Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 09.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1260 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290-293 ГПК. М. Щ. П. и М. Щ. М., и двете от [населено място] чрез адв. Д.Б. АК- П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 1401 от 27.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 1799/2011 година на ОС- Пловдив и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 30.11.2011 година. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по процесуално - правния въпрос ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение, при констатацията, че решението на въззивния съд противоречи на изводите по Решение Nо 644 / 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд. , както и на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор ответника по касация- [община]. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за незаконосъобразност на обжалваното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл.293 ГПК , намира : С обжалваното решение, окръжният съд е обезсилил Решение Nо 1747/ 10.05.2011 година по гр.д. Nо 10613/2010 г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. Щ. и М. Щ. срещу [община] отрицателен установителен иск , на основание чл. 124 ал.1 ГПК ,по предявеното искане да бъде установено със сила на пресъдено нещо , че О. не е собственик на следния недвижим имот- ½ идеална част от дворно място , цялото с площ от 114 кв.м. , част от ПИ *, включена в парцел Nо *,* в кв. * по плана на [населено място], с идентификатор * и находящите се в него сгради - жилищна –еднофамилна , хангар, депо, гараж, стопанска сграда. Прието е , че ищците , позоваващи се на права на собственост на основание- договор за покупко-продажба, реституция и давностно владение , нямат правен интерес да защитят правата си , като отричат правото на О.. С Решение Nо 644 от 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд.,постановено по реда на чл. 290 ГПК , се приема , че „съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане , което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129 ГПК, като остави молбата без движение”, в която насока са задължителните разяснение на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС по приложението на отменения чл. 100 във вр. с чл. 98 ГПК/ отм./. За настоящият състав на ВКС няма спор , че тази позиция на касационния съд , изразена в решение по реда на чл. 290 ГПК , следва да бъде възприета , както и изводите по цитирания съдебен акт , че при „неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба , съдът може да отстрани като укаже за тях в проекта си за доклад по чл. 140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145 ал.1 ГПК и указания по чл. 145 ал.2 ГПК”.Тези правомощия следва да бъдат признати и на въззивната инстанция , доколкото са повдигнати с въззивната жалба като основания за незаконосъобразност на пъровинстанционното решение и вменени като задължение за служебна проверка доколкото се приема , че заявеният по нередовна искова молба иск е процесуално недопустим. Правният интерес, при заявена съдебна защита с установителен иск, винаги е квалифициран като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иска. С разпоредбата на чл. 130 ГПК проверката за допустимостта на предявения иск ясно е отграничена от тази по проверка редовността на иска, но и е функционално свързана , след като правната квалификация е задължение на съда / независимо от тази, посочена от ищеца /,а за да изпълни това задължение съдът следва да разполага с точно посочени факти и ясно формулирано искане ,и в рамките на тези квалификация следва да бъде направена проверката за надлежно упражнения установителен иск. За да бъде установено наличието или констатирана липса на правен интерес, съдът на първо място следва да съобрази налице ли е редовна и ясна искова молба и след това да, в рамките на ясните и конкретни факти и искания на страната-ищец , да се произнесе по допустимостта на заявения иск от гл.т. на правен интерес. Страната –ищец,при изяснена исковата молба и без указания в тази насока, не може да бъде изненадана с прекратяване на производството поради недопустимост на иска от гл.т. на липса на правен интерес от предприетата форма на искова защита. Наличието на правен интерес при заявен отрицателен иск за собственост , на основание чл. 124 ГПК следва да бъде преценяван от съда с оглед не само на данните по делото , а в по-широк аспект от гл.т. на поведение на ответника спрямо правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 ГПК, в смисъл , че страната сама има право да определи предмета на делото и обема на търсената защита и съдействие. Това виждане не се противопоставя , а само разширява становището , че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, за това че ответникът не е собственик на конкретна вещ, има само онзи правен субект, който не предявява самостоятелно право на собственост, но твърди , че е носител на други права с предмет тази вещ или е неин владелец и нормалното упражняване на тези права е смутено от претенциите за собственост на ответника. При заявена защита с отрицателен установителен иск , установяването на материално-правната легити- мация на ищцовата страна касае установяване на онези факти, с който се обосновава необходимостта от намесата в чуждата правна сфера, които факти по същество обосновават и извод за наличие на правен интерес. В контекста на изложените съображения следва , че разгледана по същество, касационната жалба е основателна . Прието е , че ищците , позоваващи се на права на собственост на основание- договор за покупко-продажба, реституция и давностно владение, но нямат правен интерес да защитят правата си отричайки правото на О. от ½ идеална част от процесния недвижим имот. По делото няма спор , че по силата на Заповед Nо АО-850/10.06.1992 година на кмета на [община], на основание чл. 1 ал.1 и ал.3 ЗВСНОИ по З., ЗПИМН и др. благоустройствени закони на ищците , като наследници на Е. Щ. П. е възстановена собствеността на следния недвижим имот в [населено място]- имот пл. Nо *, кв. * по стар план на * градска част ., дворно място, застроено и незастроено , включено в парцел Nо *,* в кв. * по плана на [населено място], с идентификатор * и находящите се в него сгради - жилищна –еднофамилна , хангар, депо, гараж, стопанска сграда. Няма спор , че [община] е издала АчОС Nо 1273 от 03.07.2009 год. за собственост на ½ идеална част от процесния недвижим имот на основание чл. 2 ал.1 т.1 във вр. с чл. 2 ал.1 т.4 ЗОбС / ред. до изм. ДВ. бр.101/2004 г.- отм./. При тези данни не може да се приеме , че въззвивният съд е извършил законосъобразна преценка за наличие или не на правен интерес от предприетата с отрицателния установителен иск защита , след като едва с решението си за поправка на очевидна фактическа грешка установява точните твърдения на ищците , без анализ на доказателствата и отговор на въведените твърденията на ищците / именно в насока на обосноваване на правен интерес от отричане на правата на собственост на ответника/ за начина на отчуждаването като такова на реални , а не на идеални части и съответно гражданско-правния ефект на актовете на реституция.. Настоящият състав намира , че изводите за липса на правен интерес са необосновани, който порок налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. При това ново разглеждане на спора следва да се има предвид, че принципното отричане на правния интерес на ищците при заявения отрицателен установителен иск като форма на защита на правото на собственост , безсъмнения признато от ответника до обем на ½ идеална част , е недопустимо само поради факта , че няма твърдения в позитивен смисъл. Ако съдът, на базата на изложените в исковата молба факти , счита последната за неясна от гл.т. на обоснован правен интерес и в този аспект –нередовна по см. на чл. 127 ГПК , то в рамката на заявените с въззивна жалба доводи за отмяна е следвало да процедира по начин , съобразно на установената задължителна съдебна практика. Доколкото не би могло да има спор относно наличие на правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита на правото на собственост от съсобственик, тъй като за него не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него, то съдът следва да се произнесе по съществото на спора , като задълбочено обсъди доказателствата на страните , наведените доводи и правни съображения и даде обоснован и мотивиран отговор на поставените правни проблеми. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 1401 от 27.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 1799/2011 година на ОС- Пловдив, поправено с Решение от 30.11.2011 година и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 294 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :