4 Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр. София, 17 януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1651 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения А. И. М. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №1409/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол. С присъда №16 от 21.04.2012 г., постановено НОХД №1409/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол, М. е признат за виновен в това, че през месец октомври 2010 г., в съучастие като съизвършител с К. Л., Г. И. и С. М., при условията на повторност и в немаловажен случай, отнел от владението на И. Д. камина на стойност 200 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С присъдата М. е признат за виновен в това, че през месец октомври 2010 г., в съучастие като съизвършител с К. Л. и М. С., при условията на повторност и в немаловажен случай, отнел от владението на И. Д. бойлер на стойност 100 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С присъдата на основание чл.23 НК е определено на М. едно общо най- тежко наказание- „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на осъдения наказание по НОХД №1277/2009 г. по описа на РС- гр.Никопол „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като изпълненията на тези наказания е трябвало да бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим. В искането се поддържа, че неправилно съдът е ценил събраните доказателства, не е отчел показанията на другите обвиняеми (разпитани като свидетели) и е направил погрешен извод за съпричастност на М. в извършването на престъплението. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание защитата на осъдения предлага да бъде уважено искането, като е поддържа, че в хода на воденото наказателно производство е било допуснато и съществено нарушение на процесуални правила, като съдебния протокол на л.138 от делото не е бил подписан от секретаря. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Касационната инстанция, след като се запозна със събраните в хода на воденото срещу осъдения А. М. наказателно производство доказателствени материали прецени, че те установяват по несъмнен и категоричен начин авторството му по отношение на инкриминирания деяния, за които той е обвинен. От показанията на свидетеля К. Л. (разпитан в това качество след като наказателното производство, водено срещу него е приключило със споразумение по глава ХХІХ НПК) и от обясненията му, дадени на фазата на досъдебното производство се установява, че при отнемането на бойлера е участвал и осъдения М.. В показанията си свидетелят С. (разпитан в това качество след като наказателното производство, водено срещу него е приключило със споразумение по глава ХХІХ НПК) поддържа, че към момента когато бойлера е бил предлаган и впоследствие продаден на Т. М. е бил с тях. Независимо, че в същите показания той поддържа, че го е отнел сам (обстоятелство, което се опровергава от показанията на другите извършители на престъплението), то в останалата им част те трябва да бъдат ценени и сочат на съпричастност на М. към извършеното инкриминирано деяние. Обвинителната теза се подкрепя и от показанията на свидетелката Т., която е категорична, че при закупуване на бойлера М. е бил с другите двама извършители- Л. и С. и е предлагал вещта за продажба. От показанията на свидетеля И. (разпитан в това качество след като наказателното производство, водено срещу него е приключило със споразумение по глава ХХІХ НПК) се установява, че осъденият М. е участвал в товаренето на камината на каруца (заедно със свидетеля Л.) и впоследствие той е предложил тази вещ за продажба на свидетеля И.. От показанията на свидетелят И. се установява, че М. е знаел, че същият търси печка и след отнемането й именно той му я е предложил за продажба и е получил цената. Като е съобразил посочените гласни доказателства, както и приложените по делото протоколи за доброволно предаване и заключение на изготвена съдебно- оценителна експертиза първостепенният съд правилно е преценил, че те установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия законосъобразно същият е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Касационният съдебен състав не споделя оплакването, че постановената осъдителна присъда почива на косвени доказателства и предположения. Напротив, от посочените по- горе писмени и гласни доказателства може да бъде направен извод, че е установено по предвидения в чл.303 НПК начин това, че подсъдимият е осъществил двете инкриминирани деяния- предмет на производството и правилно е била ангажирана отговорността му. Няма спор и за това, че престъплението е осъществено при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 НК, тъй като А. М. е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД №1277/2009 г. по описа на РС- гр.Никопол за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Касационният съд не възприе и оплакването за допуснато от първостепенният съд съществено нарушение на процесуални правила- липса на подпис на съдебен секретар на л.138 от делото. На посочения лист са подшити мотивите на постановената присъдата, като съгласно процесуалния закон същите не се подписват от съдебен секретар. Такъв подпис трябва да бъде поставен на протокола за съдебното заседание, което е и сторено. Ето защо няма основание да се прецени, че първостепенният съд е допуснал посоченото от защитата нарушение на процесуални правила. При прегледа на наказателното производство касационният съд констатира, че първостепенният съд е признал за виновен и осъдил А. М. за две самостоятелни престъпления по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, след като обвинението е било за едно единствено продължавано престъпление. С постановяването на осъдителна присъда за две самостоятелни престъпления съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като незаконосъобразно е осъдил М. за две престъпления и му е определил едно общо наказание, а не за едно продължено, както е било формулирано обвинението. От друга страна, с постановената присъда съдът независимо, че е осъдил М. за две самостоятелни деяния не го е оправдал по обвинението да е извършил престъплението при условията на чл.26, ал.1 НК и е посочил словно и цифрово в присъдата, че осъденият е извършил продължавано престъпление. Касационната инстанция прецени, че приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, а постановената присъда изменена, като осъденият бъде признат за виновен да е извършил престъплението по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК в съучастие с Л., Д., И. и С. и бъде отменена присъдата в частта й, с която по отношение на него е било определено по реда на чл.23 НК едно общо най- тежко наказание. По отношение на осъщественото от осъдения продължавано престъпление той трябва да изтърпи при първоначален „строг” режим наказанието, определено от първостепенния съд (за всяко едно от инкриминираните деяния, включени в състава на това престъпление) в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода”. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №1409/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол. ИЗМЕНЯ присъдата, в частта, с която А. И. М. е осъден за две престъпления по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 НК както и по приложението на чл.23 НК, както следва: ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от А. И. М. престъпление от две отделни по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 НК в едно по 195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, осъществено в съучастие, като съизвършител с Г. С. И., К. И. Л., С. Й. М. и М. Л. С. за което трябва да се изтърпи при първоначален „строг” режим наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода”. ОТМЕНЯ приложението на чл.23 НК. ОСТАВА В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.