4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 552 С., 28,09,2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 448 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2410 от 9.ІV.2012 г. на [фирма]-гр. П., подадена против определение № 450 на Пловдивския апелативен съд от 19.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 316/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционно разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната му жалба против осъдителното решение № 1665/30.ХІ.2011 г. на Пловдивския ОС по гр. д. № 234/2011 г. с предмет присъждане в тежест на д-вото изплащането на сума в размер на 45 766.42 лева. Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му. Инвокират се доводи, че внасянето на определената в размер на 915.23 държавна такса по с/ка на въззивната инстанция било недължимо до произнасянето на първостепенния съд по искането му за спиране на делото, направено с молба от 4.V.2011 г. /предшестваща постановяването на обжалваното първоинстанционно решение/. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата въпрос: за дължимостта на държавна такса при обжалване на съдебен акт пред по-горен съд, когато долната инстанция се е произнесла по молба за спиране на делото с определение в открито съдебно заседание, но без страната да е била редовно уведомена за последното. В тази търговецът частен касатор се позовава на Опр. № 829/26.ХІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 849/2010 г., а също и на Опр. № 2840/10.ХІІ.2009 г. на Варненския ОС по ч.т. дело № 1404/09 г. Същият формулиран в изложението на частния касатор въпрос се явявал и такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. П. П. от [населено място], Пловдивска област писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди първоинстанционното разпореждане по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК Пловдивският апелативен съд е приел в мотивите към атакуваното определение, че „независимо от наличието или липсата на произнасяне” по искането за спиране на делото пред първата инстанция, след като тя вече се е произнесла по съществото на спора с решение, което се атакува по правилата на въззивното обжалване, държавната такса е дължима по с/ка на горния съд. Следователно релевираният от частния касатор въпрос не само не е бил включен в предмета на атакуваното въззивно определение, но изрично е бил счетен за ирелевантен за изхода на делото пред Пловдивския апелативен съд. Докато, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на неговия състав. В случая това е бил въпросът внесена ли е била или не определената от първостепенния съд държавна такса по с/ка на горната инстанция, а не съображенията на търговеца за отказ да стори това. Същевременно двете определения, постановени от състави на ВКС и на Варненския ОС, на които търговецът частен касатор се позовава в изложението си към жалбата, са не само изцяло неотносими към релевирания от него въпрос, но и не разкриват противоречива практика по един и същ правен въпрос. В заключение, с оглед посоченото по-горе, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 450 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-и с-в, от 19.ІІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 316/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2