Р Е Ш Е Н И Е № 674/10 г. С., 14.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1814/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 347 от 26.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по гр.д.№ 1973/ 2008 г. по описа на В. окръжен съд по въпроса дължи ли се държавна такса за евентуално предявените искове, както и следва ли да се прекрати делото, ако указаната допълнителна държавна такса е внесена след определения от съда срок. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Предявени са били два иска в съотношение на главен- иск по чл.108 за ревандикация на движими вещи и евентуален- за заплащане на тяхната равностойност. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.108 ЗС и затова не е разгледал втория иск. Решението е било обжалвано от ответника. По повод на жалбата въззивният съд констатирал, че има нередовност в исковата молба, тъй като по главния иск държавната такса не е определена правилно и се дължат още 45 лв., а относно евентуалния иск- че не е посочена стойността на всяка една от вещите и не е внесена държавна такса в размер на 65 лв. На ищеца И. М. е даден 14 дн. срок за отстраняване на нередовностите, изтичащ на 23.12. 2008 г. Указанията на съда не са изпълнени в срок, като са представени данни, че на 31.12.2008 г. ищецът е починал. С платежно нареждане от 26.02.2009 г. наследниците му, конституирани като страна в процеса, са внесли указаните суми за държавна такса. Не са изпълнили другите указания на съда- да посочат цената на всяка една от претендираните вещи. По тази причина въззивният съд приел, че не може да се произнесе по нередовна искова молба и прекратил производството по делото, като обезсилил решението на първоинстанционния съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с действията му по редовността на исковата молба. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът не взема становище по жалбата. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че жалбата относно производството по чл.108 ЗС е неоснователна и следва да се отхвърли. Действително ищецът не е изпълнил в срок дадените му от съда указания да внесе допълнителна държавна такса по главния и по евентуалния иск и да уточни последния относно стойността на всяка една от вещите. Срокът е 14 дневен и е изтекъл на 23.12.2008 г. Не са представени доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца и за продължаване на срока за изпълнение на указанията, но е видно, че на 31.12.2008 г. ищецът е починал. С вносна бележка от 26.02.2009 г. наследниците му, конституирани като правоприемници в процеса, внесли 45 лв. по допълнителна държавна такса по ревандикационния иск и 65 лв. за евентуалния иск. На проведеното на 21 април 2008 г. заседание въззивният съд констатирал, че нередовностите в исковата молба не са отстранени изцяло, а държавните такси са внесени, но след срока, поради което приел, че следва да се приложат последиците на чл.100, ал.2 ГПК /отм./ и прекратил производството по делото, като обезсилил решението на първоинстанционния съд. По реда на чл.290 ГПК следва да се приеме, че решението на въззивния съд по отношение прекратяване производството по ревандикацонния иск е правилно и съобразено с указанията, дадени в т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС относно това как следва да процедира въззивната инстанция, когато констатира нередовности в исковата молба. Дадените от съда указания за внасяне на дължимата в пълен размер държавна такса не са изпълнени в срок, поради което правилно е приложен чл.100, ал.2 и 3 ГПК/ отм./ и производството по делото е прекратено. Срокът за изпълнение указанията на съда не е бил продължен, нито е поискано възстановяването му с представяне на доказателства, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Основанието за връщане на исковата молба настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното внасяне на таксата не санира процесуалното бездействие на страната. По отношение на втория иск невнасянето на държавната такса не следва да се третира като нередовност, тъй като по аргумент от чл.72, ал.2 от действащия ГПК и поради липсата на изрична разпоредба в отменения ГПК следва да се приеме, че за евентуалния иск не се дължи държавна такса. Относно цената на иска указанията на съда също са неправилни, тъй като е видно, че посочената от ищеца цена в размер на 1623,06 лв. представлява сбора от цените, на които са придобити съгласно представените фактури търсените вещи електронен касов апарат за 440,675 лв., електронна везна за 184, 38 лв. и охладителна система за 998 лв., така че по делото е имало данни за стойността на всяка една от вещите и не е било необходимо да се посочват допълнително. По изложените съображения следва да се приеме, че след като производството по главния иск е прекратено, но евентуалният иск е подаден с редовна искова молба, въззивният съд дължи произнасяне по него- т.15 от ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 705 от 26.05.2009 г. по гр.д.№ 1973/ 2008 г. на В. окръжен съд в частта относно прекратяване на производство по иска по чл.108 ЗС. Връща делото на В. окръжен съд за разглеждане на евентуалния иск за присъждане равностойността на движимите вещи. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: