Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
Гр. София, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 25.09.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60409/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №460/16 г. в частта, с която е уважен предявеният от Ф. К., малолетна, чрез нейния баща и законен представител А. К., срещу касатора иск по чл.226, ал.1 КЗ, отм., за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищцата като дете на починалата при ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на лек автомобил, А. Б., би получила за периода 15.07.2011 г. - 4.10.2027 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС №5/70 г. , р.ІV и р. по гр.д. №3805/15 г. на ВКС, четвърто г.о. по въпросите от предмета на спора: От какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжката на ненавършили пълнолетие деца? При определяне на възможностите на лицето, което дължи издръжка, да я дава, следва ли към личните му доходи да се прибавят семейните добавки за деца? Възможно ли е присъждане за бъдеще време, до навършване на пълнолетие, на обезщетение за пропуснати ползи от издръжка като обща сума за целия период, а не като ежемесечна сума?
Касаторът поддържа жалбата – моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Ответницата по жалба я оспорва като неоснователна и моли въззивното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила.
С определение от 15.03.17 г. по ч.т.д. №60407/16 г. към настоящото производство е съединена за разглеждане поради връзка между делата частната жалба на ЗАД [фирма] срещу определение по 28.07.16 г. по гр.д. №460/16 г. на АС София, с което въззивният съд се е произнесъл за разноските във въззивното производство по реда на чл.248 ГПК.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата и частната жалба, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В ППВС №5/70 г., р.ІV е указано, че възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице. При определяне размера на издръжката семейните добавки следва да се спадат от общата сума, необходима за издръжка на децата, а остатъкът да се разпределя съобразно с възможностите на родителите, защото тези добавки са предназначени именно за издръжка на децата, а не са личен доход на родителите.
За размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.
В цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №3805/15 г. на четвърто г.о. на ВКС, постановено по въпроса за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин, е прието, че когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението. Това важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи датата на подаване на исковата молба.
Цитираното ППВС е задължителна практика и ВКС следва да постанови решението си въз основа на нея, като съобрази и приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС по гр.д. №3805/15 г. относно присъждането на обезщетение за бъдещи имуществени вреди, които настъпват периодично.
По същество на касационната жалба:
Въззивният съд е приел, въз основа на закона и цитирана задължителна практика на ВКС, че непълнолетното дете има право винаги да търси обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на родителя. За успешното провеждане на иска по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е достатъчно да установи качеството си на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Обезщетението не може да е под нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни деца – чл.142, ал.2 СК. При определяне на размера следва да се съобразят доходите на родителите / вкл. на починалия/, потребностите на детето, както и приносът на починалия родител в осигуряване на издръжката.
Според въззивния съд, от събраните по делото доказателства се установява, че средномесечната издръжка на дете в Германия, където ищцата живее, заедно с баща си е 642,55 евро на месец през 2011 г. В случая детето е било издържано и от двамата родители, като средномесечният доход на бащата е възлизал на 1880 евро, а на майката – 389 евро, от които 205 евро обезщетение за безработица и 184 евро месечна надбавка за дете. Доходите на майката, макар и безработна, са били достатъчни, за да осигурят половината от необходимата за детето месечна издръжка – 321,27 евро, поради което обезщетението от пропусната издръжка следва да се присъди в този размер за целия процесен период от 194 месеца или общо в размер на 62326 евро. От тази сума следва да се приспадне наследствената пенсия, получавана от детото общо в размер на 10 322 евро, като разликата възлиза на 52 003 евро, равняващи се на 101 719 лв. След отчитане на приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата - 1/6, искът за обезщетяване на имуществени вреди според въззивния съд е основателен за сумата от 84 765,94 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.07.11 г. до окончателното й изплащане.
Тези изводи са частично незаконосъобразни: според приетото в цитираното по-горе ППВС №5/70 г., от общия размер на издръжката за детето, установен в размер на 642,55 евро на месец, следва да се приспадне месечната добавка за дете от 184 евро, която не е личен доход на майката и месечната наследствена пенсия на детето от 53,21 евро. Полученият остатък от 405,34 евро следва да се разпредели между родителите, съобразно данните за доходите им към 2011 г. и при отчитане на това, че цялостното усилие за отглеждане и възпитанието на детето до пълнолетието му се поема от бащата като единствен родител. Така делът на починалия родител – майката на детето, следва да се определи на 20 % от посочения по-горе остатък от необходимата му издръжка или 81,07 евро. Тази сума следва да се намали с 1/6 , съответно на степента на съпричиняване / или с 13,51 евро/ , като след намаляването дължимата издръжка възлиза на 67, 56 евро месечно или 132,13 лв. месечно, които да се присъдят периодично, за времето от 15.07.2011 г. до 4.10.2027 г. или до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва за забава, считано от петнадесето число на съответния месец.
Неоснователни са доводите на ответницата по жалба, основани на данните за безспорно добрите личностни и родителски качества на майката и придобитатата от нея квалификация, сочеща на възможност за по-високи доходи в бъдеще. Съдът отчита сигурните доходи на родителите – такива, каквито са били към деня на смъртта на майката през 2011 г. Обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучена издръжка, наистина е поискано в обща сума с исковата молба и исканото присъждане не е оспорено от ответника с отговора. За подобни случаи в ППВС №4/75 г., т.11 обаче е прието, че дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено от закона на съда. С оглед на конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или за периоди. С несъобразяването с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетение не се присъжда нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а следващият се законен размер.
Неоснователен е доводът на касатора – ответник по иска, за неоснователност на иска поради неустановеността му по размер – в закона / чл.162 ГПК/ и практиката на ВКС / напр. р. по т.д.645/10 г. на ВКС, първо т.о./ се приема, че когато искът е доказан по основанието си, дори да няма достатъчно данни за размера му, съдът следва да го определи по своя преценка, с помощта и на вещо лице , както е в случая.
Разноските на страните следва да се присъдят съобразно изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1,3 и 8 ГПК. На процесуалния представител на ищцата адв. К. следва да се присъди адв. възнаграждение за въззивната инстанция от 4 286 лв. / по аналогия с чл.8, ал.1,т.5 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, ред.ДВ бр.28/2014 г., вр. с пар.1 от същата наредба/, съобразно уважената част от исковете пред въззивния съд / за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди, в която част решението е вл. в сила/ в общ размер от 175 633 лв. За касационната инстанция следва да й се присъди възнаграждение в размер на 1299 лв., съобразно уважената част от иска за обезщетяване на имуществени вреди.
Ответникът по иска ЗАД [фирма] следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в размер от общо 3512 лв., с оглед намаления размер на сумата, за която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди. За въззивната инстанция му се дължи юрисконсултско възнаграждение от 4305 лв., изчислено по посочения от въззивния съд начин, съобразно извършените от юрисконсулта правни действия, съответно на влязлата в сила отхвърлителна за исковете част от въззивното решение. Обжалваното от ответника по иска определение за разноските от 28.07.16 г., с което юрисконсултското възнаграждение е намалено от 5209 на 4305 лв. е правилно и следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция на ответника по иска и касатор следва да се присъди юрисконсултстко възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 250 лв..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №460/16 г. от 1.04.16 г. в частта, с която е уважен за сумата от 84 765,94 лв. искът по чл.226 КЗ, отм. за обезщетяване на имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучена издръжка, и в частта за разноските, присъдени като държавна такса и като възнаграждение на пълномощника на ищцата и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] на осн. чл.226, ал.1 КЗ, отм. да заплаща на Ф. К., чрез нейния баща и законен представител обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи от неполучена издръжка от майката А. Б./ в размер на 132,13 лв. / сто тридесет и два лв. и 13 ст./ месечно, за периода от 15.07.2011 г. до 4.10.2027 год..или до настъпване на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва за забава, считано от петнадесето число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетяване на имуществени вреди с пр. осн. чл.226 КЗ, отм. като неоснователен за разликата над тази присъдена като периодично плащане сума до общо претендираната и присъдена с въззивното решение сума 84 765,94 лв..
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса от 3 512 лв. и в полза на адв. К. сумата от 4 286,33 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивния съд, както и 1299 лв. – за безплатното представителство пред касационния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение по гр.д. №460/16 г. от 28.07.16 г. в частта, с която присъденото на ответника по иска ЗАД [фирма] юрисконсултско възнаграждение е намалено на 4 305 лв.
ОСЪЖДА Ф. К., чрез нейния баща и законен представител А. К. да заплати на [фирма] 250 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: