Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 11.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 296 по описа за 2015 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. П. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 106/2014 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, отмяна на постановеното по същото дело решение без номер от 25.11.2014 г. и оправдаването му по повдигнатото обвинение, или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В искането си осъденият Б. се позовава на основанията, посочени в чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Развити са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради неясно формулирано обвинение – непосочена форма на непредпазливост, смесване на понятията „пътно платно”, „платно за движение”, „пътна лента” и „път”; непопълване бланкетния състав по чл. 343 от НК с конкретни правила за движение, за които обвинителната власт претендирала да са нарушени, довело до накърнено право на защита; липса на отговор по направените с жалбата възражения пред въззивния съд; липса на аргументи за приетата от първоинстанционния съд скорост на движение, несъобразена с обективните данни и с обясненията на вещите лица; липса на отговор на възраженията на осъдения за допуснатите от пострадалия велосипедист нарушения на правилата за движение по пътищата, за противоречието между доказателствата за присъствието на свид. Ф. едновременно на местопроизшествието при започване на огледа и в Бърза помощ в гр. Монтана, където е закарал пострадалия; недоказаност на обвинението по несъмнен начин и почиваща на предположения първоинстанционна присъда. Заявеното нарушение на материалния закон е обосновано със съображения за несъставомерност на деянието при липса на възможност пътен знак В26 да бъде виновно нарушен, както и с довод за неправилно приложение на чл. 45 от ЗЗД поради присъдено обезщетение за несъставомерни вреди. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения Б. П. Б. поддържа искането по изложените в него съображения, моли за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – гр.Монтана. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането на осъдения и оставянето му без уважение при липса на релевираните нарушения на материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, доводите на страните, развитите в съдебното заседание съображения и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намира следното: С присъда без номер от 18.09.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 53/ 2014 г. Районният съд в гр.Берковица е признал Б. П. Б. от [населено място] за виновен в това, че на 22.07.2013 г., около 22.00 ч. по път II - 81, с посока на движение от гр.Б. към гр.М., на километър 79+945 при управлението на лек автомобил „Ф. Г.”, с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, както и ограничение на скоростта с пътен знак В26, вследствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на А. Б. Т., изразяваща се в травма в областта на дясната предмишница със счупване на лъчевата кост, затруднила трайно движенията на десния горен крайник за срок над един месец, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „б” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г от НК осъденият бил лишен от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. Със същата присъда Б. бил осъден да заплати на А. Б. Т. обезщетение за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди (за причинената средна телесна повреда) в размер на 5 000 лева, заедно със законната лихва от 22.07.2013 г. до окончателното им изплащане, като искът за разликата до 10 000 лева и този, предявен от пострадалия за претърпени неимуществени вреди (за причинените леки телесни увреждания) в размер на 800 лева били отхвърлени. С решение без номер от 25.11.2014 г. по в.н.о.х.д. № 106/2014 г. Окръжен съд – Монтана изменил първоинстанционната присъда, като оправдал Б. П. Б. да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, отменил отхвърления граждански иск за неимуществени вреди от причинените с деянието леки телесни повреди и присъдил на пострадалия обезщетение в размер на 800 лева със законовата лихва от 22.07.2013 г. до окончателното им изплащане. Искането е депозирано в изискуемия шестмесечен срок по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Развитите доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон представляват буквален препис на подадената от Б. въззивна жалба, инициирала производството пред Окръжен съд – Монтана. Проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за липса на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което на първо място следва да получат отговор доводите в тази част. Доказателствената дейност на въззивния съд съответства на изискванията по НПК доколкото фактическите и правните изводи относно извършеното деяние са направени при спазване процесуалните задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК), позволили разкриването на обективната истина. (чл. 13, ал. 1, чл. 102 от НПК). Изразеното от Окръжен съд – Монтана съгласие с установената от първата инстанция фактическа обстановка не налага цялостното преповтаряне на всички съображения за приемането на едни или отхвърлянето на други доказателства, като не изключва дължимата по чл. 314, ал. 1 от НПК проверка и самостоятелен доказателствен анализ. Пестеливостта на мотивите на въззивното решение не може да бъде приравнена на липса на такива (основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК). Макар и лаконични, мотивите на атакуваното решение, съдържат отговор в съответствие с изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК на повечето от направените от защитата възражения и на всички съществени, според предмета на делото. Окръжният съд е посочил, че не възприема доводите за ограничено право на защита на подсъдимия, доколкото не е налице произнасяне извън рамките на повдигнатото обвинение и очертания с него предмет на доказване (л. 39). Въведеното в обвинителния акт понятие „пътно платно” не променя мястото на извършване на престъплението, посочено от държавното обвинение (километър 79+945, с посока на движение от гр.Б. към гр.М.) и установено по категоричен начин от приетите по делото автотехнически експертизи. Доводът на осъдения Б. за изготвяне на обвинителния акт в противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК е неоснователен. Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана въз основа на ясно очертани с обвинението факти, които обуславят съставомерността на деянието и неговото авторство. Въззивната инстанция не е оставила без отговор възраженията на подсъдимия във връзка с изчисляване скоростта на движението на автомобила преди и по време на възникналото пътнотранспортно произшествие, за липсата на извършени нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, за които правилно е оправдан, за нарушенията на ЗДвП от пострадалия и употребения от него алкохол, както и несъстоятелното твърдение, че погрешно посочения регистрационен номер на автомобила на Б. в постановлението за привличането му като обвиняем ограничава процесуалните му права. Допуснатата техническа грешка не е в състояние съществено да наруши правото на осъдения да узнае в какво е обвинен. Доводите, развити пред Окръжен съд – Монтана, повторени с искането за възобновяване на производството, относно нарушението на ограничителния знак В26, не могат да получат различен отговор от вече дадения от двете съдебни инстанции. Пътният знак забранява движението със скорост по-висока от означената. Съдилищата са приели нарушението така, както е било възведено в публичното обвинение, при очевидно неспазена разпоредба на чл. 73, ал. 2 от ППЗДвПП. Посочената непрецизност не касае главният факт на доказване и няма съществено значение за изхода на делото, което да налага неговото възобновяване. Обвинението е било достатъчно ясно формулирано за подсъдимия – не е породило съмнение за съставомерните признаци на деянието, неговата правна квалификация и не е поставило пречки за упражняване на правото на защита в наказателния процес. Съдилищата установили от фактическа страна, че осъденият Б. не е изпълнил задълженията си да управлява автомобила съобразно указаната от пътния знак пределна скорост от 60 км/ч, както и че към момента на възникналото пътнотранспортно произшествие се е движил с неразрешена скорост от 77-79 км/ч Превишаването на скоростта и отклонението на автомобила вляво към насрещната лента на движение са предопределили виновното поведение на водача. Въз основа на фактическите констатации съдилищата са извели правилни правни изводи за съставомерността на извършеното от осъдения Б. деяние. Не може да бъде подкрепен и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на протокола за оглед на местопроизшествие от 22.07.2013 г. (л. 13 от ДП № 199/2013 г. на РУП-гр. Берковица) и фотоалбум. Протоколът е годно доказателствено средство, съставен в съответстве с разпоредбите на чл. 155 – 156 от НПК. Допуснатите в него нарушения на часовия диапазон на провеждане на огледа са несъществени, тъй като не са довели до отразяване на фактическа обстановка, различна от приетата. Изготвената от вещите лица нова скица на местопроизшествието е попълнила празнотите и неточностите в първоначално изготвената такава в хода на досъдебното производство. Категорично по делото са установени спирачните следи от автомобила на осъдения Б., чиято дължина е позволила на експертите да определят действителната скорост на движение на превозното средство, а съдилищата – да изведат правните изводи за виновното поведение на дееца. Авторството на деянието, механизмът на пътно-транспортното произшествие, опасната зона на спиране, мястото на удара, неговата непредотвратимост следствие на превишената скорост, моментът на възприемане на пострадалия и причинената средна телесна повреда са обстоятелства, установени по несъмнен начин и в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Въз основа на правилно установените фактически положения, съдилищата са дали законосъобразна правна квалификация на деянието. При наличие на обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”б” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения, доводите за несъставомерност са лишени от фактическо основание. Не е допуснато и нарушение с приложението на чл. 45 от ЗЗД. Контролираните инстанции са изпълнили задълженията си по изясняване на обстоятелствата, свързани с основанието и размера на предявения граждански иск и обезщетяването на пряко причинените от престъплението неимуществени вреди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. П. Б. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 106/2014 г., по описа на Окръжен съд – гр.Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.