Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр.София, 23 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 597/2013 година Четиримата осъдени – Ю. С. И., А. А. А., Й. К. А. и С. С. И., чрез свой защитник са отправили за първи път до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което са били осъдени от Пазарджишкия районен съд – като първоинстанционен, и от Пазарджишкия окръжен съд – като второинстанционен (и като последен в досегашното развитие на делото, за което законът не предвижда разглеждането му и по касационен ред). Първоинстанционната присъда – 325 от 12 ноември 2012 год. по нохд № 1362/2012 год., е за опит за кражба на 20.VІ.2012 год. по чл.195, ал.1, т.4, във връзка със 194, ал.1, чл.18, ал.1 и с 20,, ал.2 НК на 2,6 куб.м. върбови дървета на стойност 169 лева от владението на „.....”-ЕАД (още защото опитът е бил осъществен от четиримата и от други двама неизвестни като съучастници – съизвършители чрез използването на техническо средство – брадви). Всички осъдени са наказани на лишаване от свобода по 8 месеца при условията и на чл.58а НК (намалени съответно заради съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК); условно (чл.66 НК) с тригодишен изпитателен срок са наказани всички с изключение на Й. А., който освен това наказание трябва да изтърпи отделно при строг първоначален режим и други 4 месеца лишаване от свобода, наложени му условно по предишно дело (1375/09 на същия съд) и защото сегашната краба е била извършена в дадения по него изпитателен срок (чл.68 НК). Второинстанционното (въззивно) решение е от 14 февруари 2013 год. по внохд № 40/2013 год. и с него присъдата е потвърдена, след като е била обжалвана само от името на Й.А.. В отправеното по реда на възобновяването искане се предлага изход на делото в един от вариантите: отмяна на осъждането или с оправдаване на четиримата още във ВКС, или с връщането му за ново разглеждане в досъдебното производство или в ПРС – изменяне на осъждането чрез смекчаване на наложените наказания. Всяка от алтернативите е видяна със съответни доводи в светлината на едно от трите основания за възобновяване на делото, което чл.422, ал.1, т.5 НПК свързва с чл.348 НПК. Искането е поддържано лично – с изключение на Ст.И., и чрез защитник в съдебното заседание на ВКС. І. ВКС намери искането за основателно поради следното: 1. Няма спор, че върбовите дървета, предмет на престъплението, са били отсечени в коритото на р.М., но принадлежността им към горския фонд по смисъла на чл.235, ал.1 НПК е отречена от прокурора и съдилищата при противоречие в доказателствата. От една страна е немотивираното ѝ отричане от вещото лице (л.31 от дос.пр.), от друга – е заповедта на министъра на земеделието и храните, върху която е основан изводът, че отнетото владение по чл.194, ал.1 НК е било именно на „........”-ЕАД (пак там, л.28). Не е забелязана, по-конкретно, връзката на заповедта с чл.2, ал.1, т.5 от Закона за горите, че „[г]ора по смисъла на този закон [смисъла и на чл.235, ал.1 НК, който е бланкетен в разглежданата насока] са [… и] насаждения в с и с т е м и и с ъ о р ъ- ж е н и я з а п р е д п а з в а н е о т в р е д н о т о в ъ з д е й с т в и е н а в о д и т е”(подч.-ВКС); В посочената заповед министърът изрично е възложил „на [фирма] дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на водостопанските с и с т е м и и с ъ о р ъ ж е н и я з а п р е д п а з в а - н е о т в р е д н о т о в ъ з д е й с т в и е н а в о д и т е - публична държавна собственост […]”(подч.-ВКС). Съвпадението е очевидно и е налагало вземане на отношение. 2. Съдилищата специално не са забелязали също и уклончивостта в направеното от някои от подсъдимите признание като друга предпоставка – освен подкрепата му от доказателствата в досъдебното производство – за провеждането на съкратеното съдебно следствие, а тя засяга най-вече субективната страна на извършеното. ІІ. Отстраняването на отбелязаните недостатъци при осъждането не би могло да стане пряко от ВКС – това поначало е недопустимо, когато допуснатите нарушения са на процесуалния закон и са от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК (правото на защита на осъдените е било засегнато чрез засягането на гаранциите за него, които се съдържат в изискванията по глава двадесет и седма от НПК – вж. още Т.р. 1/09-ОСНК). ІІІ. По останалите въпроси, повдигнати пред ВКС (като например за правната квалификация на извършеното по НК и за справедливостта на наказанията), е уместно да им бъде даден отговор след новото разглеждане на делото, което освен че се явява неизбежно, но и наложително още в първоинстанционната му фаза. ІV. Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела въззивното решение от 14 февруари 2013 год. по внохд № 40/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдена присъдата на Пазарджишкия районен съд по нохд № 1362/2012 год., което ВРЪЩА за ново разглеждане от тази инстанция. За решението на ВКС да бъде уведомен незабавно затворът-П. за освобождаването на осъдения Й. К. А., ако не се задържа на друго основание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