6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр. София, 07.04.2022г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3934 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. В. К. срещу решение № 263803 от 10. 06. 2021г. по гр. дело № 536/2021г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е потвърдено решение № 20246908 от 09. 11. 2020г. по гр. дело № 34918/2020г. на Софийски районен съд /СРС/, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Адастра България“ ЕООД искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата, със заповед № 286/29. 05. 2020г., и за заплащане на сумата 24 630 лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода: 01. 06. 2020г. – 01. 12. 2020г..
Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Допустимо ли е правата на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК да възникнат след датата на издаване на документа, която се оспорва, и колко широко следва да се тълкува понятието „увреден“? и 2. Колко време след прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата работодателят не следва да назначава хора на същата или сходна длъжност, съответно да изменя щатното разписание?. По първия въпрос поддържа, че макар да е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 235 от 04. 06. 2010г. по гр. д. № 176/2010г. на Второ г.о. и решение № 32 от 18. 06. 2019г. по т. д. № 1109/2018г. на Първо т.о., на която въззивният съд се е позовал в атакуваното решение, тя се нуждае от доразвитие досежно съдържанието на понятието „увреден“ в хипотезата на чл. 181, ал. 1 ГПК, когато датата на частен документ се оспорва от страна в процеса, за която права от него са възникнали след съставянето му. Счита, че формалното прилагане на цитираната практика на ВКС към процесното правоотношение е довело до очевидно незаконосъобразно съдебно решение. По втория въпрос поддържа, че не съществува нито съдебна практика, нито правна уредба, но той е съществен с оглед заобикалянето и злоупотребата с право, т.е. значим за развитието на правото. Счита, че срокът след прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, в който работодателят не може да назначава нов работник или служител на същата или сходна длъжност, не може да е по - малък от срока на предизвестието по прекратения трудов договор, а по конкретното дело в рамките на последния тримесечен срок, ответникът е назначил нови служители на длъжността на ищеца.
Ответникът по касационната жалба – „Адастра България“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно съдебно решение, поради което тя е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, СГС е приел за безспорно между страните по делото, че те са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността "програмист софтуерни приложения", което е прекратено със заповед № 286/ 29. 05. 2020г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, като уволнителната заповед е връчена на ищеца на 29. 05. 2020г.. Въз основа на приетите в процеса доказателства е намерил за установено, че по щатно разписание, в сила от 01. 01. 2020г., щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност са били 129, при реално заети 116, като със заповед № 12/10. 04. 2020г. на работодателя е наредено съкращаването на 15 щатни бройки за длъжността "програмист софтуерни приложения". Според представеното щатно разписание, в сила от 01. 05. 2020г., действащо към момента на процесното уволнение, щатните бройки за длъжността "специалист софтуерни приложения" е намалена на 101 бройки, което е с 15 щатни бройки по-малко от предходното щатно разписание, като реално заетите към този момент щатни бройки за ищцовата длъжност са общо 115 броя.
Въззивният съд е счел, че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност. Посочил е, че от доказателствата по делото е установено чрез пълно и главно доказване реалното съкращаване на 15 щатни бройки за процесната длъжност, като работата на съкратените служители, включително и дейностите, извършвани от ищеца, са разпределени между оставащите на работа служители, въз основа на тяхната натовареност и проектна ангажираност, както и въз основа на техните знания и умения за поемане на определена работа в изпълнение на заповед № 12/10. 04. 2020г. на управителя на ответното дружество. Заключил е, че извършеният подбор по чл. 329 КТ е законосъобразен, тъй като в него са включени всички служители, заемащи същата и следните сходни длъжности: "бизнес консултант информационни технологии", "програмист СУБД" и "специалист обработка на данни", като твърдяните от ищеца като неучаствали в подбора длъжности "програмист системи управление на бизнеса" и "специалист приложно програмиране" не съществуват по щатното разписание или макар да съществуват по тях не са наети служители. Счел е и че са приложени законовите критерии и че приетите оценки по отделните показатели се основават на действителните качества на оценяваните служители. СГС е приел за неоснователен доводът на ищеца, че паралелно с прекратяването на трудовото му правоотношение са били назначавани нови служители на сходни длъжности през м. 08. 2020г., тъй като доказателства за това обстоятелство не са ангажирани. Освен това е посочил, че преценката за осъществяване на посоченото в уволнителната заповед основание следва да се извършва към датата на уволнението - 01. 06. 2020г., а не към последващ момент, какъвто е твърдяният от ищеца.
По оспорването от ищеца на достоверността на датите на представените протоколи от заседанията на комисията по извършване на подбора, въззивният съд е намерил, че ищецът няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. Посочил е, че трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК са само тези неучастващи в съставянето на документа, които черпят права от издателите на документа и които могат да бъдат увредени от неговото антидатиране, а спрямо другите неучастващи в съставянето на документа лица не важи изискването за достоверност на датата на частния документ. Цитирал е практиката на ВКС /решение № 235 / 04. 06. 2010г. по гр. д. № 176/2010г. на ІІ г. о. и решение № 32 от 18. 06. 2019г. по т. д. № 1109/2018 г. на І т.о./, според която "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата му предшестват датата на документа, като то може да бъде увредено от неговото антидатиране. Заключил е, че ищецът няма качеството "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК спрямо оспорените документи, които са частни и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им. Тъй като те не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице като ищеца, може да оспорва датата на съставянето му, която подлежи на установяване с всички доказателствени средства по ГПК, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ – в случая работодателят. СГС е приел, че от гласните доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че подборът във връзка с приетото решение за утвърждаване на ново щатно разписание е бил извършен преди датата на издаване на заповедта за уволнение. Представените от ответника документи по преписката по подбора не са били оспорени от ищеца относно извършената преценка за качествата на сравняваните служители, поради което отразеното в тях се ползва с формална доказателствена сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства да доказва неговата истинност. Независимо от това, решаващият съд е посочил, че законосъобразността на подбора се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели. По довода на ищеца за злоупотреба с право при процесното уволнение въззивният съд е посочил, че липсват доказателства при носена от служителя тежест на доказване, че целта на работодателя е била да прекрати трудовия договор конкретно с ищеца и да назначи на негово място друг служител, т.е. намерил го е за неоснователен.
При горепосочените решаващи правни съображения СГС е намерил за неоснователни предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в случая релевираното е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият поставен от касатора въпрос няма обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което по него не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване - достатъчно обстоятелство, за да не бъде допускан искания касационен контрол. Въззивният съд е приел, че датата на оспорените от ищеца документи по извършването на процесния подбор не е обвързваща за служителя и че той може да я установява с всички допустими доказателствени средства по ГПК. Намерил е за установено също, че извършването на подбора преди момента на процесното уволнение, както и неговата законосъобразност, се установяват от гласните доказателства по делото, т.е. с оглед носената от работодателя тежест на доказване е установена достоверността на датата на протокола на работодателската комисия по подбора. Поради това първият въпрос, независимо от отговора, който ще му бъде даден, не би могъл да повлия и да промени крайния изход на конкретното дело.
Вторият въпрос също не удовлетворява изискванията за общо основание за допускане на касационния контрол. От една страна въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че след процесното уволнение – 2 месеца след него, ответникът е назначил на ищцовата длъжност или на сходна длъжност нови служители. Следователно решаващият съд не е излагал правни съображения за необходимата продължителност на срока, в който след уволнение поради съкращаване на щата работодателят не може да назначава работници или служители на съкратената или сходна на нея длъжност. От друга страна такива обобщени правни изводи не биха могли да бъдат направени, така че те да са относими към всички случаи на прекратяване на трудов договор на основание чл. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, доколкото по всяко конкретно материално правоотношение е дължима конкретна преценка на всички правнорелевантни факти за това доколко извършеното от работодателя съкращаване на щата е реално и доколко той не е реализирал злоупотреба с права. В този смисъл вторият въпрос, понеже касае не правните, а фактическите изводи на въззивния съд, е относим към правилността на въззивното решение, която не може да бъде обсъждана в настоящата предварителна фаза на касационното производство. При отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наличието на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито квалифицирани състави на неправилност не са осъществени досежно атакувания съдебен акт.
По гореизложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 3 000лв. – платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263803 от 10. 06. 2021г. по гр. дело № 536/2021г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „Адастра България“ ЕООД, ЕИК: 175397143, сумата 3 000 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |