Р Е Ш Е Н И Е № 6 Гр.София, 21.02.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, 2022 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.999/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №30/14.06.19 г.,постановена от Специализирания наказателен съд /СпНС/, пети състав, по Н.Д.2137/18 г., подсъдимият В. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 вр.ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. В определена част от посоченото обвинение е обявен оправдателен диспозитив. Със същата присъда Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.308,ал.3,т.2 вр.ал.2,вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, за което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и е приспаднато време на задържане на дееца. В останалата част по обвинението по чл.308 НК подсъдимият е оправдан. На основание чл.23 НК за изтърпяване е определено по-тежкото от двете му наложени наказания- лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл.25 вр.чл.23 НК така отмереното най-тежко наказание е групирано с наказания по други осъждания и е определено за общо изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от пет години, търпимо при първоначален строг режим. Приспаднато е време на задържане на подсъдимия по настоящото производство и време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода по производствата по други осъждания. С решение №260019/31.08.21 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд /АпСпНС/, трети въззивен състав, по В.Н.Д.632/19 г. , цитираната присъда е потвърдена. Срещу този съдебен акт в наказателно-осъдителната част е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник с визиране на трите касационни основания. Моли са за отмяна на същия в атакуваната част и цялостно оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред ВКС Р. и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП настоява атакуваното решение на да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид депозираната жалба и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-напред трябва да се отбележи, че основното искане, отправено в жалбата и поддържано в открито съдебно заседание, е атакуваното решение на АпСпНС да бъде отменено и подсъдимият да бъдат оправдани директно от ВКС. Това поначало е възможно, но както е указал законът и дълголетно е тълкувала върховната съдебна инстанция по наказателни дела, само при условията на чл.354,ал.1,т.2, пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК- ако решаващият съд, чийто акт се ревизира по касационен ред, е извел финално фактология, охарактеризуема като непрестъпна, но въпреки това е постановено осъждане. Според решението на апелативната инстанция се установяват фактически положения по деятелността на подсъдимия, обуславящи извод за осъществено престъпно посегателство. Следователно, искането за оправдаване пряко от ВКС е невъзможно да бъде удовлетворено. Всъщност, обсъжданата претенция се корени в принципно неправилен подход при осмисляне на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела като инстанция по правото. Дори и преди излагане на конкретните възражения в сезиращия ВКС процесуален документ цифрово да са описани като нарушени от въззивния съд нормите на чл.чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, прочитът на съдържанието на доводите, отнесен към финалното искане, очевидно изисква преразглеждане на доказателствената съвкупност и в този аспект- извеждане на непрестъпно за подсъдимия поведение. Казано другояче, настоява се на приемане на различни от разкритите от решаващата инстанция фактологически положения. Това несъмнено насочва към аргументиране на необоснованост. Последната не е касационно основание и при неналичие на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, както е в процесния казус, не представлява обстоятелство, обсъдимо от ВКС като съд единствено по правото. В този смисъл оплакванията по касационния документ ще бъдат огледани, доколкото е възможно да се формулират доводи, подведими под поводите, визирани в чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Първото възражение, както е допустимо да бъде обсъдено, е относно приетото от решаващите инстанции, че именно подсъдимият е „Даскала“. Това несъмнено е важно, доколкото именно около лице с такъв прякор е изградена обвинителната теза и в крайна сметка е конструирано наличие на организирана престъпна група по смисъла на чл.93,т.20 НК. Съдът законосъобразно е преценил, че професионалният път на учител е послужил за създаване на прякора на подсъдимия. Установено е чрез гласни източници, от информацията, набавена чрез СРС, и доказателствените материали вследствие на проведените претърсвания и изземвания, че точно жалбоподателят е стоящият в основата на схемата за изготвяне на неистински документи мъж от [населено място], наричан „Даскала“. Твърдението в жалбата за липса на безспорна установеност на третираното обстоятелство /чрез анализ на доказателствените материали от атакуващата страна/ само по себе си представлява оплакване за недоказаност, базирана на необоснованост на направените съдебни изводи. Следователно, не иде реч за присъствие на доводи по касационно основание. Затова ще се заяви единствено, че при извличане на съответните фактически изводи съдът е стъпил на сигурни годни доказателства и не е осъдил дееца на основата на произволни предположения. На второ място, и пред тази инстанция, също както пред въззивната такава, е релевирано възражение относно предмета на престъпно посегателство по чл.308 НК и разрешаване на проблематиката с неговата годност. На този въпрос втората инстанция е дала отговор. Пред ВКС не се атакува същината на аргументите на АпСпНС, а за пореден път се излага отхвърлената мотивно от решаващите съдилища теза. Общо казано е прието, че на инкриминираните дипломи и удостоверения е придаден истински вид, от което следва, че отговарят на заложените критерии за неистински документ по силата на чл.93,т.6 НПК. Дали е установено как и къде са създадени процесните документи като фотографски копия, не е от съществено значение за извеждане на годността на предмета на престъпно посегателство. Наред с другите относими гласни и писмени доказателствени материали и АпСпНС е имал предвид депозираните в обсъждания контекст експертни изводи по въпроса. Съотнасянето на всички източници е направено процедурно вярно. На трето място, в атакувания съдебен акт са налични отговори и на въздигнатите за пореден път пред този съд доводи за относимост към инкриминираната на Р. престъпна деятелност на двете изззети по производството пишещи машини; и свързването им именно с подсъдимия. Както правилно се отбелязва в жалбата, най-малко на стр.40 и 41 от решението контролираната инстанция е взела отношение. Ясно е отразено защо макар и по двете пишещи машини да не са открити дактилоскопни следи от касатора, те са свързани с неговата престъпна дейност от една страна. От друга, откритите вещи в гараж, пригоден за живеене, сред които пишещата машина, за чиято неизясненост на ползването се спори, са съобразени с информацията по останалия доказателствен материал и са отнесени към дееца, а не към майка му например. Така се е стигнало до законосъобразен извод, че иззетите веществени доказателства са ползвани от него-намерени свидетелства за завършен седми клас, записани чрез СРС-та разговори, експертни изводи. ВКС се солидаризира с изразеното съдебно становище. На четвърто място, според защитата във всички съставени неистински официални документи /копия/ и печати, положени върху тях, от Професионална гимназия „Х. Б.“ вместо „Х“ в името „Х.“е буквата „Б“, за разлика от оригинала. Оплакването по този повод касае необсъждане от страна на съда на соченото обстоятелство. Всъщност, ВКС по принцип не може да разбере какво би се променило при подобно обсъждане, при приемане, че такова не е налице, още повече, че печатът касае основно оправдателната част на първоинстанционната присъда, която поради неатакуването й е влязла в сила. В крайна сметка всеобхватността на въззивната проверка не означава да се изписват обстойни мотиви и по несъществени и несвързани с конкретно приложимите правомощия на втората инстанция обстоятелства. Освен това не може да не се отбележи, че на стр.23 от ревизираното решение е отразено, че при претърсване от 04.02.14 г. на гараж, пригоден за живеене, находящ се в [населено място], [улица], чието ползване от подсъдимия е прието за установено, е иззет пластмасов печат със силиконов протектор със следното описание „Професионална гимназия за техника и мениджмънт Б. Б.