Р Е Ш Е Н И Е № 29 С о ф и я , 09 април 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 ф е в р у а р и 2019 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 34/2019 година. Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. Н. Н. от Х. адв.М.Т. от АК-Х., с която се обжалва нова присъда № 32 от 18.09.2018 г, постановена по ВНОХД № 393/2018 г. от Хасковския окръжен съд с доводи за нейната незаконосъобразност, при допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наказването му въобще с алтернативни искания за отмяната й и оневиняването му от ВКС, за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд, за преквалификация на деянието в такова по чл.132, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.1 вр.чл.12, ал.2 и 4 от НК и да не бъде наказван, а по отношение на уважения граждански иск присъденото обезщетение да бъде съществено намалено по размер. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната обвинителка и гражданска ищца Н. Ф. М. от [населено място], област Х., чрез повереника си адв.Сп.С. от АК-Х. оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Н. и защитникът му адв.Т., редовно уведомени, не участват в касационното производство, като защитникът с писмено заявление поддържа изложените в жалбата им доводи и отправени искания, като прави възражение за прекомерност на присъденото от предишните инстанции и претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 52 от 23.05.2018 г. по НОХД № 724/2017 г. на Хасковския районен съд подсъдимият Г. Н. Н. от Х. е признат за виновен в това, че на 12.10.2016 г. в Х., в състояние на силно раздразнение причинил на Н. Ф. М. от [населено място], област Х. две средни телесни повреди, като състоянието на силно раздразнение било причинено от пострадалата с насилие, от което са настъпили тежки последици (лека телесна повреда) за подсъдимия и на основание чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.1 от НК при условията на чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Н. М. граждански иск, като подс.Н. е осъден да й изплати сумата от 2500 лева като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – мобилен телефон марка „Нокия” и зелени войнишки панталони и 1 бр.дамска жилетка и тъмносиньо долнище, след влизане на присъдата в сила да се върнат на собствениците им, съответно на подс.Н. и на пострадалата М.. В тежест на подсъдимия е присъдено заплащането на направените по водене на делото разноски общо в размер на 1 183,32 лв, 700 лева за възнаграждението на повереника на ищцата адв.С. и 100 лева дължима върху уважения размер на иска държавна такса. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Х. като необоснована, незаконосъобразна и в разрез със събраните по делото доказателства и приложимото право с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от окръжния съд за осъждане на подс.Н. по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК с налагане на съответно наказание. Тя е била обжалвана и от частната обвинителка и гражданска ищца Н. М. заради нейната незаконосъобразност с приложението на чл.78а, ал.1 от НК и налагане на явно несправедливо административно наказание при възприетото силно раздразнение на подсъдимия при осъществяване на деянието в противоречие със събраните по делото доказателства и заради занижеността на присъденото й обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди и с искания за отмяната й и постановяване на нова присъда за осъждане по първоначално предявеното му обвинение с налагане на наказание около средния предвиден за престъплението размер на наказанието лишаване от свобода, както и уважаване на иска й в пълния му предявен размер със законовата лихва. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия Н. адв.Т. с доводи за нейната необоснованост, незаконосъобразност поради отказа да се приложи разпоредбата на чл.12, ал.1 или ал.2 и 4 от НК, предпоставящи неговата ненаказуемост, както и заради завишеността на присъденото в негова тежест обезщетение на пострадалата с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявеното му обвинение с отхвърляне изцяло на иска на ищцата М., за ненаказването му поради превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение и накрая за намаляване на размера на административното наказание глоба до минимума в чл.78а, ал.1 от НК, като се коригира и размера на присъденото на ищцата обезщетение до справедлив такъв. С поставената на настоящата касационна проверка нова присъда № 32 от 18.09.2018 г. по ВНОХД № 393/2018 г. Окръжен съд-Хасково е отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част, признал е подсъдимия Г. Н. за виновен в осъществяване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Обжалваната присъда е изменена в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размерът на присъденото на ищцата Н. М. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от 2500 лв на 10 000 лева, увеличен е и размерът на дължимата се държавна такса от 100 лева на 400 лева. Подс.Н. е осъден да възстанови на ищцата М. 500 лева разноски за адвокатската й защита пред въззивната инстанция. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия, основно в нейното допълнение, се визират отново неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явната несправедливост на наложеното му наказание с претенцията той да не бъде наказван въобще на посоченото материалноправно основание, като са отправени няколко алтернативни искания за бъдещия ход на наказателния процес. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : За разлика от бланковата касационна жалба, в допълнението й са развити от защитника доводи за неоснователно оказано от окръжния съд доверие на противоречивите и заинтересовани показания на св.Н.М. и на съпруга й св.Т.М., за превратно оценени обясненията на подс.Н., игнорирането на част от показанията на св.П.М. и на изводите на СМЕ за механизма и времето на причиняване на телесните увреждания на подзащитния му в развитието на конфликта му със свидетелите М., имащо съществено значение за правилното приложение на материалния закон и за наказуемостта му. Прочитът на мотивите към обжалваната присъда обаче не дават основание за съмнение в правилността на фактическите, а оттам и на правните изводи на въззивния съд. Именно защото се е съобразил с двойствения характер на обясненията на подсъдимия и обективната заинтересованост на показанията на пострадалата Н.М. и съпруга й Т.М., съдът ги е обсъдил всестранно и пълно с оглед другите събрани по делото доказателства и ползвани за проверката им доказателствени способи. Правилно обясненията на подс.Н. са отречени като достоверни при твърденията му да е бил изненадващо нападнат от двамата съпрузи М., повален на земята и удрян с тояги, че не бил носил нож и нанасял удари с такъв, след което избягал от мястото на конфликта. Това е в противоречие с експертните изводи за наличие на негова и на пострадалата Н.М. кръв по изследваните им дрехи, за порезното нараняване на палеца му, за поредицата порезни и прободна рана в дясната гръдна половина на св.Н.М. и на механизма на причиняването им, с репликите на св.М. към бившите му работодатели при появата им на местопроизшествието, особено за двукратната заповед на подс.Н. той да се отдалечи, за носената от тях пръчка и характера на двете линейни кръвонасядания по гърба на подсъдимия, за възприятията на св.С. и св.А. за бягството му с нож в ръката. При така извършения обективен и взаимообвързан анализ на доказателствената съвкупност окръжният съд с основание е възприел изложената от районния съд фактическа обстановка, която не е била и възразена по същество от защитника на подсъдимия. Различието между двете инстанции по фактите е в правната им трактовка относно развитието на конфликтната ситуация между двете спорещи страни, върху което се набляга и в касационната жалба от защитника. ВКС не намира пренебрегнати или превратно оценени доказателства, те са съобразени според действителното им съдържание и не са налице пороци при изграждане на вътрешното убеждение на окръжния съд по фактите от кръга на чл.102 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивната инстанция. Окръжният съд правилно не се е съгласил с правните изводи на районния съд при тяхната непоследователност и проявено неразбиране за приложимостта на хипотезата на чл.132 от НПК, гранично с института на неизбежната отбрана. При отреченото и от окръжния съд подс.Н. да е действал при неизбежна отбрана или при превишаване на пределите й поради уплаха и смущение, първостепенният съд се е фокусирал върху експертните изводи за наличие на медицинските критерии хем да е налице физиологичен афект за извършване на деянието, хем да го е осъществил при уплаха и смущение, които са две несъвместими психологически изживявания с правно значение за субективното отношение на дееца към случващото се. Абсолютно ненужно районният съд е коментирал как е „назрял” конфликта между двете страни, колко били ядосани от пробиви в оградата на имота им семейство М. и изречените помежду им с подсъдимия обиди. Важното е как е започнал и се е развил инцидентът между св.Т.М. и подс.Н., включването в него на пострадалата и умисъла на последния да използва ножа си първо срещу Т., а после и срещу Н.. След като ножът не му е бил отнет, обратно, нараняването на китката на св.Н.М. е довело до освобождаването му от захвата на св.Т.М. и отдръпването му настрани, нанесените по пострадалата още две защитни в лявата ръка наранявания и прободното в дясната гръдна половина няма как да бъдат възприети като проява на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, както и с извода на районния съд тя с „противоправните” си действия да е отключила такова силно раздразнение у него, та да не осъзнава докрай какво и защо го върши. И експертите от КСППЕ са изяснили, че макар да има данни за физиологичен ефект (при предишен техен извод и за „уплаха и смущение”), спомените му са били достатъчно подредени, за да се отрече стеснение на съзнанието му до такова критично ниво, каквото законът изисква. Законосъобразно окръжният съд не е приел наличие на юридическите критерии за извършване на деянието от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с насилие, което пък било предизвикало „тежки последици” за него, а именно две леки телесни повреди (две линейни кръвонасядания на гърба). ВКС приема, че въззивният съд правилно е изяснил всички признаци на престъплението и е възприел квалификацията му по чл.129, ал.1 от НК, с което е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС в исканата от касатора насока. Явната несправедливост на наказанието като касационно основание е бланково заявена заради самото осъждане на подсъдимия и няма наведени никакви доводи за необходимост от корекция на наложеното му наказание, още повече с приложението и на чл.66, ал.1 от НК и няма основание за повече съображения от настоящата инстанция. Възразява се оценката на окръжния съд при определяне по справедливост на дължимото се на пострадалата обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Изяснен е характерът на двете средни телесни повреди, създадената опасност на живота й, неудобствата за продължителен период от време при обслужване с увредената й китка. Няма съпричиняване на резултата от нейна страна, тъй като тя е действала с цел да вземе ножа и предпази съпруга си от нараняване, а не е постъпила непредпазливо. На тази основа правилно съдът е преценил, че справедливото обезщетение е в рамките на претендираната с иска й сума от 10 000 лева и няма основание за нейното намаляване. И в тази насока жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила. Във връзка с искането на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца следва да се отбележи, че в НПК няма процедура за проверката му за справедливост и съответствие със ЗА и цитираната от защитата Наредба № 1/2004 г., което е законодателен пропуск (за разлика от ГПК и АПК и практиката на СЕС). Пред касационната инстанция е представен договор за правна помощ от пострадалата и следва да й се възстановят 450 лева за ползваната адвокатска помощ. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 32 от 18.09.2018 г., постановена по ВНОХД № 393/2018 г. от Окръжен съд – Хасково. ОСЪЖДА Г. Н. Н. от Х. да заплати на Н. Ф. М. от [населено място], област Х. 450-четиристотин и петдесет лева разноски за адвокат пред касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :