4 Р Е Ш Е Н И Е № 216/2020 г. гр. София, 13.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 989 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от членовете на управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. Б., против решение № 1480 от 11 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1746/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 3265 от 16 юли 2019 г., постановено по гр.д. № 6374/2019 г. по описа на районния съд в гр. Варна, с което е признато за установено по отношение на „Енерго-Про продажби“ АД, че Г. И. Г., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 6736,75 лева, представляваща дължима по извършена корекция стойност на електрическа енергия за периода 05.01.2017 г.-04.01.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С определение № 465 от 10 юни 2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, с практиката на ВКС според решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., и решение № 21 по гр.д. № 5017/2016 г., I г.о. В посочените решения на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Това тълкуване на правния въпрос се споделя от настоящия съдебен състав, като допълнително следва да се посочи, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б. “а“ ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Касационната жалба е основателна. При правилно установена фактическа обстановка (захранване на процесния обект с електрическа енергия от дружеството касатор, извършена на 04.01.2018 г. техническа проверка на средство за търговско измерване за обекта от служители на касатора, при което се установили показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър, като показанията са отчетени общо в сумарен регистър, извършена проверка в Българския институт по метрология и установена при нея чрез софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера, съответстващ на метрологичните характеристики и отговарящ на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия от 40024,6 кВт/ч в невизуализирана на дисплея тарифа Т3) въззивният съд, съобразявайки заключението на техническа експертиза, изготвена от електроинженер, приема, че електромерът е бил в срок на метрологична годност и е параметризиран да отчита консумираната за обекта електрическа енергия по два визуализирани на екрана регистри, а регистър/тарифа Т3 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, поради което тази тарифа не е била активна за търговски отчет; наличието на показания в този регистър сочи неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните регистри с цел пренасочване на показанията за консумацията на електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скритата. Правилно е приетото, че сочените от касатора разпоредби на ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор предвид датата на съответната проверка на електромера, но неправилно е прието, че до приемането на нови ПИКЕЕ доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като правно основание за доставчика да търси в подобни случаи заплащане на цена за количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време. Според приетата електротехническа експертиза електромерът не съответства на техническите характеристики – има софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, тъй като електромерът е параметризиран да отчита по две тарифи като за битов абонат, а са налични данни, записани в трети регистър на измервателния уред; не е документирано наличие на неправомерно хардуерно вмешателство в измервателната схема на уреда, нито е променяна схемата на свързване на електромера; електромерът е монтиран нов в обекта на ищеца – показанията по първа и втора тарифа са били нулеви. Необосновано е приетото от съда, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено и потребено, но неотчетено при месечните отчети, като и че не е установен точният момент, от който средството за търговско измерване е започнало да отчита потребената енергия в „скрития“ регистър. Опора за тези изводи не може да се намери в изслушаната от първата инстанция експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Предвид извода за допуснато нарушение на материалния закон в обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изслуша комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър Т3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 949/05.04.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година. По разноските за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. , Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1480 от 11 декември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1746/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: