Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * генерална и индивидуална превенция

Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. София, 29.04.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 27/2011 година.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия Е. Надеждов Ангелов от гр. П., чрез неговия служебен защитник – адвокат Д. У., против въззивно решение на П.ския апелативен съд, постановено по внохд № 539/2010 г. По същество, видно от съдържанието на жалбата, което единствено се поддържа и в съдебно заседание се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска неговото намаляване.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С решение № 246/23.11.2010 г., П.ският апелативен съд, 2-ри наказателен състав, е потвърдил присъда № 121/20.10.2010 г., постановена по нохд № 2576/2010 г., на П.ския окръжен съд, наказателно отделение, с която подс. Е. Н. А. е бил признат за виновен в извършено на 26.05.2010 г., в[населено място], при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и при условията на чл. 58а НК, го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС е постановил да бъде изтърпяно в затворническо общежитие или затвор от закрит тип, при „строг” първоначален режим и е присъдил направените разноски.

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:

Релевираното в жалбата и единствено поддържано в съдебно заседание, без да са посочени конкретни възражения, касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направеното искане е за намаляване на определеният му размер.

Санкцията от този вид и размер, определена за извършеното престъпно деяние, индивидуализирана по реда на чл. 58а НК, с оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като съдебното производство е протекло по Глава 27, чл. 371, т. 2 НПК, е напълно справедлива. Съставът на въззивният съд, се е съгласил изцяло със съображенията на първата инстанция изложени в мотивите му във връзка с определяне на наказанието. И според настоящият касационен съдебен състав, този извод на второинстанционния съд е законосъобразен, в съответствие с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с данните за изключително високата степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца – многократно осъждан. С оглед на тези безспорни данни, може да бъде споделен и от настоящата инстанция извода на въззивният съд, че целите на наказанието по чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати само с определеното по размер наказание от шест години лишаване от свобода. Тежестта на посочените по - горе обстоятелства, основателно в тази връзка са мотивирали предходният съд да приеме, че целите на генералната и индивидуална превенции могат да бъдат постигнати само с ефективното изтърпяване на това наказание. Същото е определено при условията на чл. 58а НК и по - нататъшно снизхождение, с оглед на данните за изключително високата обществена опасност на деянието и дееца, не би способствало за реализирането на задачите, на наказателната репресия.

Ето защо, не е налице твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание поради завишеност на определеният му размер, само при наличието на която би възникнало задължение на касационната инстанция, за изменение или отмяна на съдебният акт. Поради това жалбата на подс. Е. А., като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 246/ 23.11.2010 г., постановено по внохд № 539/2010 г., на П.ския апелативен съд, 2-ри наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: