Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение поради незаконно задържане на трудова книжка * нередовност на въззивна жалба * недопустим съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е


№ 109

гр.София, 25.03.2014г.

в и м е т о н а н а р о д а



Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА боЯДЖИЕВА
Любка Андонова




при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5168 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.06.2013г. по гр.д.№1531/2013г. на ГС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С определение от 13.12.2013г. по гр.д.№5168/2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване с оглед преценката за допустимост на постановен съдебен акт, когато въведените във възивната жалба оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част.
Жалбоподателят – В. Е. Й., не се явява и не се представлява.
Ответникът - [фирма], в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Е., срещу [фирма], иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 260,40 (двеста и шестдесет лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконно задържане на трудова книжка за периода 05.01.2012 г.-10.01.2012г. и като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Е. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащането на обезщетение за оставането на В. Е. без работа след незаконно уволнение, извършено със заповед № 1132/03.01.2012 г., издадена от изпълнителния директор, в периода 03.01.2012г. до 03.07.2012 г., в размер на 5580 лв., както и в частта му, с която са присъдени разноски. Срещу решението по иска с правно основание чл.226 КТ касационна жалба не е подадена и в тази си част същото е влязло в сила, тъй като не е обжалвано пред настоящата инстанция.
Съдът е счел, че В. Е., чрез процесуалния си представител, е обжалвал с въззивна жалба първоинстанционното решение само в частта му, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, поради което същото е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.344, ал.1, т.2 КТ. При тези данни съдът е приел, че за да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице противоправно действие на работодателя, изразяващо се в уволнение без наличие на потестативно право на уволнение или при незаконно упражняване на това потестативно право, ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в загубения доход за периода след уволнението, но не повече от шест месеца и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и загубения доход. Изложени са съображения за това, че след като с влязлото в сила първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то поради акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и иска за осъждане работодателя да заплати обезщетение за оставането без работа.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е счел, че следва да допусне касационно обжалване с оглед преценката за допустимост на постановен съдебен акт, когато въведените във възивната жалба оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 258, ал.2 ГПК, жалба може да се подаде срещу цялото въззивно решение или срещу отделни негови части и коя част от първоинстанционното решение е предмет на въззивно обжалване се определя от съдържанието на въззивната жалба, в която съгласно чл. 260, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК, страната следва да посочи в какво се състои порочността на решението и какво е искането й. Когато въведените в жалбата оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част, съдът следва да остави производството по жалбата без движение с указания до жалбоподателя да отстрани допуснатата в жалбата неяснота.
В случая въззивният съд не е изпълнил своето задължение да извърши проверка по чл.262 ГПК и е постановил недопустим съдебен акт, тъй като се е произнесъл по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 260 т.1, 2 , 4 и 7 и чл. 261 ГПК. Жалбоподателят е поискал отмяна на решението в частта му по обусловения иск като в обстоятелствената част на жалбата си е изложил съображения за неправилни изводи на първоинстанционния съд по основателността на обуславящия иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Макар и изрично да е поискана отмяна на решението в частта му по обусловения иск- по чл.344, ал.1, т.3 КТ, жалбата е насочена и срещу решението в частта му по обуславащия иск, поради което поддържа висящността на спора и в тази му част, като предмет на въззивното производство е правилността на първоинстанционното решение и по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Въззивният съд е следвало да даде възможност на страната да отстрани нередовността на въззивната си жалба, като приведе в съответствие твърденията си за това, в какво се състои порочността на решението и искането за отмяната му.
Като не е съобразил гореизложеното и по нередовна въззивна жалба въззивният съд е приел за предмет на проверка първоинстанционното решение само в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново произнасяне след отстраняване нередовностите на въззивната жалба, тъй като задължение на сезирания съд е да върне жалбата, ако се обективира основание за това, т.е ако не се изпълнят в срок указания по съдържанието или приложенията към нея и това е задължение, произтичащо от императивна норма на закона.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :


О Б Е З С И Л В А решение от 05.06.2013г. по гр.д.№1531/2013г. на ГС София, в частта му относно произнасянето по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В р ъ щ а делото на същия съд за произнасяне по въззивна жалба срещу решение по гр.д.№1107/2012г. на РС София на В. Е. Й., след отстраняване нередовностите й.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: