Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.София, 29 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора МОМЧИЛ БЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 404/ 2022 г. Производството е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимите Н. Г. С. и А. С. А., двамата от [населено място]- адв. М. Н. от САК, срещу въззивно решение № 74 от 15. 03. 2022 г., постановено по ВНОХД № 1284/ 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, с което е потвърдена присъда № 141 от 18. 10. 2021 г., по НОХД № 4587/ 2020 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 22 състав. В касационната жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Заявено е искане обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Доводът за нарушение на материалния закон e развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения, свързани с доказателствената дейност на предходните инстанции. Поддържа се, че постановената осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение почиват не на доказани по делото факти по реда и със способите, уредени в НПК и установяващи несъмнено авторството на престъплението. Подробно е развит касационният довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Основно се акцентира, че неудовлетворени са останали доказателствените искания на подсъдимите, заявени пред първата инстанция, което нарушение не е отстранено и от въззивния съд. Не били предявени веществените доказателства, които са от значение за изясняване фактите на обвинението, респ. за изхода на делото. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимите А. С. А. и Н. Г. С., лично и чрез своя служебен защитник- адв. Н. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, със заявените искания и пледират за уважаването й. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение като проверяваното въззивно решение бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните в съдебно заседание и извърши проверка на обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 22 състав, е признал подсъдимите Н. Г. С. и А. С. А., от [населено място], за виновни в това, че на 8. 07. 2020 г., в [населено място], без надлежно разрешително, държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества – синтетичен канабиноид- 5F-MDMB-PICA, с тегло 35, 13 грама, на обща стойност 210, 78 лв., които вещества подлежат на контрол и са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, поради което и на основание чл. 54 НК, ги е осъдил на по две години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лв.- за всеки от подсъдимите. Постановил е наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия А. при общ първоначален режим, а по отношение на подсъдимата С. е отложил изпълнението му, на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение, наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца, по НОХД № 14292/ 2017г., наложено на подсъдимия А., при същия режим на изтърпяване. Приспаднал е срока на задържането на всеки от двамата подсъдими. На основание чл. 354а, ал. 6 НК и чл. 53, ал. 1 б. „а“ и ал. 2 б. „б“ НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението и веществените доказателства, подробно описани. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимите с обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимен процесуален субект, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в установения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. На първо място е важно да се изтъкне, че част от доводите, релевирани в касационната жалба и подробно развити в нея, поддържани и пред настоящата инстанция, по същество се свеждат до твърдение за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото изразяват несъгласие с приетите за установени фактически положения и тяхната доказателствена основа. Последното обаче не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК, поради което и ВКС не дължи произнасяне по него. В настоящото производство касационната инстанция няма правомощието да констатира нови фактически положения, различни от приетите от предходните съдебни инстанции. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверка за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, както и такава за справедливостта на наказанието. В този смисъл необосноваността не е в кръга на изрично и лимитативно регламентираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, поради което и този довод в касационната жалба поначало не подлежи на обсъждане и оценка по същество. На касационен контрол обаче подлежи развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект- спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанциите по фактите са изложили конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Следвайки този принципен подход, при обсъждане на посочената група възражения в жалбата, на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите правнорелевантни факти, предпоставящи правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав ги намери за неоснователни. ВКС не констатира да са били допуснати нарушения на процесуалните правила от съдилищата, отнасящи се до събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Въззивният съд задълбочено и всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателствени материали в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, съобразно предмета на доказване, дефиниран по чл. 102 НПК, без да игнорира която и да било част от тях или да фаворизира друга. Липсват данни и за превратната им или изопачена интерпретация, като подробно са обсъдени противоречията в данните, изводими от отделните доказателствени източници. Кредитирането на свидетелите полицейски служители Р., А. И., М. И. и В., наред с тези на свид. Н., и произтичащото от това позоваване на съдържащите се в тях фактически данни, не показва нарушения в рамките на развитата процесуална доказателствена дейност на инстанциите по същество. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства са възприети от предходните съдилища обективно и според вложеното в тях действително съдържание, съпоставени са помежду си, като подробно и задълбочено са обсъдени съществуващите отделни непълноти в детайлите. Всестранно са анализирани визираните гласни доказателствени източници, в корелация и със заключенията на изслушаните и приети съдебни експертизи- физикохимични, икономическа- оценителна, комплексни психиатрични и психологични и на наличните по делото писмени доказателства. Съвкупно разгледани, те изясняват в детайли произтеклите релевантни събития в тяхната хронология, както и участието на двамата подсъдими и на всеки от свидетелите в тях. Само поради това, че не е възприел защитната позиция на подсъдимите за липса на съпричастност към инкриминираната им престъпна дейност- държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, въззивният съд не е допуснал изтъкваното в жалбата процесуално нарушение, отнасящо се до пороци при анализа на визираните гласни доказателствени средства. Това е така, защото заявената и последователно поддържана позиция на дейците, предвид и изложената от тях и защитника им фактическа и правна аргументация, е предмет на подробно и задълбочено обсъждане и оценка от апелативния съд в мотивите на проверяваното решение. Така, въззивният съд законосъобразно е отхвърлил тезата им като несъстоятелна и опровергана от съвкупната оценка на доказателствената съвкупност, формирана по делото, като е заключил, че всеки от двамата подсъдими е извършил престъплението, в което е обвинен. В този смисъл, по настоящото дело ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, тъй като въззивният съд стриктно е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Прецизно и задълбочено, с необходимата обективност същите са били анализирани, както с оглед на процесуалната им годност, така и на достоверността на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране изводите за вината и отговорността на дейците. Няма основание да се заключи, че предходните инстанции са направили превратна или противоречаща на правилата на формалната логика оценка на гласните доказателствени източници. Казаното се отнася и за анализа и интерпретацията на показанията на свид. Н., който е участник в произтеклите събития и подробно е изяснил обстоятелствата, отнасящи се до познанството му с подсъдимия, контактите с него и механизма за снабдяване с наркотичните вещества /т. нар. „билка“/ от подсъдимия А., вкл. начина на заплащане. Свидетелят, чиито показания са от съществено значение за изясняване на обективната истина, е съобщил също, че и по принцип, а и при процесния случай А. е бил придружаван от жена, която твърди, че не е в състояние да разпознае. Безспорно установено е по делото обаче, че това лице е именно подсъдимата С., която е изчаквала в намиращ се наблизо ресторант, където е била заварена и идентифицирана от участващите в операцията полицейски служители, поименно посочени по- горе. Така, въз основа на анализа на всички доказателствени материали по делото е прието за установено, че при проведената полицейска операция за наблюдение, установяване и задържане на лица, занимаващи се с разпространение и пласмент на наркотични вещества, двамата подсъдими са били задържани и отведени във Второ РУ- СДВР. При извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от С. и А. били открити и съответно иззети електронни везни и различни вещества, вкл. инкриминирания предмет на престъплението- 35, 13 гр. вещество, принадлежащо към групата на синтетичните канабиноиди- 5F MDMB PICA, класифицирано като високорисково наркотично вещество и подлежащо на контрол, по смисъла на Списък 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина и подлежащи на контрол, съгласно ЕКУВ на ООН от 1961г., допълненията към нея и ЗКНВП. Несъмнено доказано е по делото, че подсъдимите лица са държали инкриминираното високорисково наркотично вещество без да имат за това изискващото се по ЗКНВП надлежно разрешително и че същото е било предназначено за разпространение, във връзка с каквато дейност е била проведена и специализираната полицейска операция на инкриминираната дата, довела до задържането на дейците. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че и двете предходни инстанции не са положили изискуемите процесуални усилия за попълване на доказателствената съвкупност по делото, тъй като не са дали възможност на подсъдимите и служебния защитник възможност да сочат нови доказателства, чрез които да се установяват данни за тяхното оневиняване. Последното не е вярно, тъй като първата инстанция е обявила съдебното следствие за приключено след изричните изявления на всички страни в процеса, вкл. касаторите, че нямат нови доказателствени искания. Казаното се отнася и за веществените доказателства по делото, които са били предявени на страните в съдебно заседание на 18. 10. 2021г., когато съдебното следствие е обявено за приключено и са обявени съдебните прения. Всички визирани процесуални действия на съда са описани в съставения и приложен по делото съдебен протокол, който съгласно чл. 127 и чл. 131 НПК представлява писмено доказателствено средство за тяхното извършване, поради което и доводът в касационната жалба, че веществените доказателства не били предявени, а са ползвани от инстанциите по същество при решаване на делото, остават неоснователни. Не намира опора в данните по делото и следващия изтъкван в касационната жалба довод, а именно, че от пороци страда и процесуалната дейност на въззивната инстанция. Поддържа се, че САС не е отстранил нарушенията, които според касаторите е допуснала първата инстанция- неудовлетворяване на доказателствени искания и непредявяване на веществените доказателства, въпреки процесуалната възможност да го стори. Както вече изрично се посочи по- горе, нарушения от визираната категория не са били допуснати от СГС, поради което и изначално е липсвала необходимост за отстраняването им. Следва да се припомни, че въззивната инстанция освен по правото е и такава по фактите, а това предопределя и правомощията й за събиране и проверка на доказателства- както по искане на страните, така и служебно. Нито във въззивната жалба, нито в хода на въззивното съдебно производство подсъдимите и техният защитник за изразили позиция за доказателствени непълноти, сочеща на необходимост от събиране на доказателства. Нещо повече, служебният защитник на С. и А.- адв. Н., изрично е заявила пред състава на втората инстанция, че нямат доказателствени искания. Последното обаче е без съществено значение доколкото въззивната инстанция дължи цялостна проверка на материалната и процесуална законосъобразност, обосноваността и справедливостта на проверяваната присъда. Заключението на САС, че липсва необходимост от събиране на доказателства от закрито заседание на 7. 12. 2021г., проведено по реда на чл. 327 и сл. НПК (Определение на л. 10 от въззивното дело), останало некоригирано и в откритото съдебно заседание на 15. 01. 2022г., в което делото е разгледано и обявено за решаване, не сочи на процесуално нарушение от категорията на съществените, както се твърди в касационната жалба. Формираната доказателствена съвкупност съдържа достатъчно данни, въз основа на които да бъдат направени фактическите и правни изводи, свързани с вината и отговорността на касаторите. Ето защо липсва основание да се сподели доводът в жалбата, че въззивният съд е нарушил правото на подсъдимите да представят и се позовават на доказателства, които биха могли да променят крайните изводи за тяхното осъждане. В този смисъл, съобразно приетите за установени фактически положения, законосъобразно въззивният съд е заключил, че жалбоподателите Н. С. и А. А. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което всеки от тях е признат за виновен и осъден. Същите са обвинени, признати за виновни и осъдени за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, в съучастие помежду си като извършители, за което по делото са събрани безспорни и категорични доказателства, а това прави изцяло неоснователно и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни и убедителни съображения на апелативния съд по отношение на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав, и тъй като същите изцяло се споделят от касационния съдебен състав, преповтарянето им е безпредметно. Следва да се отбележи обаче, че в диспозитива на първоинстанционната присъда не е отразена цифровата квалификация на престъплението, но същата изцяло и в пълнота е изписана текстово. Тя изцяло съответства на диспозицията на правната норма от Особената част на НК- чл. 354а, ал. 1, предл. 4 НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК. В мотивите на присъдата първостепенният съд изрично е обективирал волята си, формулирайки точно и прецизно престъплението и неговата правна квалификация както текстово, така и цифрово. Поради това не съществува съмнение относно престъплението, за което подсъдимите лица са признати за виновни и осъдени, вкл. като точна правна квалификация, съобразно изискванията на чл. 301, ал. 1, т. 2 и чл. 305, ал. 2 и 3 НПК и единството на диспозитив и мотиви, представляващи реквизити на единен съдебен акт. Същата позиция е заел и въззивният съд, който като е констатирал, че извършеното от всеки от двамата подсъдими престъпление е с приетата от СГС правна квалификация- по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което същите са признати за виновни и осъдени, е потвърдил изцяло проверяваната от него присъда. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, макар и твърде лаконично формулиран и без изложени конкретни аргументи, също е неоснователен. Наложените на подсъдимите С. и А. наказания лишаване от свобода са определени в минималния размер, предвиден в закона, както и този на кумулативното- глоба. В този смисъл предходните инстанции са съобразили степента на обществена опасност на деянието и на дейците, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. Отчетено е съдебното минало на всеки от двамата жалбоподатели, характеристичните им данни, количеството на инкриминираното наркотично вещество и неговата стойност, които съвкупно оценени, не сочат на основание за последващо смекчаване на санкцията от настоящата инстанция. ВКС не намери смекчаващи обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища, или тяхната относителна тежест да е била подценена. При отмерване на кумулативното наказание- глоба, са съобразени критериите по чл. 47, ал. 1 НК. Липсва основание да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК в случая. Не са налице нито многобройни смекчаващи обстоятелства, нито някое от тях има характера на изключително. Данните по делото не обосновават присъствието и на втората кумулативна предпоставка- и най- ниският предел на предвиденото по закон наказание лишаване от свобода (в случая две години), да се оказва несъразмерно тежко. Ето защо, касационната инстанция намери, че така определени наказанията, наложени на всеки от касаторите, са съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието им с извършеното престъпление, прогласен с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Законосъобразно и в унисон с данните по делото е приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК по отношение на подсъдимата Н. С., както и приложението на чл. 68, ал. 1 по отношение на подсъдимия А. А.. Поради това и наложените на всеки от двамата наказания не съдържат характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на регламентираното в чл. 348, ал. 5 НПК касационно основание. Въззивният съд е извършил цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната пред него първоинстанционна присъда при стриктното спазване изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК, а постановеното от него решение съдържа всички реквизити по чл. 339, ал. 1- 2 НПК, както и подробен и задълбочен отговор на всички доводи, релевирани от страните във въззивното производство. В заключение, констатираният от настоящата инстанция пропуск на СГС относно липсата на цифрово изписване на правната квалификация на престъплението в диспозитива, предвид изложените по- горе съображения, правилно не е приет като основание за отмяна от въззивния съд. Същият не е и от категорията нарушения, предпоставящи упражняване на контролните правомощия на ВКС за отстраняването му по пътя на касационната отмяна или изменение на проверявания съдебен акт в настоящото производство. Ето защо, като намери, че проверяваното въззивно решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че жалбата, с която се сезиран, е неоснователна, а това налага същото да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 15. 03. 2022 г., постановено по ВНОХД № 1284/ 2021 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, с което е потвърдена присъда № 141 от 18. 10. 2021г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 22 състав, с която подсъдимите Н. Г. С. и А. С. А., двамата от [населено място], са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК- за всеки от тях. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: