнението към нея по чл. 351, ал. 3 НПК, са формални, поради което могат да предизвикат касационна проверка по всяко дело, обхванато от разпоредбата на чл. 346 НПК. Те не съдържат конкретни доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, с изключение на загатнатото по отношение на свидетелката С., лишаването на Д. от пълна възможност да постави въпроси на пострадалата и отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК. Използвани са общи съждения и фрази, извлечени от закона и практиката на ВКС и ЕСПЧ, но без необходимата конкретна обосновка. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е затруднена да реализира в пълен обхват задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на подсъдимия, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия.
Така, чрез допълнението към жалбата, ВКС се сезира, че „съдът неправилно кредитира изцяло свидетелските показания на заинтересовани от изхода на делото лица – св. Е. С., без да се отчетат сериозните противоречия в самите показания, а също и противоречия с формалната логика”. Не са посочени противоречията в показанията на свидетелката, нито тези на формалната логика, но е направен извод, че са дерогирани „правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата, лимитирани в разпоредбите на чл. 13 и 14 НПК, както и на чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК”. Цитираното не може да бъде споделено. Инстанциите по фактите изцяло са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК и в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При това, са спазили общите положения за събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Във връзка с последните на подсъдимия е дадена пълна възможност лично да зададе въпросите към пострадалата С., което е видно от съдебния протокол от 18.12.09 год., приложен на л. 54-57 от НОХД № 3237/09 год. на Софийски градски съд. Процесуални искания в същата насока по реда на чл. 327, ал. 1 - 3 НПК не са направени пред САС. Показанията на всички свидетели, в това число и на пострадалата С., са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност с всички доказателства по делото, което е отразено в мотивите на СГС / л. 4-5 и л. 6-8/ и решението на САС / л. 4-6/. Проверена е защитната версия, лансирана от подсъдимия.
Софийски градски съд по силата на чл. 305, ал. 3 НПК, а Софийски апелативен съд - чл. 314 и чл. 339 НПК, са посочили установените обстоятелства във връзка с авторството на извършеното деяние и отнетите насилствено вещи от пострадалата, въз основа на кои доказателствени материали е доказано това, обсъдили са противоречията в последните, посочили са съображенията си защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, съответно САС е отразил основанията, поради които не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба. Аргументацията на съдилищата по фактите е напълно изчерпателна и задълбочена във връзка с частичните самопризнания на подсъдимия, показанията на пострадалата, осъщественото разпознаване на Д. като извършител на грабежа от С. и инкриминираните вещи, намиращи се в дамската й чанта, както и тяхната парична равностойност. Оборващи тази аргументация доводи не се съдържат в касационната жалба.
По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК защитата на подсъдимия не е посочила никакви доводи, по които настоящата инстанция да вземе отношение.
Наложеното на Д. наказание, коригирано от втората инстанция е минималното, предвидено от закона. С оглед преценените от съдилищата по фактите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и най-вече на обремененото му с тринадесет осъждания съдебно минало, настоящата инстанция също споделя извода, че не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК.
Съгласно изложените съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 272 А от 22.07.11 год. по ВНОХД № 485/11 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 47 от 22.02.11 год. по НОХД № 3237/09 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |