Р Е Ш Е Н И Е № 358 Гр.София, 20.09.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1330/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.1646/10 г.по описа на РС-Видин /ВдРС/, В.Н.О.Х.Д.60/11 г.по описа на ОС-Видин /ВдОС/ А. А. М., с което се иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за доразследване на досъдебното производство. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането. В писмените съображения, представени от първия, имплицитно се отправя претенция за връщане на делото на първостепенния съд. Самият осъден, без значение от процедурата,в която се намира, изразява множество съображения не само по задочното си осъждане, но и по съществото на делото. Прокурорът от ВКП не намира причини за възобновяване на производството, приемайки за допустимо искането не само на основание чл.423, ал.1 НПК, но и на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на РС-Видин е влязла в сила на 31.03.11 г.,когато е постановено решението на второстепенната съдебна инстанция. Пред ВКС са представени сведения,че М. е задържан в Република Италия на 11.03.13 г. и на 07.06.13 г.е фактически предаден на властите на Република България. Оттам насетне е започнало изтърпяване на наказанието, постановено по атакувания съдебен акт. Още при провеждане на екстрадиционно производство спрямо него в Италия, М. е изготвил искане /озаглавено тъжба-искане/ до Председателя на ВКС, постъпило на 29.04.13 г., с което на практика се иска възобновяване на наказателното производство предвид негово задочно осъждане. По-късно, след пристигането му в РБ, е постъпила втора тъжба-искане, с дата 14.06.13 г., в която са отправени определени доказателствени претенции, но е ясно, че се поддържа първото такова. Ерго, депозираното искане за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е предявено в регламентирания в нормата на чл.423,ал.1 вр.чл.421,ал.3,пр.2 НПК срок-шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда от страна на задочно осъденото лице. Преди разглеждане по същество на процедурата, ВКС се счита задължен да обсъди два важни според него въпроса. Първият е свързан със самата екстрадиция. Видно от приложените от прокуратурата доказателства в контекста на задочното осъждане на М., той е екстрадиран от Италия по Европейска заповед за арест /ЕЗА/ във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от четири години, наложено по присъда № 62/ 26.01.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д.1646/10 г.по описа на РС-Видин,, потвърдена с решение № 42/31.03.11 г..по В.Н.О.Х.Д.60/11 г.описа на ОС-Видин-това е процесното дело. Със същата присъда е постановено да се изтърпи на основание чл.68,ал.1 НК и наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, постановено по Н.О.Х.Д. 16019/06 г. по описа на РС-София, присъдата по което е влязла в законна сила на 28.06.07 г. Последното обстоятелство също е отразено в ЕЗА и общото наказание, за което лицето е поискано за изтърпяване, е описано като пет години и шест месеца. ЕЗА е издадена на 29.06.12 г. и в нея е отразено, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, както и че решението не му е било връчено, но това ще бъде направено незабавно след предаването и при връчването то ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което производството МОЖЕ да бъде преразгледано по същество, включително с оглед нови доказателства и може да доведе до отмяна на първоначалния акт. По този начин е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл.40,ал.2,т.4 от ЗЕЕЗА, съгласно измененията, публикувани в Д.в-к, бр.50 от 19.07.11 г. В съответствие със съдържанието на тази норма, важащо за българската съдебна институция, оправомощена да се произнася по ЕЗА и респективно чуждите институции в рамките на ЕС, натоварени със същите правомощия, може да се откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка задържане, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето, освен ако в заповедта изрично не се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия,едно от които е изложеното по-горе. В този смисъл законодателно в местен план са уредени изискванията на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.09 г. за изменение на Рамкови решения 2002/584/ПВР; 2005/214/ПВР; 2006/783/ПВР; 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствие на заинтересованото лице по време на съдебнвия процес. След като лицето е предадено за изтърпяване на наказание в рамките на тази изпълнена процедура, както е в настоящия случай, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК като национален закон, се изследва цялостно познание за воденото срещу му наказателно производство. Съдът понастоящем не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него или не. Тази предпоставка остава за приложение при общото екстрадиционно производство и при ЕЗА преди коментираните изменения на специалния закон, ако се приеме, че действително е дадена гаранция. Казаното е в смисъла на разрешението, дадено по решение от 26.02.13 г., постановено от СЕС по дело С-399/11 г.- Stefano Melloni v.Ministerio Fiscal. Вторият въпрос е свързан с процедурата по разглеждане на делото по чл.423 НПК, както е образувано настоящото производство. В същото не могат да бъдат въздигани съображения по съществото на съдебния акт и по доказаността на обвинението, както прави осъденият с представената пред ВКС писмена защита. Такива аргументи няма изложени в искането му за възобновяване. ВКС не споделя тезата на представителя на ВКП за допустимост на сезиращия тази инстанция процесуален документ в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК въобще, но за негова несъстоятелност. Не намира за нужно обаче да ги обсъжда предвид принципно ясното обстоятелство, че искането не може да бъде допълвано с нови, непосочени в него основания. Същото с пълна сила важи и за утежненото здравословно състояние на искателя. То не е предмет на разглеждане понастоящем. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство е образувано срещу А. М. на 01.07.10 г.по данни за извършено от него престъпление по чл.206,ал.3,пр.2 вр. ал.1 НК. След проведени процесуално-следствени действия,на 20.09.10 г. осъденият е привлечен лично в качеството на обвиняем за извършване на посоченото престъпление с добавка в цифровата квалификация на чл.29, ал.1, б.А и Б НК, взета му е мярка за неотклонение Подписка, разпитан е, отказал е да му се предявява разследването и на 28.09.10 г.е изготвено обвинително заключение. На 05.10.10 г.е образувано Н.О.Х.Д.1646/10 г.по описа на РС-Видин по обвинителен акт, внесен в съда предишния ден. С разпореждане от 05.10.10 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание, като изрично е отразено,че производството може да бъде разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 НПК. Още за първото съдебно заседание призовката на М. е върната в цялост и са постъпили сведения,че от няколко месеца лицето не живее на посочения адрес. На л.20 от съдебното производство е приложена докладна записка от сътрудник по охраната при ОЗ-Охрана-Видин, с №1273/ 22.11.10 г., в която е отразено, че при лично посещение на адреса, даден от самия подсъдим, се е установило,че той не живее в селото от около един месец, за което е проведен разговор с местния полицейски инспектор. В съдебно заседание на 23.11.10 г.е проведено първото съдебно заседание и съдът е разпоредил на ОД-МВР да обяви искателя за общодържавно издирване, както и да бъде доведен в открито съдебно заседание. Тъй като на досъдебното производство той не е имал упълномощен защитник /при липса на задължителна защита/, за процесуална икономия в третираното съдебно заседание е допусната правна помощ и е изпратено искане до САК за определяне на служебен защитник на лицето. На л.26 от съд д.е приложена справка от кмета на с.А. с № 989/10.12.10 г., според която М. не е на територията на селото, с неустановен адрес е и е обявил жилището си за продажба. В съдебно заседание на 15.12.10 г.съдът не е дал ход на делото, тъй като не е била пристигнала справка за обявяване на лицето за общодържавно издирване или установяване на актуалния му адрес и принудително довеждане. На л.33 от делото е приложена справка от РУ-Полиция- Видин,с № 25299/30.12.10 г., от която е видно, че М. не е обявен за издирване по настоящото производство поради непристигане на съдебното разпореждане, но е обявен за ОДИ с тел.№ 56215/22.12.10 г.на ГД “КП”-София като обвиняем по ДП 968/10 г.по описа на РУП-Видин с мярка Установяване на адрес. На л.35 от съд.д.е приложена справка от областна дирекция на МВР-Видин, РУ ”Полиция”, с №1519/24.01.11 г., според която М. е обявен за ОДИ с телеграма № 56215/22.10.12 г.на ГД”КП”-София като подсъдим по Н.О.Х.Д.1646/10 г. /процесното първоинстанционно дело/ с мярка Принудително довеждане и към момента не е установен. В съдебно заседание на 26.01.11 г. съдът е намерил предпоставките на чл.269 НПК- след щателно издирване М. не е установен на територията на страната и няма предоставен адрес в чужбина за призоваване- назначил му е служебен защитник и е дал ход на съдебно следствие. Същият ден е постановена и присъда и в тази връзка е потвърдена взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение Подписка. По жалба на назначения служебен защитник е образувано В.Н.О.Х.Д. 60/11 г.пред ОС-Видин и е постановено решение № 42/31.03.11 г. В него е взето отношение и по задочното разглеждане на делото спрямо М., като е застъпена тезата, че той сам се е поставил в положение да не може да бъде открит, отклонявайки се от предоставения по делото адрес, без да съобщи за нов такъв. По тази причина не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Това решение на въззивната инстанция,доколкото е потвърдително такова на окръжен съд, като неподлежащо на атакуване пред ВКС по силата на разпоредбата на чл.346 НПК, не е обжалвано от служебния защитник. Не е поискано и възобновяване по чл.422,ал.1,т.5 НПК, което поначало е извънредна незадължителна процедура. Тъй като искателят усърдно спори за това, че делото му не е разгледано от ВКС по реда на обжалването,а в РБ има триинстанционно производство, поради което са нарушени процесуалните му права, следва да се отговори, че поначало казаното е така, с предвидените в закона изключения, сред които попада и постановеният по отношение на него второстепенен съдебен акт. Както е известно, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза. И това е така, тъй като сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на каталога от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Същото обаче не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко национално законодателство предпоставки, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължимо условие за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице- дали е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това манифестира незаинтересовано поведение и недвусмислена липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за водено срещу му дело. Казаното по принцип, пренесено към процесното производство по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.423,ал.1,изр.2 НПК, установява,че М. несъмнено е имал понятие, че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство. Органите на последното не могат да бъдат упрекнати в сериозно бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на делото в разумен срок. Напротив, действията на органите на досъдебното производство след разпита на обвиняемия и отказа му за предявяване на разследването са протекли много бързо. В протокола си за разпит, протекъл съвсем скоро преди изготвяне на заключителното постановление, искателят е дал адреса, от който е бил призоваван по-късно в съдебно заседание. Не по-малко експедитивно е и поведението по първоначално насрочване на делото от страна на първостепенния съд. Към този момент спрямо М. е изпълнявана мярка за неотклонение Подписка, както е и отразено в приложението към обвинителния акт, независимо че с разпореждането си за насрочване на делото съдията-докладчик не се е произнесъл по нея. В съответствие с правилата на същата, осъденият е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Очевидно обаче не го е сторил, тъй като изключително скоро след разпита си в качеството на обвиняем е напуснал дадения от него адрес, а косвено изводимо- и пределите на страната, без да уведоми никой решаващ орган за това. Само с оглед пълна яснота по претенциите в искането на М. трябва да се отбележи, че в кориците липсват сведения за познание от страна на местната за с.А. полиция за негово напускане на страната и точния му адрес в чужбина. Самият той признава пред ВКС, че е излязъл от РБ на 10.12.10 г., без да твърди, че е съобщил за това на някой от органите на досъдебното производство или на съд. Дори информира, че до това време е извършен обир в дома му, за което има преписка. В тази връзка бе изискано сведение от МВР, ОД-Видин, съгласно което /№16873-09.07.13 г./ действително има заведен заявителски материал № ЗМ-981/06.07.10 г.по описа на РУП-Видин, но за извършена от дома на М. с.А., [улица], кражба на 04.07.10 г. Тогава току-що е било образувано досъдебното производство по настоящото дело и още не е било повдигнато обвинение. Ето защо в конкретния казус се приемат за налични предпоставки за укриване, безспорно присъствуващи след призоваване на подсъдимия от известния по делото адрес и издирването му, макар и за принудително довеждане. Без особено значение в случая се явява обстоятелството, че съдът не е изменил мярката за неотклонение в по-тежка и не е изискал сведения дали лицето се намира извън пределите на страната /за последното от 2007 г. насам не може и да има безспорни данни/. Според тезата, изложена в писмената защита на назначения пред тази инстанция служебен защитник на искателя, последният не е бил обявен за общонационално издирване от МВР чрез включването му в централния бюлетин и по този начин не е извършено щателно търсене. Данните по делото, цитирани по-горе, навеждат на извод за обявяване за ОДИ, което е било достатъчно. В този случай решаващият съд е трябвало да избере дали да спре делото във връзка с предпоставките на чл.25,т.2 НПК или да премине към задочно разглеждане при наличие на някое основание по чл.269,ал.3 НПК. Той е избрал второто. Собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за уведомяване за по-нататъшното развитие на наказателния процес, в рамките на който той е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. След провеждане на разпита му в качеството на обвиняем М. е бил изправен пред две хипотези- да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката за неотклонение Подписка или делото да продължи в съдебна фаза. Докато не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, изясняването на който въпрос в никакъв случай не е излязло извън рамките на разумния срок, осъденият е следвало да спазва задълженията си, поети с взетата и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка. Няма как предвид гореказаното да се очаква М. да бъде уведомен за отпочналото срещу му съдебно производство. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че искането за възобновяване не следва да бъде уважавано. Затова Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 1646/ 10 г.по описа на РС-Видин, В.Н.О.Х.Д.360/11 г.по описа на ОС-Видин. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/