Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 24.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ:Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 2211/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело № 4511/2012 г. по описа на Софийския районен съд и отмяна на постановената по него присъда в частта, с която е приложен чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В искането се сочи, че с атакувания съдебен акт съдът е допуснал незаконосъобразно групиране на наказанията, наложени на осъдения А. Р. Х., което представлява основание за възобновявяне на делото в тази част и разглеждането му от друг съдебен състав . Пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения А. Р. Х. се присъединява към становището на главния прокурор, споделяйки извода, че определеното общо наказание не отразява най-благоприятната за осъдения конфигурация. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното : Районният съд в гр. София с присъда от 12.07.2012 г. по нохд № 4511/2012 г. признал подсъдимия А. Р. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1 ,т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр .28, ал. 1 вр. чл. 58а, пр.2 /ред.ДВ,бр.27 от 2009 г./ вр. чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.2, ал.2 от НК вр.373, ал.2, вр. чл. 372, ал.4 и чл.371 т.2 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23,ал.1 от НК съдът групирал наложените на подсъдимия наказания с осем отделни присъди. Присъдата влязла в сила на 28.07.2012 г. и не е проверявана по касационен ред. Искането на главния прокурор за нейната ревизия в частта за определяне на общо наказание е направено от процесуално легитимирана страна в интерес на осъденото лице, насочено е към акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Съдът определил санкцията на осъденото лице, като образувал две съвкупности. В първата включил наказанията по нохд №6/2003 г., нохд №860/2002 , нохд № 856/2003 г., нохд №156/2004 г. и нохд №582/2008 г., всички на Силистренския районен съд. Групирайки ги по правилата на чл.23,ал.1 и чл.25,ал.1 от НК районният съд в мотивите правилно заключил, че най-тежкото наказание, като подсъдимият следва да търпи , е лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, но в диспозитива на присъдата увеличил този срок с пет месеца до две години и единадесет месеца. По този начин допуснал съществено противоречие между диспозитив и мотиви, увреждащо процесуалните права на осъдения, което представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната част от присъдата съгласно чл.348, ал.3, т.2 , пр.1 от НПК във вр.с чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Втората съвкупност, изолираща за самостоятелно изтърпяване наказанието единадесет месеца лишаване от свобода, наложено на А. Х. по нохд№ 4511/ 2012 г., не представлява най-благоприятната за осъдения възможност за групиране на санкции, тъй като, в контекста на наказанието по първата съвкупност и самостоятелно търпимото наказание предвижда общ срок от четири години и осем месеца лишаване от свобода /при възможна опция от три години и пет месеца/.Районният съд неправилно включил в тази съвкупност пробацията по нохд № 621/2007 г. със съображения, че за осъдения е по-приемливо да търпи по-дълъг срок лишаване от свобода вместо да се съобразява с пробационни мерки. Това разбиране противоречи на системата от наказания и тяхното градиране по тежест, отразени в чл.37 от НК, поради което е незаконосъобразно и утежнява наказателния статус на осъдения. Неправилното приложение на чл.23,ал.1 във връзка с чл.25,ал.1 от НК засяга интересите на осъденото лице и е резултат на процесуално нарушение. Налице е основание за отмяна на атакуваната част от присъдата на основание чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, 1,т.1 и т.2 от НПК по реда на възобновяването и ново произнасяне на първостепенния съд по въпроса за групиране на наказанията. Водим от горното и на основание чл.422, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 4511/2012 г. по описа на Софийския районен съд, отменява постановената по него присъда от 12.07.2012 г. в частта, с която са групирани наложените на подсъдимия А. Р. Х. наказания и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.