РЕШЕНИЕ     №. 496/2010 София,  23.06.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №884/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Н процесуален представител на ищцата Т. Д. М. от град Н. пазар, област Ш. , против въззивно решение №353/12.01.2009 г., постановено по гр.д. № 3842/2007 г. по описа на Софийски градски съд, в.о., ІV-А състав, в частта с което е оставено в сила решение от 07.5.2007 г. по гр.д. №4320/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, с което е отхвърлен предявения от Т. Д. М. срещу “Н” Е. – клон Ш. искове с правно основание чл.59 КТ, във връзка с чл.17 от Споразумение от 24.02.2005 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.59 КТ, във връзка с чл.17 от Споразумение от 24.02.2005 г. С определение №636/29.6.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси: 1. Дължи ли се обезщетение по КТД в размер по-голям от законноустановения, когато уволнението е отменено ? - по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и 2. Договорното обезщетение по КТД има ли характер на неустойка ? - по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По първия въпрос: :Дължи ли се обезщетение по КТД в размер по-голям от законноустановения, когато уволнението е отменено ?. В обжалваното решение се поддържа, че уговореното обезщетение по т.17 от Споразумение от 24.02.2005 г., сключено между работодателя и Синдикалната секция към Национален синдикат “З” в предприятието няма характер на неустойка за неизпълнение на колективен трудов договор, тъй като не е поставено в зависимост от изпълнението на определени задължения на работодателя, а единствено във връзка с извършено от него прекратяване на индивидуални трудови договори на основание чл.328 КТ. Прието е също така, че обезщетението по посочената точка се дължи само при законосъобразно прекратяване на трудов договор. Съдът е стигнал до извод предвид обстоятелството, че след като процесното прекратяване на трудовото правоотношение е признато за незаконно е отпаднало основанието за получаване на претендираното обезщетение по т.17 от горепосоченото споразумение. В представеното с касационната жалба решение от 23.5.2008 г. по гр.д. №1204/2006 г. на Софийския градски съд, г.к., ІІ-Г в.о., се приема за доказано, че ищцата е останала без работа по трудово правоотношение за повече от 12 месеца, поради което са налице уговорените в т.17 от цитираното споразумение условия за присъждане на претендираното обезщетение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., приема за правилна практиката по обжалваното решение. За да е налице основанието за получаване на обезщетение при прекратяване на трудов договор, на основание чл.328 КТ по т.17 от Споразумението от 24.03.2005 г./имащо характер на КТД/, сключено между работодателя и синдикалната секция към Национален синдикат “З” в предприятието следва да е налице установено законно уволнение на работника или служителя. Макар и съдържанието на клаузата от споразумението да не уточнява дали има предвид законосъобразността на уволнението, фактът на неговата отмяна сочи на отпадане на основанието за неговото получаване, поради което то не се дължи. До този извод може да се стигне, когато визираната клауза от КТД се разгледа в контекста на останалите клаузи от него, отнасящи се до задължения за изплащане на обезщетения от работодателя при прекратяване трудов договор на други основания по Кодекса на труда. В представеното с изложението решение на СГС неправилно е прието, че обезщетението предвидено в т.17 от цитираното Споразумение се отнася и за разпоредбата чл.225, ал.1 КТ, като е предвиден размер по-голям от законно установения. За да се приложи клаузата на т.17 от КТД е необходимо в него изрично да е предвидено задължение за работодателя да изплаща обезщетение при незаконно уволнение в размер, различен от този по чл.225, ал.1, във връзка с чл.228, ал.2 КТ. По втория въпрос: “Договорното обезщетение по КТД има ли характер на неустойка ?“. На този въпрос Върховният касационен съд, ІV г.о. смята, че следва да се отговори отрицателно. Неустойката представлява договорно или нормативно установена клауза, с която предварително се определят последиците на евентуално неизпълнение от страна на една от страните по договор. Тя представлява предварително установено отговорност на длъжника в случай, че не изпълни или не изпълни точно дадено договорно задължение. Този извод произтича от разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която “Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”. Освен това неустойката следва да бъде изрично уговорена като такава. Разпоредбата на чл.59 КТ също предвижда при неизпълнение на КТД от страна работодателя искова защита. Неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени негови задължения. В конкретния случай обаче не се касае до неизпълнение на договорно задължение, а се отнася до прекратяване на индивидуални трудови договори, на основание чл.328 КТ. Поради това уговореното в Споразумението/КТД/ обезщетение не представлява неустойка. По основателността на касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивната инстанция неправилно е тълкувала клаузата на т.17 от Споразумението. Застъпва се становище, че същата има санкционен характер и по естеството си представлява неустойка. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Ответникът по касация – “Н” Е. – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Ответникът по касация - “Н” Е. – клон Ш. , не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация - “Н” Е. – София, и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставените от касационната жалбоподателка въпроси съдът намира, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано. При наличие на отпаднало основание, а именно признаване на уволнението за незаконосъобразно, обосновано е прието, че предвиденото в т.17 от Споразумението от 24.02.2005 г., сключено между С секция на Национален синдикат “З” и работодателя, не се дължи. Клаузата от това споразумение би била приложима само в случай, че уволнението не е отменено, било поради признаването му от съда за законосъобразно, било поради това, че същото не е атакувано по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора и изрично направеното от ответника по касация искане на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, равностойно на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №353/12.01.2009 г., постановено по гр.д. № 3842/2007 г. по описа на Софийски градски съд, в.о., ІV-А състав, в частта с което е оставено в сила решение от 07.5.2007 г. по гр.д. №4320/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав, с което е отхвърлен предявения от Т. Д. М. срещу “Н” Е. – клон Ш. искове с правно основание чл.59 КТ, във връзка с чл.17 от Споразумение от 24.02.2005 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.59 КТ, във връзка с чл.17 от Споразумение от 24.02.2005 г. ОСЪЖДА Т. Д. М., ЕГН - , от град Н. пазар, област Ш. , ул. “Ц” №16, вх. А, ет.2, ап.25, да заплати на “Н” Е. – град С., бул.”Ц” №126, сумата 150/сто и петдесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: