4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 287 София, 17.04.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 826/2011 година Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на временния синдик на [фирма] /н/, [населено място] срещу определение № 448 от 21.03.2011 г. по ч.т.д.№ 684/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.08.2010 г. по т.д.№ 1506/2010 г. на Софийски градски съд. С последното е прекратено производството по делото, образувано по предявен от временния синдик срещу [фирма]- София отменителни искове по чл.647, ал.1, т.3 и т.7 ТЗ във вр. с чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение, с което въззивният съд е приел, че временният синдик няма правомощия да завежда искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и т.7 ТЗ е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 и т.7 ТЗ, когато той е предявен от временен синдик на дружество, обявено в несъстоятелност с решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Ответната страна [фирма] не е взела становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподател, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - депозирана е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е поради недопустимост на предявените отменителните искове е прекратено производството по делото, въззивният съд се позовал на представеното по делото определение от 11.09.2009 г по т.д.н.№ 1403/2009 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.629а ТЗ В. В. е назначен за временен синдик на [фирма], както и на решение № 73 от 19.01.2010 г., постановено по същото дело, с което на основание чл.632, ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], открито е производство по несъстоятелност на търговското дружество и същото е обявено в несъстоятелност, като е постановено прекратяване на дейността му и е спряно производството по делото. Изложено е, че назначаването на временен синдик съставлява една от привременните мерки по смисъла на чл.629а ТЗ, които според ал.9 на цитираната разпоредба същите имат действие до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С това решение те автоматично се отменят, като след тази дата се прилагат продължените с него или постановени нови обезпечителни мерки. С решението по т.д.н.№ 1403/2009 г. на СГС не е било продължено действието на наложените с определението по чл.629а ТЗ обезпечителни мерки, въз основа на което е споделен направения от първоинстанционния съд извод, че правомощията на временния синдик В. В. са прекратени и същият няма право занапред да представлява несъстоятелното дружество, поради което предявения от него отменителен иск е процесуално недопустим. Настоящият състав намира, че поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и в този смисъл по отношение на него е налице основата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Като неоснователно се преценява твърдението му, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. В представените в подкрепа на соченото основание съдебни актове на различни по степен съдилища липсва отметка, че са влезли в сила. За да е налице основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото е поддържано от страната, следва да бъде посочен, респ. приложен друг влязъл в сила съдебен акт, освен обжалваният, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. С оглед установената задължителна практика - т. 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г., не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК решенията и определенията, които не са влезли в сила, т. е. липсват данни за това, какъвто е разглеждания случай. Основателно е обаче изразеното от частния касатор становище, че формулираният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Относима към решаването на този въпрос е нормата на чл.629а ТЗ, според която наложените привременни обезпечителни мерки са насочени към запазване имуществото на длъжника преди постановяване на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като тяхното действие се прекратява по силата на закона, считано от деня на постановяване на съдебния акт за откриване на производството – чл.629а, ал.9 ТЗ. Предложеното в изложението съчетано тълкуване на нормата на чл.649 във вр. с чл.658 ТЗ във връзка с изразеното от касатора становище, че упражненото от него правомощие произтича пряко от закона влиза в противоречие с чл.634а ТЗ, според който производство по несъстоятелност се смята за открито при постановяване на решение по чл.630, ал.1 ТЗ. И това не е случайно, тъй като в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ то не представлява същинско производство по несъстоятелност с предвидените от закона отделни негови фази - попълване масата на несъстоятелността (чл. 643 - чл. 654 ТЗ), предявяване на вземания от кредиторите (чл. 685 - чл. 695 ТЗ), оздравяване на предприятието (чл. 696 - чл. 707 ТЗ). Като такова то би могло да се развие само при възобновяване на спряното производство по несъстоятелност по искане на овластените в чл.632, ал.2 ТЗ лица, удостоверили с молбата си, че е налице достатъчно имущество на длъжника, респ. са депозирали необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Изложеното позволява да се приеме, че синдик на несъстоятелния длъжник с правомощията по чл.658 ТЗ се назначава единствено в производство по несъстоятелност, открито на основание чл.630, ал.1 ТЗ, каквото не е налице в разглеждания случай. Изложеното дава основание да се приеме, че въззивното определение като съобразено с посоченото разрешение следва да се остави в сила. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 448 от 21.03.2011 г. по ч.т.д.№ 684/2011 г. на Софийски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 448 от 21.03.2011 г. по ч.т.д.№ 684/2011 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: