О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 30.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,
ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена
Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д.
№ 1777 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.
274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 222 от 22.08.2008 г. по ч.гр.д. № 767/2008 г. на Софийски окръжен съд е оставено в сила разпореждане № 135 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 200/2008 г. на Елинпелински районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявление № 547 от 09.06.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на “Ч” АД, гр. С. за парично вземане в размер на 2557,16 лева.
Срещу определението на Софийски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 2* от 24.09.2008 година, подадена от “Ч” АД, гр. С.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като съществения, разрешен в определението процесуалноправен въпрос за изискванията по чл. 410, ал.2 ГПК за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на заповедно производство.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 200/2008 година на Елинпелински районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “Ч” АД, гр. С.. Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за парично вземане в размер на 2557,16 лева, дължими от длъжника Д. С. Т. , фирма “Явор, с ЕГН **********. С разпореждане № 135 от 12.06.2008 г., Елинпелински районен съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. с чл. 127, ал.1, т.2 ГПК – длъжникът не е индивидуализиран точно. Прието е, че вписването на трите имена на физическо лице, ведно с наименование на фирма създава неяснота дали сумата се претендира от физическото лице или от лицето, в качеството му на едноличен търговец, в който случай е следвало да се посочи фирмата, вида и, представителство и други данни, индивидуализиращи търговеца.
Разпореждането е оставено в сила с определение № 222 от 22.08.2008 г. по ч.гр.д. № 767/2008 г. на Софийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, тъй като липсва задължителен реквизит, предвиден в чл. 127, ал.1, т.2 ГПК, а именно посочване на ответника – длъжник, поради което и по арг. от чл. 411, ал.2, т.1 ГПК отказът на първоинстанционния съд да издаде исканата заповед за изпълнение е законосъобразен.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд. Като обуславящ изхода на делото, въпросът относно точното изпълнение на изискванията на чл. 410, ал.2 вр. с чл. 127, ал.1, т.2 ГПК е съществен, а с оглед липсата на съдебна практика по приложението му е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал. 3 и чл. 128, т.1 и т. 2 ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т.2 ГПК, исковата молба (съответно заявлението по чл. 410 ГПК) трябва да съдържа името и адреса на ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива. Когато ответникът е физическо лице, в исковата молба трябва да бъдат посочени трите му имена и адрес, а ако искът е насочен срещу търговско дружество следва да се посочат точното наименование на дружеството, седалището и адреса му. Едноличния търговец, за разлика от търговското дружество не е юридическо лице (чл. 63, ал.3 ТЗ), поради което, когато искът се предявява срещу едноличен търговец, ответник по делото е физическото лице, собственик на предприятието – в исковата молба следва да се посочат трите му имена и адрес, с което изискванията за редовност по чл. 127, ал.1, т.2 ГПК са изпълнени. Без правно значение за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е дали претендираната от длъжника сума е в качеството му на едноличен търговец, поради което вписването на фирмата на едноличния търговец с индивидуализиращите я белези не съставлява изискване за редовност по чл. 127, ал.1, т.2 ГПК. За разлика от търговците юридически лица, при които съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на съдружниците, по отношение на имуществото на едноличния търговец, Търговският закон не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в качеството му на търговец – физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети в качеството му на едноличен търговец.
Предвид изложеното, изводът на въззивния съд за нередовност на заявление № 547 от 09.06.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на “Ч” АД, гр. С. за парично вземане в размер на 2557,16 лева срещу длъжник Д. С. Т. , с ЕГН **********, с фирма “Я” е незаконосъобразно. С вписването на трите имена на длъжника физическо лице, изискванията на чл. 127, ал.1, т.2 ГПК са изпълнени, а обстоятелството дали вземането се претендира в качеството му на едноличен търговец е без правно значение за редовността на заявлението.
Несъобразявайки изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Елинпелински районен съд за произнасяне по съществото на делото – по основателността на искането за издаване на заповед за изпълнение с оглед наличието на предпоставките по чл. 410, ал. 1 ГПК и липса на пречките по чл. 411, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 222 от 22.08.2008 г. по ч.гр.д. № 767/2008 г. на Софийски окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 222 от 22.08.2008 г. по ч.гр.д. № 767/2008 г. на Софийски окръжен съд за потвърждаване на разпореждане № 135 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 200/2008 г. на Елинпелински районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявление № 547 от 09.06.2008 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на “Ч” АД, гр. С. за парично вземане в размер на 2557,16 лева.
ВРЪЩА делото на Елинпелински районен съд за произнасяне по заявление № 547 от 09.06.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: