Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * доказателства * принцип на служебното начало * експертиза * правомощия на въззивната инстанция


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

[населено място], 05.03.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3905 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.10.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б състав по гр.д. № 35/2011г., с което е отменено решение от 04.08.2010г. по гр.д. № 12/2007г. на Софийски районен съд, 31 състав и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма]-гр.С. против [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху обекти, находящи се върху терен с площ 6 760 кв.м. на [улица] [населено място], а именно: офисна стая № 22 на първия етаж в сграда № 2, средно крило, със застроена площ 35 кв.м. и офисна стая № 15 на втория етаж в сграда № 3, крайно крило, със застроена площ 80 кв.м., състояща се от директорски кабинет, секретарска стая и стая за заседания.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв. К.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. К. счита, че съдът необосновано е намерил за недоказано правото му на собственост, като не е обсъдил всички представени доказателства и неправилно е изискал установяване предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./
Ответникът по жалбата [фирма] чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 388 от 11.11.2013г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по ревандикационен иск, предявен от [фирма]-гр.С. против [фирма], [населено място] относно две офисни стаи в сгради, построени на [улица], [населено място]. Ищецът твърди, че е собственик на терена и на сградите в него, включително и на двата спорни обекта, въз основа на апортна вноска, извършена през 2000г. от [фирма] като акционер в [фирма], като апортиращото дружество се явява правоприемник на [фирма] по силата на приватизационен договор от 11.01.2000г., а ищцовото дружество е правоприемник на [фирма].
Установява се от представен във въззивното производство акт за държавна собственост от 1994г., че като държавна собственост са били актувани седем броя сгради с общо застроено и незастроено място от 6 670 кв.м. в м.”М. ливади”, за които е направено отбелязване, че върху тях е отстъпено право на ползване на четири дружества: [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Според представения в първоинстанционното производство Акт за частна държавна собственост от 31.03.1997г. като държавни са актувани терен с площ от 6 760 кв.м. с находящите се върху него седем броя сгради - три двуетажни сгради, две метални халета и обслужващи постройки, които са предоставени за стопанисване и оперативно управление на [фирма], като е посочено и че имотът е включен в капитала на това дружество. Налице са данни, че този констативен акт е отменен със Заповед на Областния Управител на С. от 4.04.2000г.
Видно, че със Заповед на Министъра на търговията и туризма от 10.09.1999г. е наредено преобразуването на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] чрез сливането им и образуването на ново дружество - [фирма]. Новообразуваното дружество е поело всички активи и пасиви на сливащите се и преобразуващи се дружества по балансите им към 31.05.1999г. С Договор за продажба от 11.01.2000г. Министъра на икономиката прехвърля на [фирма] 65 925 броя поименни акции, представляващи 80 % от капитала на [фирма]. Въз основа на договора на дружеството са предадени недвижими имоти на [улица], представляващи земя с площ от 4 860 кв.м., три броя двуетажни административно-битови сгради със свързващи коридори между тях, пристройка-цех и два броя метални халета. Представени са доказателства, че през декември 2000г. е вписана непарична вноска в капитала на [фирма], внесена от [фирма], включваща терен в [населено място] на [улица], правото на собственост върху който е установено с акта за държавна собственост № 00182/31.03.1997г.
Ответникът от своя страна се позовава на Договор за приватизационна продажба на 67 573 броя поименни акции, представляващи 100 % от капитала на [фирма], сключен на 14.08.2003 г. между Агенцията за приватизация и [фирма] и на съставен преди сключването на този договор Информационен меморандум на [фирма], в който е описано притежаваното от дружеството недвижимо имущество, а също и на Разделителен протокол от 10.08.1990г. на сградата, намираща се на [улица], подписан от представители на ДФ „Т.”, ДФ „Т.” и ДФ „Т.”. С разделителния протокол трите дружества са извършили доброволна делба на сградата като са определили процентен дял на всяко от тях: за ДФ „Т.” - 43,8 % , за ДФ „Т.” - 43,8% и за ДФ „Т.” - 12,4%, както и са посочили конкретните обекти, падащи се в дял на всяко от тях.
Исковата молба е заведена на 29.12.2006г., поради което първоинстанционното и въззивното производство се развиват по реда на отменения ГПК. Първоинстанционният съд е уважил иска като е приел, че ищецът се легитимира като собственик въз основа на договора за покупко-продажба на поименни акции между министъра на икономиката и [фирма] и извършения от последното апорт.
В. съд е отхвърлил иска като е приел за недоказано, че преди извършената през 2000г. приватизационна продажба недвижимият имот, включващ и процесните два обекта, е бил придобит от приватизираното дружество [фирма], респ. от купувача по договора [фирма]. Според съда са налице противоречиви данни в актовете за държавна собственост от 1994г. и от 1997г. относно обстоятелството на кое дружество имотът е бил предоставен за оперативно управление и стопанисване. При това положение, според съда, е следвало да се представят баланси, балансови отчети или приложенията на двата приватизационни договора. Съдът е изтъкнал, че не са налице предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/сега отм./ за придобиване на имота в резултат на преобразуване на държавни и общински предприятия, доколкото не е установено кое дружество е упражнявало правото на стопанисване и управление на недвижимия имот. Отделно от това, обект на извършения апорт е само терен, но не и сгради. Поради това съдът е заключил, че в патримониума на ищеца не е преминало правото на собственост върху процесните помещения.
По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10 по въпроса за възможността съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд и същата е необходима за изясняване на спорните обстоятелства по делото. Съгласно разрешението в т.10 на тълкувателния акт допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания и се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора.
По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът намира следното:
Обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. С исковата молба ищецът е поискал допускане на експертиза със задача: след като се запознае със счетоводните документи на дружествата да даде заключение по баланса на кое дружество са записани административните сгради на [улица], какво е основанието за записването и има ли промени относно предоставяне ползването на сградите и включването им в капитала на дружествата в периода 1990-2006г. Първоинстанционният съд в съдебно заседание на 21.01.2008г. е отказал назначаване на експертизата като е счел, че тя е за установяване кому принадлежи собствеността, което е правен въпрос. В. съд в решението е посочил, че за изясняване на спора е било необходимо да се представят копия от балансите или балансовите отчети на дружествата, за да се установи на кое дружество е било предоставено правото на стопанисване и управление, съотв. в капитала на кое от дружествата са били включени сградите и по-конкретно спорните помещения. Това са същите обстоятелства, за които е била поискана съдебно-счетоводна експертиза и първоинстанционният съд не я е допуснал. При това положение, като е констатирал необходимостта от горните доказателства, които са били своевременно посочени от страната, но неоснователно са отказани от първата инстанция, въззивният съд е следвало по свой почин да допусне експертиза за изясняване на тези правно релевантни обстоятелства.
При тези изводи на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, тъй като е необходимо събиране на нови доказателства - допускане на експертиза със задача, посочена в исковата молба.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.10.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав по гр.д. № 35/2011г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: