Р Е Ш Е Н И Е № 60119 гр. София, 21 юни 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 472/21 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подс. А. Й. Н. чрез защитника й адв. Е. Й. срещу решение № 2600029/26.02.2021 г. на Апелативен съд –Пловдив. В жалбата са релевирани всички касационни основания и са направени алтернативни искания за оправдаване на подсъдимата, поради липса на виновно поведение, за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане и за намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 от НК. Изложени са твърдения за това, че вътрешното убеждение на съда е формирано при множество, при това съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13 и чл. 303 от НПК, тъй като обективната истина по делото не е разкрита, не са обсъдени всички доказателства по делото, а други са обсъдени селективно от съда. Не са съобразени обстоятелствата, че майката на детето Г. Ю. е била хоспитализирана четири пъти, при което е била установено заболяването имунна тромбоцитопения, което е налагало наблюдаващият я лекар Д-р Д. да я изпрати за раждане в клиника с трето ниво на компетентност. На следващо място не е отчетено като принос за настъпването на смъртта на бебето предизвикването на родова травма при раждането му, като за нея подсъдимата не може да носи никаква отговорност. Не са обсъдени в светлината на чл. 21 от НК установените многобройни пропуски от страна на други лекари, като извода на съда, че те не водят до оневиняване на подсъдимата е неоснователен, тъй като родилката не е била насочена към заведение от трета категория. Тези обстоятелства следвало да бъдат съобразени от съда при определяне на степента на отговорност на подсъдимата за допринасяне на крайния резултат. Необсъждането на изброените обстоятелства според касатора води до липсата на мотиви в съдебния акт, което е основание за отмяната му. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Н. се явява лично и поддържа становището в жалбата. Защитникът адв. Й. изразява несъгласие с аналитичната дейност на съда, която не е извършена в съответствие със закона, поради което се е стигнало до нарушение на правото на защитата на подс. Н. и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимата. Акцентира се, че доказателствата по делото не установявали вина, тъй като детето не е имало видими признаци на заболяването и причината за настъпването на неговата смърт е комплексна - тромбоцитопения, която е съчетана с родовата травма. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като съдебното решение не съдържа твърдените в него пороци. Обсъдени са всички доказателства, като правилно е прието, че подсъдимата не е извършила необходимите действия съгласно утвърдените медицински правила, поради което е налице пряка причинно следствена връзка между нейното бездействие и настъпилия резултат. ВКС след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт, в пределите очертани по чл. 347, ал.1 от НПК намери следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 23 от 25.04.2019 г. постановена по нохд № 314/18 г. Окръжен съд- Хасково признал подс. А. Й. Н. за виновна в това, че за периода от 8.04.2014 г. до 11.04.2014 г. в [населено място] в качеството си на лекар- ординатор- педиатър в Детско Отделение към МБАЛ [населено място] причинила смъртта на Т. В. Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не изпълнила изискванията към специалиста „педиатър“ в пункт втори т. 1.1 от Наредба №3/7.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“, пункт трети т. 2 от длъжностната характеристика на длъжността ординатор в Детско отделение, като не забелязала клиничните и параклиничните симптоми на изявена тежка тромбоцитопения, не назначила съответните за това изследвания, не насочила своевременно пострадалото дете към неонатологично заведение от второ или трето ниво, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 160, вр. чл. 37, т. 7 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Лишил подсъдимата от право да упражнява лекарска професия за срок от една година. Осъдил подс. Н. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. Н. чрез защитниците й в Апелативен съд- Пловдив е образувано внохд № 361/19 г. С решение № 260029 от 26.02.2021 г. ПАС изменил присъдата като я отменил в частта, в която подс. Н. е била лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от една година. Потвърдил присъдата в останалата част. Осъдил подсъдимата да заплати направените разноски в размер на 2 527,74 лв. от АС-Пловдив. На първо място, касационната инстанция следва да обсъди доводите, с които се претендира касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като наличието му би се явило пречка за проверка на другите две касационни основания, релевирани в жалбата на адв. Й.. 1.Лишено от основание е твърдението за нарушено право на защитата на подсъдимата Н.. В жалбата то е защитено с доводи за неясно и непълно формулирано обвинение в обвинителния акт, от който не ставало ясно кои са клиничните и параклиничните симптоми на тежката тромбоцитопения, които подсъдимата е следвало да забележи, какви изследвания е следвало да бъдат назначени за да бъде изпратено детето в неонатологично отделение от второ или трето ниво. Внимателното запознаване с материалите по делото установява, че възражения срещу качеството на внесения обвинител акт са били поставени на вниманието на Окръжен съд - Хасково при провеждане на разпоредително заседание по нохд № 314/18 г. на 11.10.2018 г. / л. 59 - л. 62/. С определението за насрочване на делото, съдът е отхвърлил искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново разследване, поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимата, тъй като е приел, че обвинителният акт срещу нея отговаря на законовия стандарт в чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от НПК и на изискванията, залегнали в ТР № 2/2002 г.на ОСНК на ВКС. В него ясно са посочени нормите и правилата, които според държавното обвинение са били нарушени и които се намират в причинно следствена връзка с поведението на подс. Н. и настъпилия резултат. От процесуална гледна точка следва да се припомни, че обсъждането в разпоредително заседание по чл. 248 от НПК на въпросите за допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните правата на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, преклудира възможността същите да се поставят отново пред въззивната и касационна инстанция, съгласно ограниченията предвидени в чл. 248, ал. 3 от НПК. В сърцевината на цитираната разпоредба е именно стремежът за ускоряване на наказателния процес и осуетяване на възможностите, всеки път и пред всяка съдебна инстанция, страните да правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, с които да мотивират искания за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото в предходната фаза. В конкретния случай, защитата е получила адекватен и окончателен отговор от Окръжния съд в процедурата по чл. 248 от НПК, приемайки, че внесения обвинителен акт не съдържа твърдените пороци, че ясно очертава пределите на обвинението срещу подс. Н. и за това не се налага прекратявана на съдебното производство. Ето защо същите доводи не следва да бъдат интерпретирани отново от касационната инстанция като оплакване за наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като не подлежат на обсъждане от нея, освен ако не са довели до абсолютно процесуално нарушение, за каквото обаче, касационната инстанция следва да следи служебно. 2. Не намира опора в материалите по делото оплакването, че въззивната инстанция се е отклонила от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не е изяснила всестранно, пълно и обективно всички правнозначими обстоятелства по делото. В отговор на направените от страните искания и възражения Апелативният съд –Пловдив е счел за необходимо провеждането на допълнително съдебно следствие, като изискал документи от МБАЛ в /населено място/ и РЗОК- [населено място], касаещи проследяването на бременността на св. Г. Ю., такива за извършените й прегледи, назначени кръвни и други изследвания и за проведени лечения, прегледи в първичната извънболнична и болнична медицинска помощ и др. /приложени на л. 109 – л. 190, л. 193- л. 203 от въззивното производство/. Въз основа на тях е назначил две допълнителни СМЕ /тройна и петорна/, с участията на специалисти от областта на педиатрията, детска хематология, неонатология, акушер- гинекология, съдебна медицина /л. 231- л. 234/. Заключенията по тях са били изслушани и приети в хода на съдебното следствие, заедно с направените разяснения от изготвилите ги вещи лица. Съдът разпитал допуснатия от него свидетел З. Ч. директора на МБАЛ [населено място] за професионалните качества на подсъдимата. Въз основа на съвкупния доказателствен анализ, въззивният съд е възприел същата фактическа обстановка, в която внесъл яснота по въпроса на какво се дължи заболяването на детето и по какъв начин то е предадено от майката по време на бременността й. Установил, че свидетелката е била хоспитализирана четири пъти, два пъти, от които на 22.12.2013 г. и на 10.02.2014 г., при които в кръвните изследвания е било налице ниско съдържание на тромбоцитна маса, водеща до тромбоцитопения, което обаче не е било констатирано от лекуващите я лекари и което е налагало насочването й от наблюдаващия я акушер- гинеколог за раждане към клиника с по- високо ниво от МБАЛ [населено място] и назначението на секцио, с което да бъде извършено раждането на детето. На следващо място е прието, че заболяването на майката е предадено на детето, като то е можело да бъде своевременно диагностицирано от подс. Н., която едва на 11.04.2014 г. по повод съмнение за жълтеница, назначила кръвни изследвания на бебето. Стойностите на тромбоцитите в кръвта на новороденото са били под критичния минимум от 45,10 при референтни стойности 100 -300.10 и РТС 0,038% при норма 0,108-0,282, и те не били отчетени от подсъдимата като индикация за сериозен здравословен проблем. Въпреки необходимостта от провеждане на спешно лечение, подсъдимата изписала бебето като клинично здраво дете. Обективността налага да се посочи, че именно процесуалната активност на въззивния съд и изискването на медицинската документация за родилката и назначаването на петорната СМЕ е спомогнала за изясняване в пълнота на целия причинно следствен процес, в който са взели участие и други непривлечени към наказателна отговорност лица. За това е напълно произволно оплакването на касатора, че обективната истина не е разкрита и че съдът е формирал вътрешното си убеждение, дистанцирайки се от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Съдебният състав е фокусирал вниманието си върху релевантни за предмета на доказване факти, като доказателствените източници, които ги установяват са били ценени от съда в съответствие с правилата на формалната логика и действителното им съдържание, без да се констатира тенденциозност или превратност в оценката им. След обективна преценка на гласните доказателствени средства -показанията на свидетелите Ю., В. Д., К. Д., Е. Ч., С П.,Н. Т., Х. И., Ц. Б., М. Я., Н. Г. по отношение тяхната относимост, допустимост и достоверност. Съдът е аргументирал становището си по фактите и е дал отговори по направените от страните възражения за това : - имат ли и в каква степен, принос за смъртта на детето, родовите му травми и заболяването тромбоцитопения, - констатирано ли е заболяване тромбоцитопения на майката св. Ю., при провеждането на прегледи и по време на проследяване на бременността й, - как се отразява на плода заболяването на майката и какви са правилните медицински действия, които следват във връзка с лечението му, - има ли тромбоцитопенията обективни проявления и могли ли са да бъдат диагностицирани от подс. Н. при прегледите на новороденото, - можела ли е и по какъв начин да бъде избегната смъртта на новороденото, - имат ли връзка пропуските на други лекари, наблюдавали бременността на майката и извършили раждането, върху професионалното поведението на подсъдимата като педиатър. Посоченият кръг от въпроси е намерил всеобхватен и компетентен отговор в проверявания съдебен акт, в който с оглед заключението на петорната СМЕ параметрите на обвинението и предмета на доказване по делото остават непроменени, тъй вменените правила за дължимото поведение на подсъдимата и правнозначимите факти остават същите и след изводите на експертите, че детето е страдало от имунна тромбоцитопения. За това оплакването за липса на мотиви, поради отсъствието на отговори на възраженията на страните в решението на съда е произволно и поддържано напълно декларативно в жалбата. Несъгласието на касатора с анализа на доказателствата и с изводите на съда, поради споделяне на обвинителната теза, не е достатъчно за да обоснове основателност на възражението, че съдът не е спазил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради развитите по- горе съображения. В обобщение ВКС прецени, че съдът не е изпълнил със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и не е допуснал нито абсолютно, нито съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на акта. ІІ. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е развито като последица от твърдени нарушения в аналитичната дейност на съда, при извеждане на фактологията по делото, каквито настоящият съдебен състав не установи при тяхната проверка. В пределите на установените и доказани фактически обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е признал подс. Н. за виновна в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Установени са всички обективни и субективни проявления на престъплението и наличието на причинноследствена връзка между бездействието на подс. Н. и настъпилия резултат- смъртта на детето. Не е основателно възражението, че подс. Н. няма доказана вина за настъпването му, тъй като други лица преди нея са поставили начало на причинно следствения процес, за което ако тя е била информирана, не би допуснала този развой на събитията. Причинната връзка между деянието и вредоносните му последици не е прекъсната от останалите факти по делото. Тя съществува въпреки приносът и на други лекари, участвали в процеса на наблюдение на бременността и хоспитализацията на родилката и участвали в процеса на раждане на детето, тъй като деянието на подсъдимата, изразило се в бездействие, макар и да не е първо по време в редицата от обективни факти, представлява самостоятелен обективен факт, независим от останалите, без който вредоносните последици изобщо не биха се развили и настъпили. Защото дори и да се сподели тезата, че до раждането на детето в 11,50 ч. на 8.04.2014 г., отговорност за състоянието на майката и на плода са имали други лекари, след този момент на сетне, за живота и здравето на новороденото дете, се е грижила подс. Н., като специалист –педиатър, тъй като в отделението не е имало неонатолог. За това в продължение на целия престой в болницата от раждането тя е имала задължение да го прегледа, да провери жизнените му показатели, да прецени дали са необходими изследвания и т. н. Подсъдимата не е проследила състоянието му и не е разчела кръвната картина на детето, сочеща на диагноза на заболяването тромбоцитопения, което по начало е животозастрашаващо. Такава възможност тя е имала, въпреки липсата на предхождаща информация за състоянието на майката, тъй като : Първо -детето е имало вътрешни кръвоизливи по едната от ръчичките, които майката забелязала преди повиване на детето. Те са били видими и са можели да бъдат констатирани, като външен симптом на възможно сериозно заболяване. Още повече, че още на 9.04.2014 г. св. Ю. обърнала внимание на подс. Н. по този въпрос, но вместо да прецени вероятните причини, да прегледа детето и да му назначи изследвания, подсъдимата я посъветвала да наблюдава синините. Второ- кръвните изследвания на детето /на л. 108, том 1/, са били назначени едва на 11.04.2014 г. в 9,18 ч., часове преди изписването му. Резултатите ясно са насочвали към съществуването на заболяване, поради фрапиращо ниско ниво на кръвните плочки в циркулиращата кръв, за които подсъдимата не е взела необходимите и дължими мерки, чрез изпращане на детето в заведение от второ или трето ниво. Вместо това тя го изписала като клинично здраво и два дни по- късно на 13.04.2014 г. то починало. Проявеното от подсъдимата бездействие при спазване на правилата на медицинските стандарти по пункт втори т. 1.1 от Наредба № 3/2014 г. за потвърждаване на медицинския стандарт „Педиатрия“ и пункт трети т. 2 от длъжностната й характеристика за длъжност ординатор, са довели до кръвоизливи и хематоми в областта на черния дроб, коремната кухина, под меките обвивки на мозъка, под твърдата обвивка на мозъка, до оток на белите дробове и в крайна сметка до смъртта на детето, която е можело да бъде избегната, ако след назначаване на изследвания е било насочено към заведение от трето ниво, където да бъдат извършени съответните животоспасяващи дейности, за които в болницата в [населено място] не е съществувала възможност. При тези обстоятелства касаторът неоснователно навежда тезата, че подсъдимата няма вина за настъпилия резултат и че той се дължи на действията /бездействието на други лица, участвали в процеса. Верен е извода на съда, че причинената в процеса на раждане родовата травма и поведението на акушер- гинеколога не освобождават подсъдимата от нейните задължения като педиатър да извърши необходимите прегледи и да назначи необходимите изследвания на новороденото дете, поради което не е налице нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание, налагащо отмяна на въззивния акт. 3. ВКС не констатира явна несправедливост на наложеното на подс. Н. наказание от една година лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, при определен три годишен изпитателен срок. В съдържанието на касационната жалба оплакването за наличие на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК е заявено като последица от несъгласието на защитата с постановения съдебен акт, в който е прието виновно поведение на подсъдимата. Възразява се, че съдът не е отчел в необходимата степен приносът за настъпването на общественоопасния резултат и от други непривлечени към наказателна отговорност лица и че ако беше сторил това, неминуемо би определил наказанието при условията на чл. 55 от НК. Този извод не се споделя от касационната инстанция. При индивидуализиране на наказанието на подс. Н., съдилищата се изследвали комплексно всички значими обстоятелства по чл. 54 от НК и с основание са счели, че определеното наказание от една година лишаване от свобода, /което е минимално предвиденото за този вид престъпление/ не се конфронтира с целите на чл. 36 от НК, отчита степента на обществена опасност на деянието и от друга страна ниската такава на дееца, както и държи сметка на приноса и на други лица за неблагоприятните вредни последици. Последният факт, не индикира на „изключителност“. На следващо място макар и доминиращи, отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, не могат да запълнят критериите „многобройност“ по смисъла на чл. 55 от НК, поради което заедно или поотделно всяко едно от тях, не предполагат обсъждането на втората предпоставка в закона, позволяваща приложението на чл. 55 от НК. Между впрочим в жалбата също не се съдържат аргументи за това, че предвиденото най- леко наказание се явява несъразмерно тежко, за да обоснове наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, поради което ВКС счете, че липсват основания за редукция на наложената на подсъдимата наказателната санкция. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260029 от 26.02.2021 г. на Апелативен съд- Пловдив по внохд № 361/19 г. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.