Р Е Ш Е Н И Е № 232 София, 16.11. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3745 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. К. Р., чрез адвокат С. Т. от САК срещу решение № 2703 от 24.04.2017 г. по гр.д. № 3743/2016 г. на Софийски градски съд, с което след отмяната на влязло в сила решение по гр.д. № 1449/2013 г. на СГС, ІІІ-б състав, по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се потвърждава решение от 29.06.2012 г. по гр.д. № 32909/2009 г. на Софийски районен съд в частта, в която са уважени предявените искове от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р., на основание чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС, и се обявява за нищожен договора за продажба с нот. акт /№/, рег.1920, дело /№/ от 22.05.2008 г. на нотариус рег. /№/ с район на действие СРС, поради споразумяване на управителя с трето лице във вреда на представлявания и се признава [фирма] за собственик на недвижим имот в София, район С., [улица], съставляващ поземлен имот с пл. /№/ от кв./№/ по плана на София, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, като ответниците са осъдени да предадат владението му. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество. По въпроса обусловил допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд в настоящият си състав намира следното: Правомощията на управителя да извършва определени действия произтичат от законовото му представителство като орган на дружеството с ограничена отговорност (чл.135, ал.1, т.2 ТЗ) и поради това се определят с дружествения договор и закона, а в случаите на възлагане с договор за управление и при съобразяване с обема на дадения мандат. Независимо от вида на правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител, избраният с негово съгласие и вписан в търговския регистър управител на търговското дружество придобива в пълен обем правомощията и представителната власт, които законът предвижда за уреждане на отношенията с трети за дружеството лица. Дружеството с ограничена отговорност формира и изразява общата воля на съдружниците чрез своите органи, поради което действията на управителя са подчинени на взетите решения от общото събрание на дружеството, но имат значение само във вътрешните им отношения, тъй като обвързват дружеството. По отношение на третите лица, ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие, освен при няколко управители (чл.141, ал.2 ТЗ). При неизпълнение на задълженията от дейността му като орган на дружеството в закона е предвидена специална имуществена отговорност на управителя, която се отличава от общата отговорност за вреди при неизпълнение, тъй като възниква не за всички вреди, а само за тези от тях, които са резултат от неизпълнение на задълженията му по възложения мандат. Управителят изпълнява правомощията на орган на дружеството, въз основа на дружествения договор, решенията на общото събрание на съдружниците и на закона, поради което отговорността му за причинените на дружеството вреди може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, а не по общите правила на ЗЗД. Разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага в случаите, когато представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и изразява общата воля на съдружниците. В този смисъл, вземането на решение от общото събрание за освобождаването от отговорност на управителя на дружеството е признание, че действията при управление на дружеството са били осъществени при полагане на дължимата грижа, което е процесуална пречка да се ангажира неговата отговорност за причинените на дружеството вреди. Предвид изложените съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че когато извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на съдружниците в търговско дружество, но са осъществени без полагане на дължимата грижа при управление на дружеството, от което са причинени вреди, отговорността на управителя към дружеството може да се реализира единствено по реда на чл.145 ТЗ. Разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговските дружества, т.е. в случаите, когато представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощия на орган на дружеството и изразява общата воля на съдружниците. Вземането на решение за освобождаване от отговорност на управителя на дружеството с ограничена отговорност е изключително правомощие на общото събрание, с което се признава, че действията му при управление на дружеството са били осъществени при полагане на дължимата грижа и когато е било взето решение по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ е налице процесуална пречка да се ангажира отговорността на управителя за причинени на дружеството вреди. По делото е установено, че [фирма] притежава недвижим имот, който с решение от 15.05.2008 г., на общото събрание на съдружниците притежаващи 100% от капитала на дружеството единодушно е прието да бъде продаден за сума не по-малка от 20 000 лева, при условия, на когото и с когото се договори за това. В изпълнение на взетото решение, управителят П. К. Р. продава имота на съпруга си Н. Р. Р. с нот. акт /№/ от 2008 г. за сумата от 21 000 лева. С решение на общото събрание на съдружниците във [фирма] (приложено в гр.д. № 32909/09 г. - лист 68), вписано в търговския регистър по заявление от 22.07.2008 г., П. К. Р. е била освободена като управител и от отговорност за управлението на дружеството. Видно от присъда по нохд № 5353/2011 г. на Софийски районен съд, НО, влязла в сила на 27.11.2014 г., П. К. Р. е призната за невиновна, че като длъжностно лице – управител, съзнателно е сключила неизгодна сделка за покупко-продажба на недвижим имот и с това е причинила значителна вреда на [фирма]. Според мотивите на присъдата, деянието не е съставомерно, доколкото обективно са настъпили вреди от продажбата на недвижимия имот на занижена цена, но от субективна страна липсва умисъл за сключване на неизгодна сделка, след като управителят е изпълнил решението на общото събрание. С оглед отговора на въпроса, доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са основателни. В случая, въззивният съд е приел, че съгласно чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което правилно е достигнал да извода, че независимо от взетото решение за продажба на имота по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, от обективна страна по делото се доказва увреждане на търговското дружество. В нарушение на закона, обаче, съдът е приел, че е приложимо общото правило на чл.40 ЗЗД за преценката дали и доколко управителят на дружеството с ограничена отговорност е положил грижа на добър търговец при покупко-продажбата на недвижим имот, въз основа на която дружеството е оспорило действията на управителя при договарянето с трето лице. Разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага, когато представителят е управител на търговско дружество, който изпълнява правомощията си на орган на дружеството и има решение на общото събрание на съдружниците за освобождаването от отговорност на управителя, с което се признава, че действията по управление са били осъществени при полагане на дължимата грижа. Предвид изложените съображения, решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а предявеният иск по чл.40 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото е доказано, че като управител на [фирма], П. К. Р. е изпълнила взетото решение на общото събрание на дружеството от 15.05.2008 г., поради което имуществената й отговорност за причинените на дружеството вреди може да се реализира само по реда на чл.145 ТЗ, а не по общите правила, когато представлявайки дружеството е изразила общата воля на съдружниците. Във взаимоотношенията между търговското дружество и трети лица е приложимо правилото на чл.141, ал.2, пр.3 ТЗ, че ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на третите лица, от което следва, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговските дружества, а оспорваната сделка, обективирана в нот.акт /№/, том В1, рег.1920, дело /№/ от 22.05.2008 г. на нотариус с рег./№/ от регистъра на Нотариалната камара, не е недействителна поради нарушение на чл.40 ЗЗД. С оглед изхода на спора и отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, вр. чл.38 ЗЗД. Ищецът [фирма] е предявил иск за нищожност на покупко-продажбата на имота поради противоречие с чл.38 ЗЗД, но с оглед липсата на произнасяне от въззивната инстанция, постановеното от нея решение следва да се отмени в частта, в която се оставя без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск по чл.26, ал.1, вр. чл.38 ЗЗД и иска по чл.108 ЗС за собствеността на имота в [населено място], район С., [улица], съставляващ поземлен имот с пл. /№/ от кв./№/по плана на София, заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж, а делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който следва да съобрази доводите на ищеца, че има влязло в сила решение № 2939 от 06.01.2018 г. по гр.д. № 368/2018 г. на Районен съд Разлог, за обявяване на нищожна поради привидност на сделката, обективирана в нот.акт /№/, том ХІ, рег.27837, дело /№/ от 2007 г. на нотариус с рег./№/ от регистъра на Нотариалната камара, както и субективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото решение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2703 от 24.04.2017 г. по гр.д. № 3743/2016 г. на Софийски градски съд и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р., на основание чл.40 ЗЗД, да се обяви за недействителен договора за покупко-продажба между [фирма], представляван от управителя П. К. Р. и купувача Н. Р. Р., обективиран с нотариален акт /№/, том В1, рег.1920, дело /№/ от 22.05.2008 г. на нотариус рег. /№/ от регистъра на Нотариалната камара и район на действие СРС, поради споразумяване на управителя с трето лице във вреда на представлявания. ОСЪЖДА [фирма], представлявано от управителя Г. С. С., ЕИК[ЕИК] да заплати на П. К. Р., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат С. Т. от АК-София, разноските пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, по предявените искове от [фирма] срещу Н. Р. Р. и П. К. Р., на основание чл.26, ал.1, вр. чл.38 ЗЗД и чл.108 ЗС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.