Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * разумен срок на наказателния процес * увеличаване на общо най-тежко наказание * съкратено съдебно следствие * Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 27

гр.София, 16 февруари 2009 г.


Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и девета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Павлина Панова

С участието на прокурора Мария Михайлова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело 635/08 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Т. А. Х. за възобновяване на решение № 107 от 06.11.2008 год. по внохд № 271/08 год. на Разградски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 341 от 18.09.2008 год.по нохд №257/2008 год. на Кубратски районен съд, с връщане на делото за ново разглеждане, или наказанието се намали с приложението на чл.66 НК.
Искането за възобновяване изготвено от адв.Е. е на посочените в чл.348 ал.1 НПК основания.Доводите за това са, че съдът в нарушение на закона е допуснал производството да се развие по реда на глава 27 НПК.Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не се подкрепят от доказателствата по делото.Обвинението се гради изцяло на показанията на пострадалите и на свидетели-близки роднини, които възпроизвеждат казаното от тях.Обсъждат се по същество достоверността на техните показания с посочени непълноти и противоречия.Оспорват се и изводите на въззивният съд за приложението на чл.24 НК.Неоправдано е прието, че наложеното по съвкупност наказание не е достатъчно за постигане целите на чл.36 НК.Продължителността на процеса извън разумния срок по чл.6 ал.1 ЕКЧП е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и е оказало превантивно и предупредително въздействие върху осъдения.В този период не е имал противообществени прояви.Прави се искане за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд по общия ред, или наказанията за отделните престъпления и това по съвкупност се намалят, с приложението на чл.66 НК.В съдебно заседание защитниците на осъденият Х., адвокатите Е. и Ц. поддържат искането и представят писмени защити, в които доразвиват изложеното в него.
Повереникът на частната обвинителка М. Н. намира искането за процесуално недопустимо и производството следва да се прекрати, след като е изготвено от неупълномощен защитник.Алтернативно се изразява становище за неговата неоснователност, с оглед тежестта и на извършените престъпления и проявената престъпна упоритост от осъдения.
Заключението на прокурора е също за неоснователност на искането.Правилно е приложена процедурата на съкратеното съдебно следствие.Определеното наказание с приложението на чл.24 НК е правилно и законосъобразно.
ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното:
С присъда № 341 от 18.09.2008 год. по нохд № 257/08 год. на Кубратски районен съд, подсъдимият Т. А. Х. е признат на виновен в извършени две престъпления по чл.152 ал.2, т.1 /стар/ вр. с ал.1, т.1 НК, като при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден по на две години и десет месеца лишаване от свобода.На основание чл.23 ал.1 НК са групирани наложените за отделните престъпления наказания и е определено едно общо наказание в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода.Изпълнението на това наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от пет години.
С цитираното решение присъдата е изменена, като на основание чл.24 НК определеното общо наказание на Х. е увеличено с още една година лишаване от свобода, или да изтърпи наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим”.
Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и изготвено от редовно упълномощен за това производство защитник /след допълнително представено с молба пълномощно от адв.Е., с дата преди подаването му в съда/.Разгледано по същество е частично основателно.
Доводите за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 НПК, на основата на изявление на подсъдимия Х., че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт-по чл.371 ал.2 НПК.Съдът в присъствието на защитник е разяснил правата му по чл.372 НПК, че направените от него самопризнания и съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.В нея и въззивното решение /на л.3, абз.посл.и на л.4 абз.1/ са посочени кои доказателства убедително подкрепят направеното самопризнание.Изброените доказателствени материали са приобщени по установения процесуален ред.При осъдителна присъда постановено по това производство проведено при спазване законовите изисквания не може да се оспорва достоверността на доказателствата /според искането непоследователни и отчасти противоречиви свидетелски показания/, след като подсъдимия се е съгласил да не се събират доказателства по признатите факти описани в обвинителния акт.Именно в тези рамки двете съдебни инстанции са се произнесли, като в достатъчна степен, след обсъждане са изложили доказателствените източници, които потвърждават тезата на обвинението.Поначало при въззивната проверка на постановена присъда по реда на чл.373 ал.3, вр. чл.372 ал.4 НПК са занижени изискванията към съдържанието на нейните мотиви и не се изисква всички доказателствени материали да са безпротиворечиви и еднозначни.Затова от тях не могат да се правят заключения и изводи различни от посочените в обвинителния акт, както е сторено в искането /вж.и Р.№ 1от 21.01.2008 г.по н.д.№688/07 г.,Б.на ВКС,бр.1,стр.3/.Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения Х., а при установените факти материалният закон е приложен правилно.
Определените на осъдения Х. наказание по силата на закона за всяко престъпление са определени при условията на чл.55 ал.1, т.1 НПК в размер по на две години и десет месеца лишаване от свобода.Касационният състав намира, че при тяхното индивидуализиране, както първоинстанционния, така и въззивният съд не са отдали необходимата тежест на продължителния период на досъдебното производство, образувано в началото на 2000 год. и внесено с обвинителен акт в съда на 11.04.2008 год., извън всякакъв разумен срок според критериите въведени с чл.6, т.1 ЕКПЧ.Подсъдимият не е допринесъл за продължителността на процедурата, която се дължи на бездействието на прокуратурата за необичайно дългото следствие.Подсъдимият не е осъждан, създал е семейство и до настоящият момент няма противообществени прояви.Тези обстоятелства следва да бъде обсъждани съвкупно при определяне на наказанието при условията на чл.373 ал.2 НПК и да водят до смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия в по-голяма степен.Ето защо настоящият състав намира, размера на определените наказания за завишени с оглед правилното приложение на принципите за индивидуализация на наказанието и справедливостта и същите следва да се намалят по на две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи и по съвкупност.
Правилно е увеличено наложеното общо наказание по реда на чл.24 НК, след като въззивният съд е обсъдил и преценил цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията и неговата лична обществена опасност, подбудите за извършване на деянията, последиците от тях и другите установени отегчаващи обстоятелства.Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили няколко еднородни престъпление в кратък срок.С оглед на посочените по-горе обстоятелства, следва да се коригира и размера на увеличеното общото наказание на основание чл.24 НК, като е достатъчно то да бъде увеличено с още шест месеца, или подсъдимият Х. да изтърпи наказание от три години и два месеца лишаване от свобода, при определения режим.По този начин също могат да бъдат изпълнени целите на чл.36 НК, по отношение на личната и генерална превенция.
По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 271/2008 год. на Разградски окръжен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 107 от 06.11.2008 год., с което е отменена присъда № 341 от 18.09.2008 год. по нохд № 257/2008 год. на Кубратски районен съд, в частта относно приложението на чл.66 НК и на основание чл.24 НК е увеличено определеното общо наказание на подсъдимия Т. А. Х. от две години и десет месеца лишаване от свобода на три години и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим, КАТО :
НАМАЛЯВА наложените наказания на подсъдимия Х. за извършените две престъпления по чл.152 ал.2, т.1 /изм./, вр. с ал.1, т.2 НК по на 2 /две/ години и 8 /осем/месеца лишаване от свобода, за всяко едно от тях, което да изтърпи и по съвкупност.
НАМАЛЯВА увеличеното общо наказание на основание чл.24 НК с 6 /шест/ месеца, или да изтърпи наказание от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца лишаване от свобода, при определения „общ” режим.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: