Р Е Ш Е Н И Е №303 гр. София, 24 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Ш екерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №941 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от подсъдимия Б. срещу присъда №114, постановена на 02.03.2012 г. по ВНОХД №12/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград, с която е отменена присъда №3484, постановена на 11.10.2011 г. по НОХД №336/2009 г. по описа на Районен съд- гр.Гоце Делчев. С въззивната присъда подсъдимият Н. С. Б. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец март 2006 г. в гр.Гоце Делчев самоволно, не по установения ред е осъществил едно оспорвано от А. К., Й. К., Д. К. и М. К.- М. негово предполагаемо право, като е заградил част от УПИ парцел ІІІ, имот, планоснимачен номер 2849 от квартал 228 по плана на града и е възпрепятствал достъпа им до жилищната сграда, изградена в УПИ парцел ІV, имот, планоснимачен номер 2848 от квартал 228 по плана на града и извършеното не е маловажен случай, както на основание чл.323, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложено наказание „пробация” при пробационни мерки шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител. С присъдата е прекратено производството по предявените от А. К., Й. К., Д. К. и М. К.- М. срещу подсъдимия Б. граждански искове с предмет претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди. В касационната жалба се прави оплакване за допуснати на фазата на досъдебното и съдебното производство множество съществени нарушения на процесуални правила. Поддържа се, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато нарушение на закона, като незаконосъобразно съдът е приел, че в резултат на инкриминираното деяние са настъпили съставомерни вреди и са били конституирани като граждански ищци пострадалите К. Поддържа се, че внесения от прокуратурата обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК, тъй като в него не са описани фактите, които обосновават повдигнатото и поддържано обвинение и по съществото си обстоятелствената му част представлява повторение на изводите на изготвената геодезическа експертиза. Твърди се, че обвинителния акт е непълен, защото в него не са били вписани важни за изхода на производството обстоятелства- кои са били инкриминираните от държавното обвинение действия на подсъдимия, кога те са били осъществени и как заграждането на 230 кв. м. на съседен на пострадалите парцел е довело до ограничаване на достъпа до имота им. На тези основания се предлага атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба, като релевира и доводи за недоказаност на обвинението и предлага да бъде отменена присъдата и бъде оправдан подсъдимия. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. В хода на воденото срещу подсъдимия Б. наказателно производство са установени по несъмнен и категоричен начин релевантните за изхода на производството факти. По тях не се спори от страните в процеса, като оплакванията и във въззивното производство и в производството пред настоящата инстанция са единствено и само за неправилно приложение на закона и за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за които се твърди, че са засегнали правото на защита на подсъдимия. При липсата на спор относно фактите, касационният съдебен състав намира за безпредметно да ги възпроизвежда отново, като единствено намира за необходимо да отбележи, че при анализа на доказателствената маса предходните съдилища правилно са приели, че в част от инкриминирания период подсъдимият е бил поставил метална врата на алеята, свързваща входа на пострадалите и улицата, която е преминавала през неговата част от двора и това е налагало К. да използват задния си вход (през гаража и вътрешно стълбище) или да преминават през частта от двора (представляващ УПИ ІІІ, пл. №2849) принадлежал на брата на подсъдимия, за да достигнат до предното общо стълбище където била входната врата на сградата им. Поставянето на метална врата на входа на алеята, свързваща входа с улицата и намираща се единствено в дворната част, принадлежаща изключително на подсъдимия не може да бъде основание за носене на наказателна отговорност за осъществяване на престъпление по чл.323, ал.1 НК. От диспозитива на внесения обвинителен акт (очертаващ рамката на поддържаното обвинение) следва извод, че в основата му е упражняването на предполагаемо право, осъществявано чрез заграждането на парцел, което е довело до възпрепятстване на достъпа до имотите на К. За да е съставомерно деянието, в хода на производство е трябвало да бъде установено, че подсъдимият е осуетил достъпа до ползваните от пострадалите жилищни помещения и това е сторил чрез упражняването на свое предполагаемо право. При внимателен анализ на доказателствената маса може да бъде направен извод, че в нито един момент от инкриминирания период пострадалите не са били лишени от достъп до жилищната сграда, където са се намирали имотите им. Те са имали възможност да влязат в тях през втори вход от задната страна на сградата, както и да преминават през имот, намиращ се в същия двор (принадлежал на Р. Б.- брат на подсъдимия), през който са достигали покрай стената на сградата до стълбището където е била основната им входна врата. Вярно е, че К. не са могли да ползват изградената алея, пресичаща частта от двора, принадлежал на подсъдимия, но този път, макар и най- удобен, не е бил единствено възможния за достигане на входната врата на сградата. Ето защо касационната инстанция не може да сподели изводите на въззивния съд (възприел изцяло отразените по- горе факти), че достъпа до сградата, където са били имотите на К. е бил до такава степен затруднен в резултат на поставянето на врата и заграждането на двора, че това действие на Н. Б. е могло да бъде възприето като съставомерно по чл.323, ал.1 НК. Не може да бъде възприети и изводите на въззивния съд, отразени в мотивите на атакуваната въззивна присъда, че използването на алтернативния път през двора на Р. Б. е било възпрепятствано от действия на подсъдимия, изразили се във връзване на куче в близост до стената на сградата, тъй като такова обстоятелство не е отразено в обвинителния акт и това действие (дори да се приеме, че е осъществено) не е било част от повдигнатото и поддържано обвинение. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че с поставянето на метална врата и ограждането на парцела си подсъдимият не е осуетил предполагаемо чуждо право. В кориците на делото липсват доказателства К. да са имали установено право на преминаване през имота на подсъдимия, като е безспорно, че Н. Б. е бил единствен собственик на оградения имот, като той го е придобил с договор за продажба на недвижим имот- частна държавна собственост, въз основа на влезлия в сила план на гр.Гоце Делчев. Съгласно този план алеята, свързваща улицата и общото стълбище, се е намирала в неговия имот, като по отношение на ползването й не са били установени сервитути. Ето защо не може да бъде споделен и извода, че правото на преминаване на К. (очертано от държавното обвинение като предполагаемо право) е съществувало и е могло да бъде нарушено. При преценката на съставомерността на инкриминираното деяние трябва да бъде отчетено и това, че престъплението по чл.323, ал.1 НК може да бъде осъществено от обективна страна единствено когато е извършено действие, което е насочено към упражняване на спорно действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент. Изискването правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление, задължително трябва да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние не може да се носи наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на престъплението- засягането на обществените отношения, свързани с решаването на имуществен спор. В хода на воденото производство липсват доказателства, установяващи наличието на спор, възникнал между подсъдимия и пострадалите във връзка с преминаването на последните през имота на Б.. Отсъствието на такова оспорвано право е основание да се прецени, че действието, възприето от държавното обвинение като престъпно дори да е осъществено не може да бъде основание за носене на наказателна отговорност по чл.323, ал.1 НК. В тази връзка трябва да бъде отбелязано и това, че спорът по повод ползването на алеята е възникнал след извършването на инкриминираното действие, което изключва възможността то да представлява престъпление по чл.323 НК. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че атакуваната въззивна осъдителна присъда е постановена при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменена, като подсъдимият Н. Б. трябва да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.323, ал.1 НК. Настоящият съдебен състав съобрази, че в касационната жалба са отразени оплаквания, свързани с допуснати на фазата на досъдебното и съдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неяснота на внесения обвинителен акт, непълнота на обстоятелствената му част по отношение на важни за изхода на производството факти и участието на граждански ищци като страни в процеса в нарушение на процесуалните правила. Всяко едно от тези оплаквания е по повод нарушения, засегнали правото на защита на подсъдимия и не е било свързано с фактите по делото. При липса на оплаквания по повод фактите и след като настоящата инстанция преценява, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е обвинен, няма причина тези оплаквания да бъдат обсъждани. Това е така, тъй като с постановяването на изцяло оправдателна присъда правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице е в пълна степен гарантирано и липсва основание делото да бъде връщано на предходна фаза от производството дори и да бъдат установени процесуални нарушения, които да са го засегнали. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда №114, постановена на 02.03.2012 г. по ВНОХД №12/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград в наказателно осъдителната й част КАТО ПРИЗНАВА подсъдимият Н. С. Б. ЗА НЕВИНЕН в това на неустановена дата през месец март 2006 г. в гр.Гоце Делчев самоволно, не по установения ред да е осъществил едно оспорвано му от А. К., Й. К., Д. К. и М. К.- М. свое предполагаемо право, като е заградил част от УПИ парцел ІІІ, имот, планоснимачен номер 2849 от квартал 228 по плана на града и е възпрепиятствал достъпа им до жилищната сграда изградена в УПИ парцел ІV, имот, планоснимачен номер 2848 от квартал 228 по плана на града и извършеното не е маловажен случай, както ГО ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.323, ал.1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.