“. Следователно такъв факт е приет за съществуващ, макар и да не е обмислян в светлината на оригинала на печата. На пето място, в открито съдебно заседание пред ВКС защитата устно твърди, че подсъдимият е признат за виновен по настоящото производство заради предходна своя потвърдена престъпна деятелност. Поради важността на възражението този съд ще даде отговор, макар и да липсва отбелязване в самата жалба. Казаното би било вярно в случай, че решаващите инстанции не бяха мотивирали своите осъдителни съдебни актове на основа на годни събрани доказателствени материали в посока на установяване на вменените на подсъдимия престъпления,а бяха подходили произволно, единствено предвид минала съдимост на касатора. Контролираният съдебен акт не е белязан с такъв порок. Напротив, прочитът на същия дава възможност да се съзрат аргументите по разбора на доказателствата, въз основа на които е изведена фактология, осъществена от Р., с приемане на същата като престъпна. На шесто място, отново в посоченото съдебно заседание е направено и следното устно възражение: в съдебно заседание на 19.05.19 г.е изменено обвинението спрямо подсъдимия, като престъпната му деятелност е обхванала нов период и място. Заявява се, че за тези обстоятелства няма провеждане на процесуални действия в досъдебното производство и че е повдигнато ново обвинение, по което Р. неправилно е осъден. Ерго, явно се излага оплакване, че по този начин деецът е бил поставен пред невъзможност да се защитава. С уточнението, че става дума за съдебно заседание на 13.05.19 г., действително пред СпНС е направено искане от прокурора по силата на чл.287,ал.1 НПК- за изменение на обвинението поради съществено изменение на обстоятелствената част на същото. Това искане е било уважено от първоинстанционния съд, тъй като е счетено, че касае обстоятелства, констатирани в хода на съдебното следствие- по определени пунктове по престъпната деятелност по чл.308,ал.3 НК са променени дати и/или място на извършване на деянията. Поради тази причина впрочем-установяване на обстоятелствата в хода на съдебното следствие, наред с останалите предпоставки по чл.287,ал.1 НПК- законът допуска процесуалната техника на изменение на обвинението в хода на първостепенното разглеждане на делото и не изисква изясняването на тези обстоятелства в досъдебна фаза. На стр.26 от решението на втората инстанция, макар и не по повод отправено пред него възражение, АпСпНС косвено е дал отговор по повдигнатия пред ВКС въпрос. Разяснил е, че са спазени правилата на чл.287 НПК във връзка с повдигане на новите обвинения и че съдът е дал възможност на подсъдимия да се запознае с тях и да даде обяснения. Вярно отразената процесуална действителност се възприема като законосъобразно установена и от ВКС. Не може да се приеме позицията, че с изменение на обвинението чрез промяна на дата и/или място на извършване на деянието, при положение, че това е установено в хода на проведено съдебно следствие, подсъдимият е изправен пред ново обвинение, необхванато от реализираното му право на защита- при дадена възможност за запознаване и даване на обяснения. В случая няма нововъздигнато обвинение чрез вменяване на изцяло нови факти, а типично проявление на промяна на фактическите обстоятелства на деянието в обстоятелствената част на обвинителния инструмент, които дават основание за прилагане на същото наказуемо престъпление. Поради необходимостта от упражняване на правото на защита на дееца са се изисквали специални процесуални усилия на държавния обвинител, в случая основателно реализирани чрез отправено искане за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Общата фактологическа рамка обаче е останала същата. Досежно казаното се прилагат неотменимите в тази част постановки на ТР №57/04.12.84 г.,постановено по Н.Д.13/84 г.на ОСНК на ВС на РБ. Предвид приетото в частта по допуснатите според защитата процесуални нарушения от въззивния съд, заради които се заявяват неправилно приети факти, а оттам- и незаконосъобразно приложение на материалното право, този съд стига да заключение, че липсват предпоставки да се изведе наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Процедурно вярно формулираната фактология, доколкото вътрешното убеждение на решаващата инстанция е процесуално прецизно формирано, е подведена под правилната квалификация по разпоредбите на особената част на НК. Що се касае до релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, то е само цифрово посочено в жалбата и не присъства каквото и да е развитие на определена теза по него. Такава не се излага и в откритото заседание пред ВКС. Този съдебен състав не съзира аргументи, чиято основателност или не да коментира и повече няма да обръща мотивно внимание. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260019/31.08.21 г.,постановено от Апелативния специализиран наказателен съд, трети въззивен състав, по В.Н.Д. 632/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/