6 Р Е Ш Е Н И Е № 212 Гр.София, 16.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4043 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1295/26.06.13г., постановено по гр.д.№ 652/13г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 10.12.12г. по гр.д.№ 1099/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на С. Г. С., [населено място] на основание чл.229 КЗ сумата от 21322.67 лв., представляваща застрахователно обезщетение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и моли за неговата отмяна. Ответникът С. Г. С.,гр.София оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по иск по чл.229 КЗ има за предмет изплатените от застрахования на трети лица обезщетения, присъдените лихви за забава при условията на чл.224, ал.1 КЗ и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса, но не и разноските в изпълнителното производство. В случая по изпълнителните дела, водени от увредените лица срещу застрахования, застрахователят е изплатил суми от 32000 лв. и 1500 лв. без да посочи, че погасява главниците, поради което с извършените плащания са изплатени съответните пера от дълга в съответствие с разпределението на съдебния изпълнител. Съобразно със структурата на дълга и извършените плащания искът е уважен в размер на 21322.67 лв., представляващи сбор от плащанията от 20351.82 лв. и 970.85 лв. по двете образувани изпълнителни дела. С определение № 599/27.06.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По силата на чл.229 КЗ застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Обемът на отговорността на застрахователя спрямо застрахования обхваща обезщетение за вредите от увреждането, лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования – чл.223, ал.2 КЗ, както и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност – чл.223, ал.4 КЗ. Отговорността за лихвите за забава е ограничена до лихвите, начислявани след съобщаването по смисъла на чл.224, ал.1 КЗ, т.е. след изпълнение на задължението на застрахования да уведоми застрахователя за обстоятелствата, които могат да доведат до възникване на гражданската му отговорност, за предявени искове срещу него или за плащанията, които е извършил.Отговорност за разноските по граждански дела, водени срещу застрахования, възниква, само ако застрахователят е привлечен в процеса. Застрахователят не дължи на застрахования платени лихви за забава на увреденото лице за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването по чл.224, ал.1 КЗ, както и не дължи възстановяване на платени разноски по дела, ако не е бил привлечен в гражданския процес, и разноските по изпълнителните дела, образувани от увреденото лице срещу застрахования. Посочените правила представляват законодателно въведено изключение на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл.268, т.10 КЗ. Разрешения в посочения смисъл са дадени в практиката на ВКС в решения по същество /решение № 100/05.08.13г. по т.д.№ 1007/12г. на І т.о. и решение №214/29.05.14г. по т.д.№ 992/12г. на І т.о./, като по настоящото дело въпросът е поставен в контекста на конкретния спор, а именно относно обема на отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ при направени в изпълнителното производство плащания. В образувано изпълнително производство срещу застрахования по влязло в сила съдебно решение, с което е присъдено обезщетение за вреди от непозволено увреждане на увреденото лице, ако направените плащания не са достатъчни да погасят целия дълг, се извършва прихващане на изпълнението. Правилата по чл.76 ЗЗД намират приложение в изпълнителното производство и формират структурата на дълга, като прихващането на изпълнението има погасителен ефект за вземането на взискателя, но без да се променя обемът на отговорността на застрахователя, който не е страна в това производство. Определената структура на дълга на застрахования в изпълнителното производство, в която биха могли да се включат и разноски по изпълнението, публични задължения, вземания на други взискатели, както и направено прихващане на изпълнението по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, не са обвързващи за отговорността на застрахователя. При спор по чл.229 КЗ съдът се произнася относно извършено прихващане на изпълнението, като прилага реда на погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД или по чл.76, ал.2 ЗЗД в зависимост от фактите по делото, без да съобразява направените от съдебния изпълнител изчисления за структурата на дълга и извършеното разпределение на постъпилите суми. По изложените съображения на поставения правен въпрос съставът на ВКС дава следния отговор: Застрахователят отговаря по реда по чл.229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния на увреденото лице лихви за забава съгласно чл.223, ал.2 КЗ за периода от датата на съобщаването по чл.224, ал.1 КЗ, както и за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл.223, ал.4 КЗ, ако е бил привлечен в процеса. При спор относно обема на отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ съдът не е обвързан от изчисленията на съдебния изпълнител за структурата на дълга на застрахования относно направени прихващания на изпълнението в образуваното от увреденото лице изпълнително производство. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на поставения правен въпрос касационното основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК е налице. При определяне на размера на дължимото от застрахователя обезщетение съгласно чл.229 КЗ въззивният съд се позовал на извършеното от съдебния изпълнител разпределение с оглед структурата на дълга относно начислени лихви за забава в плащането на обезщетение от застрахования на увредените лица. Застрахователят е направил превод на 20.07.11г. по изпълнително дело № 100/2010г. в размер на 1500 лв. и на 01.08.11г. по изпълнително дело № 112/2010г. в размер на 32000 лв., които съответстват по размер на главниците по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 672/08г. от Радомирския районен съд в полза на И. П. Х. срещу ищеца по иска С. Г. С. и на изпълнителния лист по гр.д.№ 2526/09г. на Софийския апелативен съд в полза на Е. К. З. срещу С. Г. С.. От своя страна на 23.11.11г. ищецът е превел по изп.д.№ 100/10г. сумата от 1940.40 лв., а по изп.д.№ 112/10г. сумата от 28544.22 лв. Според експертното заключение задължението по изп.д.№ 100/10г.е: главница 1500 лв., законна лихва 605.20 лв., адвокатски хонорар 800 лв. и разноски по делото 70 лв. При направеното плащане от застрахователя на 20.07.11г. законната лихва за периода от 06.05.07г. до 20.07.11г. е в размер на 801.09 лв. и с плащането са погасени 145 лв. държавна такса по изпълнението, 50 лв. възнаграждение за вещо лице по изпълнението и за взикателя 1305 лв., от които 801.09 лв. законна лихва и 433.91 лв. главница. След това разпределение е останала неплатена главница от 1066.09 лв., върху която е начислена законна лихва за периода от 21.07.11г. до 23.11.11г. в размер на 38.04 лв. и с плащането от длъжника на 23.11.11г. са разпределени: 131.51 лв. за държавна такса, 800 лв. за адвокатски хонорар и 1008.89 лв. за взикателя – лихвата от 38.04 лв. и 970.85 лв. – главница. С оглед на това разпределение и направените погасявания на такси и разноски по изпълнението и на законната лихва след 21.07.11г. /като първа по ред/ е погасена главница от 970.85 лв., чийто размер е присъден от въззивния съд. Задължението по изп.д.№ 112/10г. е: главница 32000 лв., законна лихва без определен размер, адвокатски хонорар 8000 лв. и разноски по делото 20 лв. При направеното плащане от застрахователя на 01.08.11г. законната лихва за периода от 06.05.07г. до 20.07.11г. е в размер на 17198.59 лв. и с плащането са погасени 2000 лв. държавна такса по изпълнението, 50 лв. възнаграждение за вещо лице по изпълнението, 2000 лв. адвокатски хонорар и за взискателя 27950 лв., от които 17198.59 лв. законна лихва и 10731.41 лв. главница. След това разпределение е останала неплатена главница от 21268.59 лв., върху която е начислена законна лихва за периода от 02.08.11г. до 23.11.11г. в размер на 686.66 лв. и с плащането от длъжника на 23.11.11г. са разпределени: 1505.74 лв. за държавна такса, 6000 лв. за адвокатски хонорар и 21038.48 лв. за взискателя. С оглед на това разпределение и направените погасявания на такси и разноски по изпълнението и на законната лихва след 01.08.11г. /като първа по ред/ е погасена главница от 20351.82 лв., чийто размер е присъден от въззивния съд. В резултат на направените плащания застрахователят е заплатил по изпълнително дело № 100/2010г. сума в размер на 1500 лв., която като сбор с присъдената с обжалваното решение сума от 970.85 лв. формира общ размер от 2470.85 лв., а по изпълнително дело № 112/2010г. сума в размер на 32000 лв., която като сбор с присъдената с обжалваното решение 20351.82 лв. формира общ размер от 52351.82 лв. Сборът на сумата на главницата и начислената към датата на плащане от застрахователя законна лихва по изп.д.№ 100/2010г. е 2105.20 лв., а по изп.д.№ 112/2010г. е 49198.59 лв. Заплатените и определени от въззивния съд суми надвишават по размер, дължимите от застрахователя главници по двете дела, доколкото съдебният състав е посочил, че присъжда само главници, а начислените в изпълнението лихви са от датата на настъпване на застрахователното събитие. Направените от застрахователя плащания по изпълнителните дела са в размери, съответстващи на присъдените със съдебните решения обезщетения /главници/. Съставът на ВКС намира, че неправилно е приложен редът за прихващане на изпълнението по чл.76, ал.2 ЗЗД. При плащането застрахователят не е направил изявление по чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД, но същият е трето лице за изпълнителното производство, а не длъжник. Интересът от изпълнението е обусловен от отговорността на застрахователя по чл.229 КЗ и произтича от удовлетворяване на увреденото лице от застрахования. Отговорността обхваща лихвата за забава до датата на плащане на главницата. Задължението за главницата е лихвоносно и като такова е по-обременително, поради което подлежи на погасяване по реда на чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД. На следващо място прихващането на изпълнението по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилага за възнаградителните лихви, а не за законна лихва, представляваща последица от уважаване на иск за главница – решение № 111/27.10.2009г. по т.д.№ 296/09г. І т.о. на ВКС. По тези съображения съставът на ВКС приема, че с направените плащания от застрахователя по изпълнителните дела са погасени главниците от 1500 лв. и от 32000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 КЗ платените лихви за забава се дължат от застрахователя от датата на съобщаването по чл.224, ал.1 КЗ, а не както са изчислени от датата на настъпване на застрахователното събитие. По делото не са събрани доказателства за датата на това съобщаване. Изпълнително дело № 112/2010г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2526/09г. на САС,препис от което е представен. От решението на съда се установява, че в това производство застрахователят е бил привлечен като трето лице помагач, но липсват данни за датата на конституирането му и съответно за началния момент, от който се дължат лихви за забава. В този смисъл, след като датата на настъпване на застрахователното събитие може да предхожда по време датата на съобщаването по чл.224, ал.1 КЗ, то заплатените от застрахования лихви за забава не следва да се начисляват за посочените в заключението на вещото лице периоди. Предвид на изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени съгласно чл.293, ал.2 ГПК. За установяване на размера на дължимите от застрахователя лихви за забава и разноски, заплатени от застрахования на увредените лица следва да се съберат доказателства за обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ с оглед определяне на началния момент на дължимите лихви за забава, както и за обстоятелствата по чл.223, ал.4 КЗ. След установяване на посочените обстоятелства следва да се определи обемът на отговорността на застрахователя. Предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия, обжалваното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства за обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ с оглед определяне на началния момент на дължимите лихви за забава, както и за обстоятелствата по чл.223, ал.4 КЗ – по-конкретно за факта дали застрахователят е бил привлечен по гр.д.№ 672/08г. от Радомирския районен съд. Доказателствата за обстоятелствата по чл.223, ал.4 КЗ са от значение за спора, ако се съдът приеме за установено, че по изпълнителните дела застрахованият е заплатил на увредените лица присъдени по гражданските дела разноски, но не и на разноски, направени в изпълнителните производства. Следва да се постави нова задача на икономическата експертиза, която да определи размера на лихвите за забава, считано от момента, определен от съда по реда на чл.224, ал.1 КЗ, както и да съпостави направените плащания от застрахователя на главниците от 1500 лв. и съответно от 32000 лв. и плащанията от застрахования по изпълнителните дела на лихви за забава и евентуално на съдебни разноски. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1295/26.06.13г., постановено по гр.д.№ 652/13г. от Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.