Р Е Ш Е Н И Е № 570 София 02.11.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ценка Георгиева ЧЛЕНОВА: Мария Иванова Илияна Папазова при участието на секретаря А. Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1389 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. А. К. от гр.К.,чрез процесуалния си представител –адвокат Г. против въззивно решение № 49 от 18.05.2009г. по в.гр.д.№ 72 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № ХІІ-1817 от 19.11.2007г.по гр.д. № 1225 по описа за 2006г.на Районен съд Бургас,като са отхвърлени предявените искове от К. А. К. против „В. и К.”Е. Бургас,при участието на Община К. като трето лица помагач на страната на ответника за осъждане на ответника да извърши за своя сметка ремонт на канализационното отклонение за обект, находящ се в гр.К. ул.”Т.” № 2, като осигури нормално отвеждане и пречистване на отпадните води от сградната канализация в изпълнение на договор № 231 от 17.01.2000г. и за заплащане на сумата от 2 000лв.,ведно със законната лихва от 27.04.2006г.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,произтичащи от неизпълнение на задължение по т.2.1.3 от сключения между страните договор. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявените искове.Претендират се всички направени разноски. С определение № 1423 от 25.11.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, във връзка с поставения въпрос за отговорността при неизпълнение на сключен договор,произтичаща от разпоредбите на чл.20а, чл.63 и 79 от ЗЗД и чл.33 ал.1 от Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/НПВКС/-отм. В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че независимо, че между страните е бил сключен договор,по силата на който ответникът се е задължил да доставя на ищеца вода за питейно-битови нужди,да осигури нормалното отвеждане и пречистване на отпадните води от сградната инсталация и да поддържа,ремонтира и подменя за своя сметка канализационните отклонения-то той не носи отговорност за неизпълнение на така поетите задължения,защото не е собственик на съответните съоръжения,а само ги експлоатира и защото от заключението на приетата по делото експертиза се установявало, че процесният обект е бил водоснабдяван не откъм ул.”Тунджа”,а от ул.”9-ти септември”,а по ул.”Тунджа”Общината е започнала да строи водопровод през 2002г., който е изграден едва след 2003г.,като няма данни той да е бил предоставен на ответното дружество. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Определящо в случая е наличието на сключен между ищеца и дружеството,чийто правоприемник е ответника –валиден договор № 231 от 17.01.2000г.,по силата на който ответната страна е поела /съгласно т.2.1. от същия/ следните три конкретни задължения-1.да доставя на ищеца вода за питейно-битови нужди,2.да осигури нормалното отвеждане и пречистване на отпадните води от сградната инсталация и 3.да поддържа,ремонтира и подменя за своя сметка канализационните отклонения. От сключения договор е видно,че той се отнася за обекта на ул.”Т.” № 2,тъй като това е единствения адрес,посочен в него. Видът, състоянието и предназначението на обекта на този адрес са установени с приложения договор от 18.01.1996г. за покупка и с показанията на свидетелите К. и В. тях се установява,че се касае за метален павилион с площ от 135 кв.м.,който ищецът е взел,за да използва за санитарни помещения/баня и тоалетна/,пред вид тежкото здравословно състояние на съпругата си и факта,че къщата им е била стара и в нея не са били изградени баня и тоалетна.Ответната страна не е оспорила така сключения договор-нито пред първата,нито пред въззивната инстанция. Едва –в писмените бележки, представени-след съдебно заседание пред касационната инстанция /в отсъствие на другата страна/прави възражение за нищожност на сключения договор поради противоречието му със закона,невъзможен предмет и като сключен от лице без представителна власт./За първи път възражението за това,че сключения договор е подписан от лице без представителна власт е направено в писмените бележки на ответната страна,постъпили в съда на 23.04.2009г.,при положение,че е даден ход по същество на 15.04.2009г./.Тези възражения –тъй като не са направени своевременно,по тях –противната страна не е могла да вземе становище,а и не е налице произнасяне от долните инстанции- не могат да бъдат обсъждани от настоящия състав.Спорът следва да бъде разрешен с произнасяне по единственото направено по надлежния ред възражение на ответника /възприето от въззивния съд / за това,че той не носи отговорност, тъй като новоизграденият през 2003г. водопровод на ул.”Тунджа” е собственост на общината и не му е предаден за експлоатация и пред вид направеното признание /в нарочно писмено становище и в съдебно заседание-вж. стр.19 е 20 от материалите по делото/, че по принцип тяхната фирма е поемала задължения,аналогични на гореописаните в случаите, когато съоръженията са нейна собственост. Според съдебения състав –настоящият спор следва да бъде решен съобразно общия принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона.Неизпълнението на поетите договорни задължения уврежда интересите на кредитора и той има право да получи изпълнение, ако то не е станало невъзможно. В тази връзка- по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира,че следва да се приеме,че е налице неизпълнение от ответната страна на поетите задължения по сключения с ищеца договор № 231 от 17.01.2000г.досежно процесния обект,находящ се на ул.”Тунджа”№2.Този извод следва да се направи на базата на следното: Няма възражения /направени по надлежния за това ред/ срещу валидността на сключения договор,поради което съда следва да приеме,че той е годен да породи предвидените в него правни последици. Със заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза е установено,че ищеца притежава в гр.Карнобат,в съседство два обекта- едноетажна масивна жилищна постройка на ул.”9-ти септември”№9 и процесния матален павилион на ул.”Тунджа” № 2. Вещото лице е категорично,че „и двата обекта попадат в градската водопроводна и канализационна мрежа”.Към момента на проверката/т.е.-при изготвяне на експертизата/– първият от тези два обекта е бил подключен към градската водопроводна мрежа и е бил с подадено захранване,а процесният на ул. „Т.” № 2,в който вещото лице установява,че има изградени помещения за баня и тоалетна –е без подаване на вода, с частично демонтирана водопроводна инсталация,като обяснението на експерта за това, че този обект не е подключен към градската водопроводна мрежа е поради: ”прекъснато външно водозахранване”. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели К. и В., които установяват,че павилионът е бил закупен специално,за да се ползва за баня и тоалетна,тъй като къщата е била стара и не е предлага санитарни удобства.Същият е бил ползван с това предназначение до 2003г.,когато след извършван от „Ви К”Е. ремонт на водопровода,свързващ павилиона с водопроводна мрежа- водоподаването е било прекъснато. Това е причинило големи неудобства,защото е възпрепятствало всякаква възможност за хигиена- къпането,миенето,а и пиенето на вода е следвало да се извършва на друго място,тъй като не е имало в павилиона течаща вода. Според показанията на свидетелите – затрудненията са били прекомерни,тъй като съпругата на ищеца е инвалид и здравословното й състояние не позволява самостоятелно обслужване.От така дадените свидетелски показания-следва да се направи едно уточнение.От приложения по делото Проект за обект”Водоснабдяване кв.”П.Р. Славейков”от ок.522 до ок.625 и от ок.521 до ок.523 гр.Карнобат”, се установява,че не се касае до ремонт на водопровод/както свидетелите поради липса на технически знания твърдят/,а до изграждане на водопровод.Това обаче не означава,че до този момент/2003г./ –до така конкретизирания район не е имало водозахранване. Видно от същия проект – и по-специално от съдържащото се в него Техническо задание- до осъществяването му се е стигнало защото до този момент:”захранването на потребителите се е осъществявало частично от водопроводи в канала,без определена схема”,което е създавало „проблеми във водоснабдяването и инкасирането на водопотреблението”. С оглед на горното- на базата на сключения между страните договор, гореописаното заключение на вещото лице,свидетелските показания и отразеното в цитиранато Техническо задание,следва да се приеме,че ищецът е доказал твърдението си,че след 2003г./когато е изграден новия водопровод/-ответната страна е преустановила изпълнението на задълженията си, произтичащи от т.2.1.3 от сключения на 17.01.2000г. между страните договор.Налице е неизпълнение на същия, поради което претенцията за осъждане на ответната страна да доставя на ищеца вода за питейно-битови нужди,да осигури нормалното им отвеждане и пречистване от сградната инсталация,находяща се на ул.”Тунджа”№2 и да поддържа,ремонтира и подменя за своя сметка канализационните отклонения е основателна и следва да бъде уважена. В този смисъл е ирелевантно направеното от ответната страна възражение,че не следва да носи отговорност,защото новоизграденият от общината пред 2003г.водопровод не му е предаден за експлоатация.Касае се за поето от „В и К” Е. Бургас задължение през 2000г.,което дружеството не е изпълнявано след 2003г.,като за констатираното неизпълнение е без значение каква е причината. Ирелевантно в случая е посоченото в издаденото от ответната страна удостоверение № 3215 от 14.04.2009г. /което е с характер на изразено писмено становище от страна в процеса/,че сключеният договор № 231 от 17.01.2000г.не е заведен в счетоводството на „В. и канализация” Е. Бургас,по него няма открита партида и не е извършвано плащане,като на името на ищеца е открита друга партида,с друга абонатен номер за имот в гр.К. ул.”9-ти септември”№9,по която е извършвано плащане. Наличието на сключен договор за втори обект,за който е открита партида- не може да дерогира предходно поето задължение по друг договор. С оглед приетото по-горе-се явява неоснователна втората предявена от ищеца претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени/морални/вреди,произтичащи от неизпълнение на поетите със сключения договор задължения,изразяващи се в невъзможност да бъде поддържана нормална лична и за болната му съпруга хигиена, създаване на неравностойно положение за ползване на отходни съоръжения и липса на условия за задоволяване на елементарни ежедневни човешки нужди. Съгласно чл.79 от ЗЗД - ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата,като обезщетението съгласно чл.82 от ЗЗД обхваща имуществени вреди- претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,но не и неимуществени вреди. Изложеното мотивира съда да отмени постановения въззивен акт и да постанови нов,с който частично да бъде уважена предявената искова претенция. Съобразно изхода от спора,с оглед направеното искане и на основание чл.78 от ГПК- на касатора следва да бъдат присъдени половината от направените разноски.Тъй като същите възлизат на сумата от 838лв./210лв-държавни такси,от тях -110лв.-пред първата инстанция, 40лв.-пред втората и 55лв-пред касационната, 400лв.-адвокатско възнаграждение и 228лв.-за експертиза/, следва да се присъдят-419лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 49 от 18.05.2009г. по в.гр.д.№ 72 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА „В. и К.”Е. Бургас,със седалище и адрес на управление:гр.Б. кв.”П.”ул.”Г.В. В.” № 3,представлявано от изпълнителния директор Т., при участието на Община К. като трето лица помагач на страната на ответника за своя сметка да достави на К. А. К. от гр.К. ул.”Девети септември”№9 -вода за питейно-битови нужди,да осигури нормалното им отвеждане и пречистване от сградната инсталация, находяща се в гр.К. ул.”Тунджа”№2 и да поддържа,ремонтира и подменя за своя сметка канализационните отклонения-съобразно поетото задължение в т.2.1. от сключения на 17.01.2000г. договор,както и да му заплати сумата от 419лв. /четиристотин и деветнадесет лева/, представляваща направените по делото разноски. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. А. К. от гр.К. ул.”Девети септември”№9 против „В. и канализация”Е. Бургас,със седалище и адрес на управление: гр.Бургас кв.”П.”ул.”Генерал В. В.” № 3, представлявано от изпълнителния директор Т., при участието на Община К. като трето лица помагач на страната на ответника иск за заплащане на сумата от 2 000лв. ведно със законната лихва от 27.04.2006г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени /морални/ вреди,произтичащи от неизпълнение на поетите със сключен на 17.01.2000г. договор задължения. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.