Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * задочно осъждане

3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. София, 21 декември 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Ч. изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 1073/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 232/2017г. по описа на РС - Велинград поради неучастието му в съдебното производство.
В искането осъденият посочва, че е разбрал за влязлата в сила присъда при задържането му на територията на Кралство Испания и моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност по гл.ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство.
Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда.
За дата на узнаване от осъдения А. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на територията на Кралство Испания в изпълнение на издадената от РП - Пазарджик ЕЗА от 08.08.2017 година, а именно – 20.08.2017 година.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения:
Осъденият П. А. А. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 232/2017г. по описа на Районен съд - Велинград.
Досъдебното производство е проведено по гл. ХХІV от НПК „Бързо производство”, при лично участие на осъдения в тази фаза на наказателното производство. С постановление от 10.05.2017г. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, на същата дата е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, като в протокола е отразен отказа му да му бъдат предявявани материалите по разследването.
При извършването на действията с участието на осъдения спрямо него е взета мярка за неотклонение „ Подписка”, а той самият е посочил като единствен адрес за призоваване- [населено място], общ. Пазарджик, [улица].
След образуване на съдебното производство по нохд № 232/2017г. на Районен съд - Велинград съдията - докладчик с разпореждане от 18.05.2017г. разпоредил, съобразно правилата по гл.ХХІV от НПК, наблюдаващият прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да призове подсъдимия и свидетелите за съдебното заседание. Спазил и задължението си по чл. 254 от НПК/отм. ДВ бр.63/2017г/ да разясни в призовката за съдебното заседание на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК – в негово отсъствие.
Проведените две съдебни заседания /23.05.2017г. и 30.05.2017г./ били отложени поради нередовното прозоваване на подсъдимия, което наложило предприемане на действия по назначаване на служебен защитник и постановяване на принудителното му довеждане с указания органите на ОЗ”охрана” не само да осигурят присъствието му за следващото съдебно заседание, но и да предприемат действия по връчване на обвинителния акт и съобщенията към него.
Действията на съда за осигуряване възможност на подсъдимия П. А. да участва в процеса не дали резултат – в докладните записки от слвужители при ОЗ „Охрана” е отразена информация, че лицето не е намерено на адреса, а къщата на известния адрес- [населено място], [улица] продадена преди няколко години, като лицето не пребивава в населеното място, а друг адрес за призоваване не е установен в масивите на МВР.
В съдебно заседание на 07.06.2017г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Производството протекло в присъствието на назначения служебен защитник на отсъстващия подсъдим. То приключило с постановяване на присъда № 22/07.06.2017г., с която подсъдимия П. А. А. е признат за виновен по чл. 343в, ал.2 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 800/осемстотин/ лева. Така постановената присъда не е била предмет на проверка по реда на инстанционния контрол и е влязла в законна сила на 15.06.2017г.
При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият А. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения А. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Неучастието му в съдебното производство се дължи изцяло на поведението му насочено към укриване, което се явява и причина за неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал.4 от НПК/отм./. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване и е заминал за Кралство Испания, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил разследващите относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения П. А. А. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 232/2017г. по описа на РС – Велинград.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: